Странно нещо е животът - един човек минава през него и се размива в небитието. Друг продължава да живее в спомените и в сърцата на хиляди пораснали деца. Да си спомним за Бате Асен!
Макар и връстник на баща ми, никога не съм го възприемала като човек от друго поколение - той беше баткото с топлия глас, който разказваше приказки, пееше песнички...
И до днес си спомням този глас - сигурна съм, че и вие. Е, имаше една телевизионна постановка, която се опита да ме убеди, че Асен Кисимов е от “лошите”, но аз не повярвах. Няма как този дребен, почти незабележим човек да не е от “нашите”!
Роден е на 3 май 1936 г. в Пловдив. Семейството на Людмила Попгеоргиева - Кисимова и Ангел Панайотов Кисимов отглежда двете си момчета - Иво и Асен, с много търпение и любов. Таткото Ангел е известен с невероятната си жажда за знания - дори се отказва от семейното наследство, за да следва в чужбина. Завършва инженерни науки в Бърно и се връща в родината, където успешно работи по специалността си. Майката, Людмила, учи в Софийския университет, но прекъсва по политически причини. Завършва Пловдивския учителски институт. Там, в романтичния Пловдив, пламва обичта между бъдещите съпрузи. Людмила Кисимова, която през целия си живот помага на бедни и сираци, запалва у синовете си интереса към книгите и словото.
След преместването си в София семейството живее за известно време в хотел срещу гарата. Асен Кисимов е талантливо дете. На 10 г. пее в основания през 1946 г. хор “Бодра смяна”.
По-късно сам ще разказва, че като малък обичал да рецитира пред огледалото - не защото мечтаел за сцена, а защото го вълнувало как звучи думата.
Думите имат тяло, казва той, трябва да ги пипнеш с гласа си
Той може и да не е търсил съзнателно сцената, но тя го припознава отрано. Като дете играе в пиеси, поставени от Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски.
Завършил руската гимназия “Михаил Калинин”, Асен е приет във ВИТИЗ - в един клас с плеяда бъдещи театрални и филмови звезди: Вълчо Камарашев, Лилия Райнова, Виолета Бахчеванова, Сотир Майноловски, Живко Гарванов и Димитър Манчев. И още в първи курс е поканен да се снима във филма “Точка първа от дневния ред” на режисьора Боян Дановски. Следването върви като по вода. Асен успява да съчетае успешно следването с ангажиментите си в набиращото скорост съвременно българско кино.
След дипломирането си постъпва в бургаския театър, приютил много талантливи и непокорни актьори и режисьори. Тук актьорът среща своя втори учител, в чиито постановки ще играе години наред - Леон Даниел. Обстановката в театъра е творческа, атмосферата - приятелска. Но в онези години разстоянието от “осанна” до “разпни го” е малко - на едно телефонно позвъняване.
Театърът с модерния си дух е трън в очите на властта. Когато с решение на ЦК на БКП е закрит, Асен, заедно с 23 колеги актьори, демонстративно подава оставка. Трябва да споменем, че не всички по върховете на държавата са тесногръди и късогледи. Има и смели и интелигентни изключения, като заместник-министъра на културата Иван Башев, който успява да премести и устрои на работа в столицата половината от протестиращата актьорска група.
С актрисата Пепа Николова
Кисимов попада в Театър “Българска армия”, който остава негов сигурен пристан, с малко изключение - за кратко играе в Театъра на поезията и естрадата, дал ядрото на бъдещия Театър “София”.
Асен не е театрален скандалджия. Колегите го описват като човек, който наблюдава - седи тихо, пуши и слуша. Внимава за нюансите в репликите и реакциите на публиката.
Животът пише по-добре от драматурзите, казва той
Ако има пространство, в което Кисимов се разгръща напълно, това е радиото. Води предаването “Часът на слушателя” по програма “Христо Ботев” на БНР. Там записва приказки, драматизации, детски програми. Гласът му става разпознаваем - не театрално патетичен, а близък. Няма изкуствена “детска интонация”. Няма престорена веселост. Има спокойствие. Точно това печели децата.
Така се ражда популярността му като Бате Асен - телевизионният образ, който допълва радиоприсъствието му.
За няколко поколения деца той става не просто актьор, а доверен глас. В по-късните години от живота си често обича да се шегува, че децата вече го наричат “Дядо Бате Асен”.
Филмовата кариера на големия актьор е като кардиограма. От една страна - трагикомедията “От нищо нещо”, която не дава на зрителя да си поеме дъх от смях и сълзи. От друга - “Понеделник сутрин” - филм, отлежал в чекмеджетата по заповед на цензурата повече от 20 г. “С “Понеделник сутрин” ме свързва мъка. Докато снимахме, умря мама. Намерих утешение единствено в работата”, разказва след време актьорът.
Малко хора знаят, че Асен Кисимов има и сериозно отношение към музиката. Той изпълнява детски песни, но и шлагери, които се помнят и днес.
Не е дипломиран певец, но има музикална култура и усет
В дома му често звучи музика. Приятели разказват, че можел с часове да говори за мелодии, за това как една песен трябва да “разказва”. “Песента е малък театър”, казва той. Интересното е, че никога не се опитва да стане “поп звезда”. Песента при него остава част от работата с децата, част от словото. Не амбиция, а естествено продължение на гласа. И когато го питат защо не се възползва повече от популярността си, Кисимов се усмихва: “За какво ми е? Децата ме обичат. Това стига”.
Наследниците на бате Асен
Името на големия актьор никога не е било свързвано със скандали и интриги. Той е човек, който пази личния си живот далеч от публичния шум. Няма интервюта, в които разнищва семейни истории, няма медийни конфликти. По свидетелства на колеги той е бил човек-домошар. Не бохем в класическия смисъл, а умерен, прибран, с вкус към спокойствието. Първата съпруга на актьора е Невена Мандаджиева. Семейството има близнаци, на които не е писано да останат дълго на тази грешна земя.
Една трагедия обикновено е следвана от друга - Невена се влюбва в Руси Чанев и семейството на Бате Асен се разпада. След време съдбата му се усмихва и Кисимов се жени за учителката Надя Михова. Двамата споделят огромната си любов към изкуството, литературата и музиката. Мисля си, че синът му Йордан носи името на героя му от “Понеделник сутрин”... Говори се, че големият Стефан Данаилов хвърлил пъпа на бебето на сцената на Народния театър и шеговито, но възторжено обявил, че се е родил Йордан Асен Първи. Независимо че след години се развеждат, Асен и Надя остават неразделни приятели до края на живота си.
Преходът след 1989 г. е труден за много актьори от неговото поколение. Финансовата несигурност, променените културни приоритети, изчезването на стабилната държавна система за театър - всичко това се усеща. Но в публичното пространство Кисимов не влиза в обвинителен тон.
Той не се превръща в говорител на разочарованието.
Децата не са виновни за политиката, тихо казва актьорът
През 2005 г. в един софийски трамвай група младежи с бръснати глави го пребиват, защото им приличал на турчин. В интервю в предаването “Всяка неделя”, с видими рани от побоя, Асен Кисимов официално прощава на своите нападатели. “Очите му излъчваха доброта. Не можеше да повярва, че някой го мрази, защото той обичаше всички. Незлоблив, топъл, естествен в отношенията си с хората. Готов да се раздава”, разказват и днес колегите му.
В едно от късните си интервюта на въпроса какво е най-важното за един артист, Бате Асен отговаря кратко: “Да не лъжеш. Нито себе си, нито хората”. И допълва: “Изпълних мисията си на този свят”.
Асен Кисимов умира на 13 юли 2005 г. Загубата е огромна за много хора, които усещат, че си е отишъл “гласът на детството им”. Защото големият артист е станал част от личната биография на хиляди.
И ако днес някой пусне стара касета, ако някое внуче попита баба си кой пее “Зайченцето бяло”, кажете тихо: Асен Кисимов.
И гласът му отново ще оживее.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
