Жан Габен с право е смятан за една от най-големите звезди на френското кино. Скандален и решителен, мърморещ и трудно склонен към компромиси, той упорито върви към славата си, без да се страхува нито от злите езици, нито от неуспехите.
Притежава непреклонен характер, собствен поглед към света и огромен актьорски талант, който му носи не само множество престижни отличия, но и световна известност.
Жан-Алексис Монкорже, по-известен като Жан Габен, е роден на 17 май 1904 г. в Мериел - предградие на Париж. Майка му е кабаретна певица, която губи гласа си и умира още когато Жан е дете. Баща му, Фердинанд Монкорже, известен на сцената като Фердинанд Габен, е актьор, значително по-слаб като талант, който до пенсия забавлява публиката, без да усети истинската слава.
Макар че артистичната атмосфера съпътства детството му, Жан не мечтае да повтаря пътя на родителите си - интересува се повече от футбол и бокс, отколкото от театър
Още като малък той проявява буен и независим нрав, а след години ще признае: “Бях истински палавник. За мен училището винаги приличаше на затвор, от който трябваше да избягаш, ако искаш да останеш жив. Мразех ученето и това чувство остана у мен дълги години. Училището беше най-тежкото наказание. А понеже ме караха насила да ходя там, изтърпях немалко наказания, докато на четиринадесет години окончателно не го напуснах”.
Но Жан не напуска училище, за да стане артист. Той не е готов да бъде “палячо”. В неговите очи артистите са хора, които непрекъснато се борят за случайни роли и несигурно препитание. Всекидневно вижда как баща му работи до изнемога и приема дори най-незначителните участия само за да издържа семейството.
Когато навършва осемнадесет години, Жан напуска дома си и започва сам да се издържа.
Работи какво ли не - носи чували с въглища, разнася поща, служи на железопътна гара, а известно време е и работник в стоманолеярен завод.
Бащата обаче е убеден, че синът му не е роден, за да съсипва ръцете си с тежка работа, и вярва, че мястото му е на сцената. 19-годишният Жан се съгласява да опита силите си на сцената на парижкото кабаре “Фоли Бержер”. Без особен ентусиазъм той заменя тежките чували със светлината на прожекторите. Озовава се в същия свят на театъра, в който е израснал като дете. В началото не получава големи роли, но първата крачка е направена. Никак не му е леко, защото не открива голяма разлика между актьорския труд и тежките професии, които вече е упражнявал. Бъдещата звезда все още не разбира, че е избрал професията, която ще определя целия му живот. Но когато идва време да отбие военната си служба, той вече знае къде иска да се върне след това - в театъра. Освен всичко друго, сцената му обещава сигурна работа и постоянен доход.
С Марлене Дитрих
Скоро съдбата започва да му се отплаща за направения избор. Получава първите си две роли в нямото кино. Самият Габен обаче не ги оценява особено високо. Потопен в света на театъра, той продължава да гледа на професията си с известна доза ирония и недоверие. Към киното се отнася дори с още по-голямо пренебрежение, отколкото към театъра. Въпреки това филмите носят повече пари и прагматичният Габен приема предложенията. Следват още десетина филма, които не оставят особена следа нито в неговата биография, нито в историята на киното. Постепенно започва истински да се увлича по актьорската професия и с времето парите престават да бъдат основната му мотивация. Все повече го привлича самото изкуство. По-късно Габен ще каже:
“След втория или третия филм забелязах, че колкото по-малко се променя лицето ми, толкова по-истински изглеждам. А при монтажа всички чувства, които се опитвах да предам, ставаха очевидни без никакво преиграване”.
Макар че съвременниците му го описват като мълчалив и намръщен човек, който рядко се усмихва, сериозното му изражение всъщност е само външна маска. Хората, които го познават добре, разказват за чувствителен и сърдечен човек, способен на искрена привързаност и сантименталност.
На снимачната площадка обаче характерът му често създава напрежение. Режисьори, сценаристи и дизайнери на костюми се страхуват да му възразяват, защото той не се колебае да повиши тон, ако не одобрява дадена сцена, реплика, цигарата на героя си или дори някой детайл от костюма.
Всичко се променя, когато актьорът среща Жан Реноар. Именно той показва на света онзи Жан Габен, когото по-късно ще обикнат милиони зрители. Вместо да се опитва да промени сложния му характер, режисьорът му позволява да бъде естествен и да използва собствената си личност като основа за образа си във филма “Великата илюзия”. Така Габен влиза истински в историята на световното кино. След успеха на този филм и още няколко изключително успешни продукции името му става известно далеч извън пределите на Франция. Започва стремителното му изкачване към върха на славата. Популярността на Жан Габен расте неудържимо. Нарастват и хонорарите му - малко преди войната получава по един милион франка за роля.
Но след избухването на Втората световна война Жан Габен напуска Европа и заминава за Холивуд с надеждата да продължи кариерата си там. Въпреки огромния му талант американската киноиндустрия така и не успява да приеме неговия независим и труден характер.
С Доминик и трите им деца.
По-късно Габен се завръща в Европа, но киното остава на втори план - сега той участва активно в борбата за освобождението на Франция. Преди отново да се върне към киното, Жан получава няколко високи военни отличия за проявена храброст.
За най-ценна награда в живота си той смята не филмовите отличия, а бойния орден “За военни заслуги”
Веднага след края на войната в творческата биография на Габен започва нов етап. Той постепенно се отказва от романтичните млади герои и се превъплъщава в по-зрели, земни персонажи - хора, преживели житейски разочарования, загуби и тежки изпитания. Но са му необходими почти десет години, за да възстанови напълно позициите си във френското кино. Едва тогава филмите с негово участие отново започват да се превръщат в безспорни лидери на боксофиса.
Само изброяването на звездните роли на Габен ще изпълни няколко вестникарски страници. А анализ на актьорската му игра е излишна. Всеки има свой прочит на голямата звезда - осанка, тежък поглед, неуловими жестове... Мъж, когото може и да подминеш на улицата, но няма как да не се обърнеш, чуеш ли дълбокия му неподражаем глас. Не случайно Жан Габен се радва на огромен успех сред жените, които го възприемат като въплъщение на мъжката привлекателност
Той е желан и обичан от най-красивите и ярки жени. Обичат го толкова силно, че злите езици дори твърдят, че именно благодарение на влиятелни жени той изкачва върховете на своята кариера.
Актьорът прави три опита да намери семейно щастие и има пет деца от последните си две съпруги. За всяка от любовните му истории може да се напише роман. Габи Басе, Дориан, Мишел Морган, Джинджър Роджърс, Марлене Дитрих... и последната - Доминик. Младата Доминик се отказва от актьорската си кариера в името на семейството и ражда на Габен 3 деца. А големият актьор отказва да снима любовни сцени, защото не иска децата му да гледат как целува друга жена.
Жан Габен умира на 15 ноември 1976 г., малко след като е удостоен с ордена “За заслуги”. На 19 ноември неговото семейство и най-близките му приятели - Жил Гранжие, Ален Делон, адмирал Желине и съпругата му - се качват на борда на военния кораб “Детруайа”. Корабът отплава на около двадесет морски мили от Брест. Екипажът се строява на палубата, капитан Пишон спуска урната с праха на великия актьор в морето. Такава е била последната воля на Жан Габен. Синът му Матиас и дъщеря му Флоранс хвърлят във водата букет теменужки - любимите цветя на своя баща.
“Никога няма да бъде казано достатъчно за огромния талант на Жан Габен”, пише великият Жан-Люк Годар.
Мариана ДОБРЕВА
