Гледах концерта за 35-годишнината на БГ радио и ми се стори нереално, че още не съм писала за нея. Споделих тези мисли с приятеля и съавтор на мнозина - изкуственият интелект. Не за да ми свърши работата, а за да проверя на прав път ли съм. “Искам да пиша за най-голямата, но изпитвам страх”. И получих незабавен отговор: “Значи ще пишеш за Лили Иванова”.
Е, щом той знае коя е, аз ли да се съмнявам? И оттук започна моята драма. Защото при Лили почти всичко вече е казано. За нея са писали стотици журналисти. Правени са документални филми. Издадени са книги. Давани са безброй интервюта. Ако направя поредната хронология “родена - първи успех - концерти - награди”, ще обидя и нея, и читателя.
Затова, ако някой не знае, че Голямата Лили е родена в Кубрат и е работила като медицинска сестра, да отвори Уикипедия.
За хората, които са били млади през шейсетте години, тя е момичето с необичайния глас, появило се сякаш отникъде. Следващото поколение я помни от телевизионните предавания, грамофонните плочи и песните, които звучат във всеки дом. За родените през осемдесетте и деветдесетте тя вече е легенда, която продължава да излиза на сцената със същата взискателност към себе си. Дори най-младите не я познават от спомените на родителите си, а от концертите, които продължават да се разпродават. Всяко поколение има своя Лили. Но всички те говорят за една и съща жена.
И колкото повече четях за нея, толкова по-малко ме интересуваше кога е записала една или друга песен.
Истинският въпрос беше друг: какъв характер е необходим, за да останеш нужен на хората повече от шест десетилетия?
Защото става въпрос не само за дълга кариера. А за човек, който през всичкото време успява да остане актуален. Това е изключително рядко дори в световната музика.
Иска ми се да представя явлението Лили Иванова. Така че читателят да остане с усещането, че е разбрал защо тази жена продължава да вълнува България. Защото тя
никога не обяснява себе си докрай, оставя песните да говорят
И аз ги слушам, зная ги наизуст, но когато я чуя на живо, е различно. Всичко е толкова истинско и нереално, че сълзите тръгват неусетно. Това не е сантименталност, а дълбоко преживяване. Няма да се преструвам, че съм безпристрастна. Знам, че има хора, за които журналистиката не стига. При тях неизбежно се намесва паметта.
Песните, които си слушал в различни години от живота си. Концертите, на които си гледал не просто изпълнител, а част от собственото си време. Когато започнах да събирам материалите за този текст, си мислех, че ще разказвам за една голяма певица. Оказа се, че разказвам и за всички нас. За миговете, в които няколко хиляди души слушат една и съща песен, а всеки чува своя собствен живот.
Един творчески път, дълъг и труден като Ел Камино - осеян с предизвикателства, решения и избори. Песента със същото заглавие е част от ранния й репертоар - още от Кубрат. Явно нищо не е случайно - песента следва реалния й избор. Да напуснеш сигурната си работа и да последваш мечтата си за професионална сцена - за това се иска характер. В интервюта певицата описва този период като време, в което “животът й е бил подреден, но не окончателен”.
В началото на 60-те години Лили участва като подгряващ изпълнител в концерт в зала “България”. И публиката я вика на бис - това е първият “пробив” в програмата. Следва песента, която я прави популярна на широката публика - “Събота вечер” на Йосиф Цанков. Първата крачка е направена, посоката е ясна и е само въпрос на време името на новоизгряващата звезда да се наложи - в афиша и в сърцата на публиката.
С Дамян Дамянов
И докато домакините се чудят как певицата мие чинии с изрядния си маникюр, а момичетата се подстригват „късо, като Лили Иванова”, тя трупа опит и обогатява репертоара си със стойностни български песни на най-известните ни композитори и поети.
“Благодарен съм й за онова, което тя направи за моето скромно творчество. Даде живот на думите ми, на моя свят и ги превърна в думи и светове на толкова хора! Нейният глас занесе моите стихове във всеки български дом”, казва за Лили големият Дамян Дамянов.
И докато публиката пълни залите, купува плочите й и търпеливо се реди за автографи, певицата сама разкрива „тайната” на успеха:
“Аз съм изтъкана от дисциплина. За мен тя е закон. Залагам на дисциплина в работата си, не на ритуали”.
Музиканти разказват за репетиции, на които една неточна нота е достатъчна, за да започне всичко отначало.
Организатори си спомнят за безкомпромисното й отношение към всеки детайл. И постепенно започват да се появяват “разбирачите”: “Как ще работиш с нея, тя е ужасна!”, твърдят хора от гилдията, които никога не са работили с нея. За разлика от тях, композиторът Александър Кипров е категоричен: “Тя ме научи на дисциплина, без право на грешки... дори с температура не дава да се усети”. Е, всеки решава на кого да вярва.
Ще направя едно малко отклонение - намигване към лековерните. Разказвали са ми, че преди години по време на едно турне Лили и музикантите й отсядат в хотел във Враца. Когато певицата се оттегля в стаята си, музикантите “споделят” със сервитьорите, че примата пие по 3 яйца сутрин, за да поддържа гласа си
До края на престоя на групата всяка сутрин певицата получава своята порция сурови яйца. Няма сведения за пострадали музиканти-шегаджии. Край на смешката.
Трябва да направя едно уточнение - не твърдя, че Лили е “бяла и добра”. Вярвам, че не си поплюва да постави всеки на мястото му. Достатъчно е само да спомена прекъснатото интервю с Кеворк Кеворкян, когато предварителната договорка за сценария беше нарушена. Но творец, който изисква най-много от себе си, има право да държи на професионализъм, дисциплина и лоялност. Около Лили има непрекъснато текучество - не всеки може да издържи на нейното темпо и обкръжението й непрекъснато се сменя. Нови композитори, нови музиканти, нов репертоар, нов стил. Ето това е важното в живота на голямата певица - не любовите, не разводите, а цената, която плаща, за да бъде себе си, да продължава да отстоява собствената си естетика.
Зад концертите стоят безкрайни репетиции. Зад аплодисментите - отказ от удобството. Зад публичния образ - един човек, който почти никога не допуска другите твърде близо до личния си свят.
И може би точно това обяснява защо около нея винаги има повече въпроси, отколкото отговори.
Защото Лили не се оставя на рутината, не е имунизирана срещу предстартовата треска. Хора от екипа й разказват, че минути преди концерт тя трепери от напрежение. След десетилетия на сцена реакцията не изчезва. Само се овладява.
През годините се натрупва не слава, а устойчивост. Концерти, турнета, нови поколения публика. Но Лили казва:
Славата нито дава, нито отнема. Но може да я понесе само този, който има сили
Днес тя продължава да пее и да пълни най-големите зали в България. И не само. По време на концерта й в парижката зала “Олимпия” персоналът се отнася към нея и екипа й като към “световни звезди”. Може би защото големите сцени първо питат какво можеш, а не на колко години си.
Поколенията се сменят, а публиката остава. И някъде между сцената и прожекторите Лили казва нещо, което звучи почти като равносметка: “Нищо не знаят за мен”.
Това може би е най-точното определение на нейния път, на нейното Ел Камино. Път, който няма истински край. Само следваща крачка. Защото всяко поколение има своя Лили.
Мариана ДОБРЕВА
