Обикновено сме в дъното на всякакви европейски класации, но има едно зловещо първенство, в което вече няколко години държим челното място - по опожарени територии. България е страната с най-много горски пожари в ЕС, с щети за над 2,5 милиона евро само за последните две години. И това не е случайност. Това е диагноза.
Диагноза на безотговорността, на нехайството и на един манталитет, който не просто не се променя, а се самозапалва всяко лято. Защото повечето пожари у нас не са плод на съдбата, а на човешка ръка - от небрежност или нарочно. Някой е решил да си запали огън “за кеф”, друг е “почиствал” двора, трети е хвърлил незагасен фас, четвърти вари буркани... И така от една искра изгарят хиляди декари гора, домове, животни. Изгаря бъдещето ни.
Държавата реагира както винаги - бавно, хаотично и след като бедствието вече е настъпило. И тогава се обръщаме към Европа за помощ.
Да, Европейският съюз ни обеща: два самолета от Швеция, четири хеликоптера от Франция, Чехия, Словакия и Унгария, дори румънски Black Hawk. Но те идват късно, не навреме. Огънят не чака европейска координация. Той тръгва с едно щракване на запалката.
Докато у нас пожарникарите рискуват живота си без техника и с овехтели маркучи, в Гърция и Испания има ясни забрани, строги санкции, бързи реакции и активна превенция. Там палежите не се толерират, а се преследват. У нас на виновните се разминава.
Има един обичай, който трябва да престанем да наричаме традиция - варенето на зимнина в най-горещите дни на годината. Разбираме, че това е част от бита ни, но в епоха на климатични промени, с червени кодове за горещини и суша, това е равносилно на покана към бедствието. Има и котлони. Да, токът е скъп, но цената на един пожар е несравнимо по-страшна.
Същото важи и за палене на стърнища, изгаряне на боклуци, пикници в гората с барбекю - всичко това може да почака. Или да не се прави изобщо с огън. А ако все пак някой си го позволи, да плати не само с глоба, а със същинска отговорност. Защото в цивилизованите държави виновникът за пожар не се прибира у дома да гледа по телевизията как гори селото му. Той гледа през решетките.
Когато чуем в новините: “пожар от неустановена причина”, почти винаги става дума за човешка глупост, небрежност или престъпна самоувереност. И същите тези хора после негодуват по социалните мрежи, че държавата не си върши работата, че нямало достатъчно техника, че огнеборците не стигнали навреме. Само че държавата - това сме и ние.
Кметът на Велико Търново Даниел Панов поиска най-строги наказания за палежи и небрежност. И е прав. Само когато виновните започнат да отговарят със свобода, имот и репутация, ще се появи страх, че огънят не е шега. А иначе - ще палим, ще гледаме и ще чакаме самолет от Европа да гаси това, което ние самите палим. И какво? Ще ги съдят за тероризъм. Но това е само този случай, а стотиците други...
България гори. Но не само от суша, климат и вятър. Гори от безотговорност. От инат. От недосегаемост. И всяко лято става все по-плашещо. Пожарите не падат от небето. Те излизат от нашите ръце.
Ако не променим навиците и законите си, това ще е наследството, което оставяме на децата си - изгоряла природа, изчезнали животни, унищожени домове и страна, в която лятото не носи почивка, а страх.
Цветелина ТОТЕВА
