Спомням си колко шокирана бях преди години, когато човек, на когото се възхищавах, разви тезата, че Андрешко не е положителен герой, защото е попречил на бирника да си свърши работата, за която му плащат.
В часовете по литература учехме друго и бях объркана. После подхванахме и бай Ганьо - простак, простак, ама българин! Ходеща реклама на българското. Какво, като го прави по не най-префинения начин?! Годините показаха, че шмекерите като Андрешко не решават проблемите, а се опитват да ги заметат под килима. А простащината толкова трайно се е настанила в меките кресла на народните избраници, че свикнахме с нея. На фона на героите на днешния ден бай Ганьо си е направо симпатичен.
В този ред на мисли стигам до незабравимия Баш майстор - успешна компилация от Андрешко, бай Ганьо и съвременните овластени простаци. Той поне предупреждаваше, че “ще ти сложи шапката”.
Днешните ни я слагат под път и над път - и винаги в гръб
Винаги съм приемала, че между баш майстора Рангел Лелин и актьора Кирил Господинов има невидим знак на равенство. А се оказва, че не е така!
“Киро беше вкаран в план да играе главно простак, казва преди години Стефан Данаилов. - Но да изиграеш блестящо простак, без да си такъв, говори за голям талант.”
Незабравимият не-простак Кирил Господинов е роден в с. Гроздьово, Варненско, на 24 май 1934 г. и, както се казва, идва на бял свят с името си. Като млад самодейства в читалище близо до Провадия, пътувайки до там с каруца. Още ученик започва да мечтае за театър. Всеки удобен момент посещава представленията на Варненския театър. И решава да кандидатства във ВИТИЗ. По същото време на изпитите се явява и бъдещата икона на българския театър и кино Невена Коканова
И двамата - още незавършили гимназия. Ректорът на института бързо ги приземява: “Вие двамата ще отидете да си вземете науките и догодина ще ви приема без изпит”. Както е добре известно, и двамата не успяват да си “вземат науките”, но на третия опит Кирил Господинов, изненадващо за самия него, е приет в театралния институт в класа на проф. Филипов. Той вече е участвал във филма “Дом на две улици”, а като студент, през 1964 г., се снима в телевизията, в новелата “Школникът”.
След завършването си през 1966 г. започва работа във Варненския театър. През 1971 г. се премества в столицата, в Театър “София”. Същата година става и член на Съюза на българските филмови дейци, където по-късно е дългогодишен член на ръководството на секция “Актьори”.
Първата значима роля в киното на Кирил Господинов е в “Понеделник сутрин” - филмът с най-драматичната съдба в българското кино след 1944 г. Заснет само за два месеца от режисьорите Ирина и Христо Пискови, той не е допуснат до премиера и е забранен с присъдата: “Вреден за социалистическата действителност и култура!”
В материал за “24 часа” Пенчо Ковачев разказва, че секретарят по идеологията и културата Венелин Коцев проявява чувството си за хумор, обещавайки филмът да бъде пуснат “в понеделник сутрин”. Този понеделник идва чак в края на октомври 1988 г. След цели 22 години, когато много от посланията вече не са актуални.
“В почти всеки филм ми се е случвало да ме вземат, след като са имали намерение да снимат някой друг”, твърди Кирил Господинов в изповедите си. Може и да не е във всичките, но за ролята на шведския крал Спас първоначално е гласен Григор Вачков
Когато екипът е на оглед на местата за снимки в курорта Златни пясъци, довеждат Кирил Господинов, актьор във Варненския театър. Впечатлен от пробните му снимки, Кирков се колебае кого да избере.
“В крайна сметка той предпочете новото лице на Киро пред вече растящата популярност на Гришата. Боеше се, че зрителите ще свързват Вачков с изиграните му дотогава роли не само в киното, но и в театъра”, обяснява преди години Николай Никифоров, сценарист на филма.
В “Шведски крале” изгрява звездата на Кирил Господинов. Няма как да не се усмихнем при спомена за отпечатъка от потника върху тялото на героя му, дошъл от “Кремиковци” на морето да шашне чужденките с пълния си портфейл. Сякаш чувам бай Ганьо с неговото “Болгар! Болгар!”.
А в “Тримата от запаса” Кирил Господинов е толкова органичен, сякаш наистина са взели чешит запасняк от някоя рота. “Бях млад актьор - все още не на нивото на Парцалев и Кольо, особено на Парцалев”, признава Господинов. Но на кинофестивала във Варна през 1971 г. призът за мъжка роля се присъжда не на Парцалев, а на Господинов, който е убеден, че колегата му повече заслужава признанието. Актьорът разказва как след време на улицата го срещнала сестрата на Парцалев и му казала: “Браво! Игра по-добре от наш Жоро!”. И това ако не е признание...
Кирил Господинов невинаги играе главната роля, но я прави толкова цветна, че се помни дълго. Както вманиаченият автомонтьор в “Момчето си отива”, който почти не забелязва красивата си жена, в изпълнение на Невена Коканова. По време на снимките актьорът непрекъснато предлага на сценариста разни шантави неща, а той разрешава цели епизоди, измислени от Кирил, да влязат във филма.
Скандалите сякаш преследват комика
След като приключват снимките на една от сериите на “Баш майстора”, се налага актьорът да я озвучи отново. Причината? Цензорът от ЦК не харесал това, че има заснети цигани, работещи в свинеферма. А според Партията в България нямало цигани. Ядосан и огорчен, Господинов все пак преозвучил сцената, за да не отиде на вятъра трудът на повече от 50 души.
Баш майсторът Рангел Лелин е ролята, която направи Кирил Господинов знаменит. Хората винаги ще го помнят и измерват с полуграмотния социалистически мошеник и нагъл тарикат Рангел Лелин. За ролята първо е пробван актьорът Димитър Манчев. Той е доста пълен и някак не пасва на визията на режисьора. Екипът държи майсторът да изглежда и да се държи просташки и избират Кирил Господинов. И образът му лепна като ръкавица. Тъй като сценаристът и режисьорът дават на Кирил Господинов пълна свобода за импровизации, той сам измисля куп детайли за образа на героя си
Дори сам отива при зъболекар и “облича” два предни зъба в желязо. От един свой чичо “открадва” ластика, с който привързва портфейла си. Ефектният му номер - при гаврътването на чашката с ракия да придържа шапката си откъм тила, бързо става популярен сред приятелите по чашка.
Актьорът изиграва чудесно ролята на неграмотния майстор, но в живота съвсем не е такъв. Той впечатлява със своята начетеност и с широката си култура и познания за световното кино.
Друга, не по-малко стойностна част от творческата биография на Кирил Господинов е неговият път в театъра. След Варненския и Ямболския театър актьорът акостира в столичния Театър “София”. За съжаление, подобно на цяла плеяда театрални звезди, и той попада под ударите на т.нар. театрална реформа. Човекът, който на екрана се правеше на голям тарикат, се оказва безпомощен като дете в условията на “дивия капитализъм”
от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори малка бакалия в столично предградие, но “бизнесът” му безславно фалира по време на Виденовата зима. Завличат го нелоялни доставчици, затъва в борчове, налага се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай...
В един момент, омерзен и отчаян, комикът напуска София и се преселва във Варна, където е живял като дете. Пословичната му виталност не успява да победи купищата болести, връхлетели го след принудителното оттегляне от сцената.
“Последните му години бяха много самотни, споделя неговата колежка Илка Зафирова, но той беше изпълнен с някакво спокойствие. Киро беше шантав човек, нестандартен, различен от всички останали...”.
Актьорът, донесъл толкова смях и радост на милионите си зрители, си отива от този свят съвсем сам, сломен от мизерията.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
