Три български града: Бургас, Поморие и Чирпан, почетоха в средата на януари гениалния поет Пейо Крачолов Яворов, когото Гео Милев нарича “втората след Ботев еманация на българския дух”. В Чирпан за 58-и път пламна огънят, ознаменуващ Яворовите дни.
Тази година те бяха свързани със 148-ата годишнина от рождението на поета. Конкурс за стихотворение, научни доклади, прожекции на филми и премиери на книги бяха включени в програмата. При тържественото откриване председателят на “Фондация Яворов” Тодор Иванов бе отличен с почетен знак на Община Чирпан за особена вярност към неговия дух и всеотдайната мисия в съхраняването на паметта му.
- Господин Иванов, вие сте сред най-големите познавачи на живота и делото на Яворов. Има ли нещо, което още не знаете за него? Кой е въпросът, който все още си задавате и на който не намирате отговор?
- Разбира се, че има. Преди 25 години един старозагорски поет излезе с предложение да се премести гробът на Яворов в Чирпан. Защо? Защото Лора е виновна за смъртта му, защо да лежи до нея в софийските гробища. Имаше доста общински съветници, които импулсивно бяха готови да подкрепят тая абсурдна идея. Сам Яворов е писал, че иска да бъде погребан до нея. Размина се. Понякога се питам какво още може да изскочи от някои подобни творци.
- Яворов е псевдонимът на поета Пейо Крачолов? Откъде идва презимето му?
- Крачол е външен човек, странник, пришелец, с различно облекло. Прадядо му е мургав и висок. Дошъл от другаде и се оженил за бяла Стойка.
Тя още първата седмица му направила страшен скандал, защото дал новите си дрехи на съседа
А всъщност той бил толкова беден, че ги взел назаем за сватбата. Крачола отвърнал: Мълчи, жено, до седмица ще станем богати.
- И случило ли се това?
- Една нощ той отишъл да мели брашно в съседно село. На сутринта в каруцата му, теглена от два вола, имало огромен казан, пълен със злато. С него били купени лозя, градини, ниви. Стопанинът направил хубава къща, която по-късно съборили. Прадядото на Яворов станал един от най-богатите в Южна България по турско време. Явно той е бил войвода, направил едни пари, които не са много чисти. Когато бил на смъртно легло, Крачола поканил всички жители на Чирпан да се сбогуват с него и на всеки дал по една златна пара. Някои, разбира се, минали два-три пъти. Така подарил половината си богатство на чирпанлии.
- А какво не знаем за майката на поета?
- Ганка Йовчева е сираче от 16-годишна. Красива, със сини очи, бяла кожа. За тази хубост има песен. Бащата Тотю Крачолов, знатен син, можел да вземе всяка богата грозотия, но той бил ценител, естет. Тотю три дни и нощи лежал на прага на портата на Ганка и тя му пристанала по любов.
Пейо Тотев Хаджииванов Крачолов е дете на любовта
- Бебето е родено на 1 януари 1878 г. в къщата, която днес е негов музей. Има легенда, че баба му го отписала от живота. Защо?
- Бабата на поета е Хаджимитра. От нея идва името Крачолови, което взел мъжът й. То се пренася по женска линия. Имала 8 деца, добре познавала живота, ходила два пъти в Йерусалим, в Рилския манастир. Тя видяла, че новороденото й внуче е хилаво и болно, и казала: “До седмица аз го виждам ангелче”. Наистина го отписала. Три дни след раждането на бебето идват казаците на Павел Карцов, които освобождават Чирпан от турците. Камбаните на петте църкви бият тържествено цяла седмица. Този ритъм събужда сърцето на това дете и то оцелява. На седмия ден е кръстено на чичо си Пейчо Тодоров от Стара Загора. До три години обаче той не можел да говори.
- Пейо ли е първородното дете на семейството?
- Майка му загубила преди това едно момче, Иван. На пет години, едро, със сини очи и бяла кожа. Приличало на нея, останалите били мургави като баща си. Три от тях умират. След загубата на Иван тя се залежала, поболяла се и може би затова Пейо се родил такъв хилав. На 3 години той казал “мама”. Бащата, който правел най-хубавия мавруд в околността, цяла седмица черпил.
Чирпан бил пиян, защото чедото на черното Тоти проговорило
- Атанас е най-малкият брат на поета. Помните ли го?
- Виждал съм го като дете. Живя тук със съпругата си. Нямаше наследници. Блестящ юрист. Преди 9 септември 1944 г. цар Борис го е канил за министър на правосъдието. Същото правят и Георги Димитров, и Вълко Червенков. Той обаче отказва да ходи в столицата: “София, казва, уби брат ми Пейо. Мразя я. Никога няма да отида там”.
Бях на осем години. В събота целият Чирпан излизаше на разходка. Като се приближеше този висок, мургав мъж с бял костюм, всички шепнеха: Братът на Яворов! И се смълчаваха. Правеха шпалир и той минаваше като на парад. Йорданка Кузманова разказваше за свой рецитал, вдъхновен от любовта на Яворов и Мина, на сцената в Чирпан. На третия ред сякаш седял самият поет. Всъщност бил е неговият брат Атанас Крачолов. Вечерта тя гостувала в дома му. По-късно в писмо адвокатът приветствал таланта на актрисата, като не забравя да се възхити и на красивата й фигура.
- Лора се самоубива. Каравелови нарочват Пейо за убиец. Мнозина от приятелите бягат. Кой остава до полуслепия поет?
- Приятелите му го изоставят, но не и жените. В болницата го посещават актрисите от Народния театър. Дора Габе често го кани на гости. Тя приютява брат му Атанас, който е изпратен да пази Пейо да не посегне отново на живота си. Яворов живее в мизерия.
Арменците, македонците, банкерът Атанас Буров му предлагат пари, но той отказва
“Братя, давайте на сираците и вдовиците, чиито мъже са загинали за Македония”, казва.
- Обречен ли е бил поетът? Какви са били шансовете да се излекува?
- Д-р Кръстев го води при най-добрите лекари във Виена. Там той разбира, че ще остане сляп завинаги. Преди това се е надявал, че ще живее. Когато разбира, че случаят е безнадежден, пише на Асен Златаров: “Братко, мислех да се застрелям още във Виена, но обичам България, там искам да умра”.
- Има ли Яворов наследници, както се твърди?
- Лора е била бременна в петия месец. През юни 1912 г. прави спонтанен аборт. Детето трябвало да се казва Христо, на Ботев.
От племенницата на Яворов Ганка Найденова съм чувал, че Лора е научила, че Яворов има извънбрачен син. Момчето било от младата красива социалистка Весела Монева, която по-късно се омъжва за швейцарския художник Карл Олзомер.
Белмондо вдига тост за българина
Преди десетина години правихме филм за Мина Тодорова. Снимките бяха през октомври на гроба й в Париж. Следобеда влязохме в малко ресторантче близо до легацията ни. Беше празно. Само една част от маса бе заета и на нея седеше самият Жан-Пол Белмондо с двама мъже. Пиеха вино. Големият актьор бе с парализирана дясна ръка. В краката му лежеше огромна немска овчарка. Представихме се: От България, правим филм за Яворов и неговата голяма любов Мина. Двамата мъже станаха прави и извикаха: Да живее България! Оказа се, че са арменци. Белмондо със здравата си лява ръка също вдигна чашата си и извика: Да живее България! Явно те му бяха разказали кой е Яворов за арменците.
Исак ГОЗЕС
