Тя е една от легендите на българския театър. Изиграла е десетки роли на сцената и в киното, заради което през 2005 г. получи “Аскеер” за цялостен принос към българския театър.
Таня Масалитинова, определяна от мнозина като “аристократката на българския театър”, беше аристократка и по дух, и по държане. Няма как да е иначе, след като е потомка на руски дворяни и уважавани в цяла Европа интелектуалци. И пояснява: “Много ми е смешно. Та ние никога не сме имали аристокрация. Сега има някаква нова буржоазия, парвенюта по-скоро... Аристократизмът не е в парите. Той е в доброто възпитание”.
Таня Масалитинова остава една от онези фигури в българския театър, при които личната биография и сценичната съдба трудно се разделят - живот, изграден между наследена традиция, собствен талант и дълбоко вътрешно чувство за мярка в изкуството и в живота.
Родена е през 1921 г. в Прага в театрално семейство. Баща й е родоначалникът на съвременната театрална школа у нас - актьорът и режисьор Николай Масалитинов. Майка й също е актриса, така че Таня буквално израства в театъра. Детството й минава между Прага, Берлин и София, където семейството се установява, когато Таня е на 4 годинки. Макар да няма българска жилка, актрисата винаги е казвала, че се чувства повече българка, отколкото рускиня
И нарича България свой истински дом.
“Родителите ми бяха против да бъда актриса, защото битува мнението, че децата на големите творци не бива да тръгват по пътя на родителите си, тъй като при тях природата си почива”, разкрива приживе Масалитинова. И, макар да произхожда от артистична династия, в началото “детето на театъра” също не иска да бъде актриса. Иска да рисува, иска да учи философия. Или просто да наблюдава света отстрани, без да влиза в него. Звучи направо еретично...
За повечето хора бащата е важна фигура. При Таня бащата е институция. Николай Масалитинов не е обикновен родител - той е цяла система от правила, вкус, дисциплина и театрална етика. Той носи традицията на големия руски театър, където актьорът не “играе”, а се трансформира. Но се сблъсква с необяснимото решение на дъщеря си.
Тя, родената в театъра, избира първо да се отдалечи от него
Бъдещата актриса завършва гимназия за чужди езици в София, а после учи живопис в Художествената академия при проф. Илия Петров и дълго време мисли за себе си като за художник, дори мечтае за философия. Но както е казано - “Човек предполага, но Господ разполага”... Присъствието на младата Таня на опреснителни курсове за провинциални артисти може и да е случайно, но се оказва съдбовно. Тя така се запалва, че решава да се яви на изпита за професионална квалификация.
Подготвя се тайно и пренебрегва съпротивата на баща си. И след години ще разказва с усмивка: “Това беше най-големият провал в моя живот! Започнах нормално, но изведнъж се схванах цялата! Не можех да си овладея тялото... Гръм от смях и аплодисменти от актьорите, които ме слушаха! Представяте ли си - умряха от смях на монолога на Жулиета с отровата! Баща ми, горкият, само успя да ми каже: “Махай се от сцената!”.
Този неуспех, който би отказал мнозина, само я амбицира
Защото Таня разбира най-важното - че театърът е нейното призвание. Кандидатства в драматичната школа към Народния театър, която по-късно се преобразува във ВИТИЗ. Там попада в среда, която оформя цяло поколение български актьори. Поколение, което живее на ръба между разрушение и възстановяване. Бомбардировки над София, страх, евакуации. Театърът се мести заедно с хората, сцената е временна, в непрекъснато движение.
На сцената с Апостол Карамитев
Истинският й живот като актриса започва след войната. Таня Масалитинова бързо се утвърждава в българския театър и се посвещава на сцената в продължение на десетилетия. От 1946 г. е част от Народния театър “Иван Вазов”, където играе 43 години. Паралелно с това участва и в постановки на други сцени, като Театър 199 и множество провинциални театри, превръщайки се в едно от запомнящите се лица на българската театрална култура през втората половина на ХХ век
“Театър има навсякъде. А Шекспир е казал най-умната фраза: “Целият свят е сцена и ние всички сме актьори”. Сменят се декорите, пиесите, идват нови, но винаги е театър. Театърът е живот, животът е театър. И любов - към живота и към театъра. Това е човекът”, изповяда се приживе в свое интервю за в. “Труд” Таня Масалитинова.
Личният живот на голямата актриса е като любовен роман. Три брака в онези години са си скандал, дори и в артистичните среди. А какво да кажем, когато два от тях са с един и същи мъж - украинецът Леонид Есауленко?!
“Изневерявала съм, да. Е, не кой знае колко много, но бях голяма флиртаджийка, обичах да ме ухажват”, бе откровена до болка Таня Масалитинова. “Първият ми брак не беше чак толкова хубав, а вторият с Льоня беше по-щастлив и по-дълъг”, разкрива актрисата и признава, че и по време на браковете си, и като свободна жена е имала връзки с различни мъже - и колеги, и хора извън гилдията.
Причина за полярните решения, които актрисата взема в личния си живот, е ученическата й любов Дик, прекъсната от войната. И която започва да става опасна и да застрашава сигурността на Масалитинови. Защото бащата на Дик е дипломат и резидент на английското разузнаване в България.
Едва разцъфтяла, любовта между младежите приключва с бягството на семейството на Дик от България
През 1945 г. красивата начинаеща актриса се запознава с Леонид Есауленко - украинец, родом от Сибир, емигрирал в България след революцията в Русия заедно с майка си и баща си, който е белогвардейски офицер. Младият Леонид така завърта главата на Таня с ухажване и обноски, че месец след като се запознават, тя се жени за него. Малко преди сватбата си актрисата получава писмо от Дик, който също й предлага брак.
След дълъг размисъл тя решава да каже “да” на украинеца, а не на англичанина. 25 години живеят заедно, ражда се дъщеря им Вера. В онези времена излизането зад граница ставаше по-лесно по линия на Есперантския театър. Така в началото на 70-те години Таня заминава на турне в Лондон. Макар и на 50, дъщерята на професора е запазила любовния плам и решава да издири адреса на някогашния си любим. 30 години след раздялата с Таня Дик вече има зад гърба си един неуспешен брак и голям син.
“Срещнахме се и едва се познахме! Но на разходката в Хайд парк старото чувство се възвърна. Именно тогава започна голямата ми любов. Наистина беше лудост! И все още се питам - защо така пламна наново? Дали е била младежка илюзия, която се разгоря? Това беше една фантазия и секс някакъв, закъснял. Но и защо закъснял - 50-годишна жена си е още млада жена”, не се срамува да разкрие чувствата си публично Таня Масалитинова.
Тя се връща в София, но търси и намира начини да се вижда с Дик на театрални фестивали. Той самият прекарва отпуската си на Черноморието. И макар че приятелите й я съветват да запази в тайна паралелния си живот,
Масалитинова отказва да живее в лъжа и признава на съпруга си, че в живота й има друг мъж.
Втората глава от любовния роман на актрисата започва като приказка, но завършва като вестникарска дописка.
“В началото всичко беше много хубаво, но после проумях, че бракът не е само любов, не е само леглото. Бракът е и приятелство. Констатирах, че нямам за какво да говоря с Дик. Ние бяхме от два различни свята”, открехва завесата на интимния си свят Масалитинова пред в. “Новинар”.
Следва връщане в България и трети брак - с първия мъж! “Истинският ми брак фактически е с първия и с третия ми мъж, който е все един и същи човек. И мисля, че това е по-стабилната любов”, щастливо обобщава актрисата.
Таня Масалитинова - актрисата, за която театърът беше любов, изживя живота си като театър. Живя дълго, прехвърли 90. Живя достойно, предана до последно на театъра и на семейството си. И молеше Бог да я събере с обичните й хора, които вече бяха отлетели: “Честно казано, вече не ми се живее! Смятам, че човек трябва да живее, докато е полезен, докато... му се живее, а на мен просто вече не ми се живее!”.
Мариана ДОБРЕВА
