Тя е от жените, за които казваме, че нямат възраст. Като Катрин Деньов и Райна Кабаиванска. Изящна, стройна, подвижна, с вид на момиче. Родена е на 21 януари, навръх Бабинден. Родителите й, Йорданка и Костадин, са обикновени хора. Баща й e ел. монтажник, а майка й управител на магазин. Кръстена е Леонсия - на героинята от книгата на Джек Лондон “Сърцата на тримата”.
Леонсия поддържа спортната си фигура и младежкото лице без много козметика. Практикува две професии - анестезиологична сестра в елитната “Хил клиник” и циркова артистка от най-висока класа. Живее в пернишкото село Драгичево, не слиза от волана, за да отиде в клиниката или на артистично участие.
Леонсия задмина 50-те. Щастлива майка е на двама сина, Денис и Сантино. Денис има две момчета - Деян, на 3 години, и Андрей на 8, ученик в частно училище. А Сантино я зарадва с внучката Патрициа. В домовете си и двамата сина, заедно с нежните си половинки, имат домашни любимци.
Леонсия обича децата и внуците си, поддържа прекрасни отношения със снахите. Голямата й слабост са четириногите.
В дома си е дала подслон на куп осакатени животинки, за които се грижи като майка
А те й се отплащат с онази искрена и неподкупна обич, която няма цена. Всъщност Леонсия, или както галено я наричат Люси, е едно голямо сърце, изпълнено с доброта. Съдбата й отрежда да пътува много като артистка - била е в Русия, Чехия, Полша, Унгария, Германия, Япония, Египет. Сега си е в България. През 2003-та дублира като каскадьорка главната актриса във филма “Извън контрол” с Жан Клод ван Дам, който остава очарован от нея. Леонсия обучи оперните артистки да скачат на батут в “Рейнско злато” на Вагнер в Софийската опера и летя като птица в постановката на “Валкюра”.
- Люси, здравейте! Заварваме ви в отлично настроение в компанията на внука Деян и с многобройните четириноги, за които се грижите. Какво ново при вас?
- 2025-а ми донесе огромна радост и голяма скръб. Загубих баща си, осиротях! Почувствах се като дърво без корен. Хубавото е, че синовете и снахите са живи и здрави, а внучетата растат и се развиват добре. Патрициа тръгна на училище! Щастие е да изпратиш първокласничка. Нашата е много умна. Чувства се добре в 96-о училище в Люлин и отсега казва, че ще става лекарка! Много време има дотогава, още не е разбрала, че медицината е трудна специалност. Но съм убедена, че родителите й ще я подкрепят в правото на избор, когато му дойде времето.
- Вие как се поддържате в тази младежка форма?
- Храня се веднъж дневно, предпочитам салати и сладкиши. Не прекалявам обаче със сладкото. В ден, когато имам представление, не се храня. След спектакъла хапвам нещо малко. Алкохол не близвам, не пуша. У дома готвя сама. Зеленчуците са моето предпочитание, както и някои плодове. Месо не консумирам, знаете, че съм солидарна с моите животинки.
- В София отдавна няма стационарен цирк, след като сградата му изгоря. Къде играете сега?
- Където ме поканят. Сама си поставям номерата, защото вече имам опит. Звънят по телефона, качвам се на колата и отивам с удоволствие.
Циркът е голямата ми любов и не мога да се откажа от него
Хората обичат това изкуство, което има традиции у нас. Жалко, че не разполагаме с истинска сграда за циркови представления.
- Как попаднахте в цирка?
- Дълга история! Беше в началото на 70-те в Пазарджик. Дядо ме попита искам ли да отидем на цирк. Учудено отговорих: “Какво е това?”. “Ще видиш!”, каза дядо. Заведе ме в едно пътуващо шапито. Гледах номера, който впоследствие стана мой - акробатката Неди Табакова представяше “Въздушен обръч”. Красота, която не се забравя. Помечтах да стана като нея. Затова като малко момиче се записах да тренирам в “Левски” гимнастика и акробатика при Богомил Момчилов. Много добър треньор.
Бях редовна. Като първокласничка усилено тренирах гимнастика. Целия клас ни водеха на цирк, тогава това беше масова практика. Осмелих се да поразпитам артистите и служителите в цирка как мога да попадна при тях, изкуството им много ми харесва. Признах, че ходя на гимнастика. Обясниха ми, че трябва да ида в цирковата дирекция, където да се запиша и да кандидатствам за артистка. Бях едва 10-годишна. Сама отидох на улица “Искър” 11, където бяха канцелариите на цирковата дирекция. Приеха ме любезно, но ме отпратиха с думите: “Навърши 15 години и тогава ела!”. С огромно нетърпение ги изчаках тия години! Приеха ме. 15-годишна дебютирах в цирк “София”. И така до днес!
- А любовта към медицината по каква линия идва?
- В ранна детска възраст исках да стана лекарка. Мечтаех за бялата престилка. Давах си сметка, че акробатиката е до време и че трябва да имам някаква друга, много сериозна професия, която да обичам. Да я работя с удоволствие. Биологията много ми вървеше. Предварително “изгълтвах” целия учебник в училище. Винаги вдигах ръка да ме изпитват, а преподавателката вече не искаше. Кандидатствах с биология и с оценката по химия и ме приеха от раз.
Беше напълно реално да стана лекар, но аз се омъжих много млада, едва на 18
Синовете ми, Денис и Сантино, са породени. Разликата им е година и три месеца. Трябваше да работя, за да се издържаме у дома. И с удоволствие станах анестезиологична сестра.
- Добре ли е за жената да стане майка толкова млада?
- Мисля, че да. Досега със синовете ми съм като приятелка, а внуците ме наричат по име. Не могат да ме възприемат за баба, казват “бабо” на майка ми, Йорданка. Тя е жива и здрава. Винаги ме е разбирала. Помня, бях мъничка, в началните класове, като намерихме едно коте, някой му беше рязал гърлото. Зашихме го и животинчето се оправи.
- Не ви ли беше страх тогава?
- Не, никога не ме е било страх от животинче. Страхувам се от хората, които стрелят по котки и по кучета или пък ги тровят. Откъде ли не ми носят осакатени животинки, знаят, че ще ги гледам. Общувам с ветеринарни лекари, които правят чудеса, за да помогнат на моите малки питомци.
- Коя от двете професии ви е по-скъпа?
- И двете. Бяха ми мечта, постигнах я. Била съм операционна сестра в “Пирогов”, в чернодробната хирургия на Военна болница, сега в “Хил клиник”. При нас идват световноизвестни специалисти. Професор Санча от Испания и професор Щолценбург от Германия оперират в клиниката. За щастие, имаме и български лекар, доктор Георгиев, който се справя чудесно и е на тяхното ниво. В чудесен колектив съм, чувствам се уютно.
- Вашите идоли в цирковото изкуство?
- Много са. Възхищавам се на въздушните акробати. Трупите Янчеви, Балкански, Бойчанови, Малеволти са световноизвестни. Фамилия Валдемар бяха доста години в България, сега са в чужбина. Заслужават аплауз. Не мога да изредя всички.
- Има ли интерес към цирка в България?
- Винаги е имало. Доста циркове обикалят цяла България - “Арена”, “Колозеум”, “Феникс”, “Иванови”. Имат и животни - камили, кучета, котки, козички, коне. Животинките си имат база, в която са през зимата.
- Много са ви хубави костюмите!
- Старая се. В България цирковите артисти сами си доставяме облеклата. Циркът е блясък, няма как да се появиш пред хората в занемарен вид.
- Какво пожелавате на внуците си?
- Деян, Андрей и Патрициа да са живи и здрави, умни и добри. Да си следват мечтите и да ги реализират с лекота. Синовете не тръгнаха по моя път, май и внуците няма да тръгнат. Патрициа я е страх от високо, да видим Деян като поотрасне, каква професия ще избере.
- С мъжа ви се разведохте. Има ли любим човек до вас?
- Да, има, от много години. Добра опора ми е той, обича животните. Сродни души сме. Иначе не би могло да бъде!
... Леонсия завършва разговора с усмивка. Предстои да нахрани инвалидизираните животинки, които живеят при нея. Тя не приема практиката на мнозина ветеринари, които евтаназират инвалидчетата под предлог да не се мъчат, защото състоянието им е тежко. Облекчава им живота и с радост наблюдава, че те, макар и осакатени, живеят добре. Хранят се, умилкват се около нея.
Животните усещат кой ги обича и му се отплащат с любов. Леонсия има нужда от линолеум, от одеяла, от фибран, за да подобри условията, при които гледа животинките. Някои от тях са с парализирани задни крачета и за да се движат, им надява колички. Приятели й помагат - кой с каквото може. Търси и нови контакти с добри хора, които обичат животните. Една голяма артистка със сърце, отворено за всички.
Мария НИКОЛОВА
