Джуни Александрова: Семейството за мен винаги е било свято

Да си баба е щастие. А да си прабаба, при това на две малки създания, още повече. Не всеки може да се похвали с такова богатство. Ето защо с удоволствие подхващам темата с актрисата Джуни Александрова.

- Госпожо Александрова, вярно ли е, че станахте за втори път прабаба?

- Да, вярно е и съм много щастлива. Малката Невена се роди на 5 юли миналата година. Миличката, навърши годинка, а още не се отпуска да проходи. Но и това ще стане скоро. Тя е втората щерка на първородната ми внучка Александра. Със съпруга й, ирландец, магистър политолог, живеят и работят в Кеймбридж. Александра е магистър по философия с втора специалност религия. Първата им дъщеричка, Елеонора Джуни, стана на 7 годинки. Говори български чудесно. На ирландския си дядо му казва: “Искам ябълка”. Човекът не я разбира и я моли да повтори, а тя заявява: “Ейпъл”. Малка чаровна умница! Вече е първокласничка. Много артистична и сладка.

- А другата ви внучка, Лазара, с какво се занимава?

- Лазара още не е семейна. Тя е магистър по технически науки. 

И двете внучки са много привързани към мен, аз ги напътствах какво да четат, как да познават родната история.

- Дъщеря ви Габриела Николаева е учен с международен авторитет.

- Тя преподава хинди и урду в Нюйоркския университет, както и индийска литература. Онлайн има студенти в много страни. Габи обучава учителите как да преподават чужд език. Съпругът й Симеон Илиев е инженер. Работеше в авторитетна фирма, но преди няколко години напусна. Установиха се да живеят в градче до Брюксел. Сега са тук, непрекъснато ме навестяват. Сплотено семейство сме. Очаквам внучката Александра и двете мъничета скоро да дойдат в София и да останат до края на лятото.

- Сигурно много се гордеете с дъщерята, внучките, правнучките?

- Да, семейството за мен винаги е било свято. Затова и не се омъжих повторно. Исках да възпитам умна и отговорна дъщеря.

- Строга майка ли бяхте?

- Много. Габи учеше в Класическата гимназия. Аз пътувах много. Събират се у дома със съученици, играят карти, пушат. Веднъж ги засякох. Прибрах се неочаквано и подуших цигарите. Побеснях. Успях да не избухна пред всички, но вече насаме й креснах: “В тоя дом, цигари?! Как не те е срам!”. Габи се притесни. Но майчиният гняв подейства. Израсна сериозна и отговорна.

С първата си правнучка, Елеонора - Джуни 

- Дали и внучката ви Александра е строга майка като вас?

- Не знам, но ще си поговорим по темата. Много е важно двете малки съкровища, които имаме - Елеонора Джуни и Невена, от малки да четат, да се отнасят отговорно към учебните предмети. Днес светът принадлежи на образованите хора.

- Ще ви върна към миналото. Преди години направихте много интересен спектакъл с Нешка Робева под мотото “Забравени”. Какво ви донесе това сътрудничество?

- Сътрудничеството с Нешка Робева бе за мен удоволствие. Имам опит с вокални групи, с камерни оркестри. По повод 135 години от Априлското въстание, 160 от рождението на Тодор Каблешков и 190 от рождението на Раковски ми дойде идеята да направим нещо с Нешка. Поканих я на разговор. Предложих й да използваме текстове на Христо Ботев и Иван Вазов, мои любими автори. Ставаше дума за част от “Епопея на забравените”, за поезия и публицистика. Нешка се запали. Спектакълът стана! Започва с Ботевото стихотворение “Борба”. Включихме и писмо на Васил Левски до Филип Тотю, както и откъс от Кървавото писмо на Каблешков. Получи се интересен диалог между словото и танца. Премиерата бе в Созопол и в операта в Бургас. После тръгнахме из цяла България.

- Обикновено за нашите революционери се сещаме около 3 март и покрай Априлското въстание. Портретите им гледат от училищните класни стаи. После...

- После ги носим и по митинги. По-важното е тези светли имена да бъдат винаги в сърцата ни. Дано не ме обвинят в прекален патриотизъм! Оставам си патриотка, влюбена в българското. Важно е да внушим на младите, че трябва да се учат от миналото ни, с което си струва да се гордеят.

- Словото на Ботев и Вазов ви е скъпо. Стотици пъти с него сте завладявали публиката. Припомнете някоя незабравима среща!

- Знаете ли, треньорът Иван Абаджиев ме канеше да рецитирам Ботев и Вазов пред неговите щангисти преди отговорни състезания. Момчетата се зареждаха с енергия от прекрасните стихове. Абаджиев ги водеше на връх Вола, на други свети места из България. Умен подход на мъдър треньор!

- Вие сте актриса с интересни моноспектакли. Споменавам нарочно “Сама жена на път” по Блага Димитрова. Какво ви донесе общуването с тази изключителна авторка?

- Обогати ми душата. С Блага се разбирахме чудесно. Само в Театър “Българска армия” представих моноспектакъла близо 150 пъти. След преломната 1989-а го възстанових и го изпълних в Театър “Възраждане”.

Винаги се опитвах да бъда различна, но никога не изневерих на посланията, които Блага Димитрова бе вложила в текстовете си. Пазя и днес книгите с автограф, които ми е подарила. Обичам да ги препрочитам. Гордея се и с изданията, които ми подариха Евтим Евтимов и Йосиф Петров, Матей Шопкин, Лиляна Стефанова. А колегата Стойчо Мазгалов ми е написал: “Джуни, добре е, че те има”. Големият Дамян Дамянов ми е надписал стихосбирка така: “На Джуни, гласът на моето слово, с любов”. Аз съм от поколението, което свидно пази реликви от предшествениците си. От баба ми останаха в наследство великолепни пафти, дело на майстор от 19-и век.

- Вие сте пътували много?

- Видях много страни, гостувах на дъщеря ми Габи в Ню Йорк. Космополитен и интересен град, с неповторим облик. Беше ми любопитно. Където и да съм, бързам да се върна в България.

- И накрая нека ви попитам, има ли нещо, което зрителят не е в състояние да научи за любимата си актриса?

- Да, разбира се. Той не узнава колко труд, колебания, усилия, безсънни нощи, противоречия и стоицизъм съпътстват подготовката за дадена роля. Актьорът е уязвима душа. Помня едно представление на “Сама жена на път” в Клуба на военния театър. Бях се вживяла в текста, а на една маса група подпийнали господа си говореха. Тежка нощ изкарах после, не можах да мигна у дома.

Мария НИКОЛОВА