Преди 3 години в Пловдив се ражда една благородна идея, която днес вече е работеща занималня и уютна алтернатива на традиционната детска грижа. Фондация “Рент-а-баба” създава физическо пространство, в което родителите откриват спокойствие, а дамите от златната възраст намират нов смисъл. С такса от 10 евро на ден под формата на дарение проектът се самофинансира изцяло от създателите си, за да осигури индивидуално отношение и истинска семейна атмосфера.
Създател на проекта “Рент-a-Баба” е Стела Балджиева. С две деца и енергия като за още поне шест. Родом от Бургас, щастливо омъжена в Пловдив. От години работи на свободна практика, защото семейството винаги е на първо място. С нея разговаряме не за пръв път за читателите на в. “Над 55”.
- Г-жо Балджиева, изминаха 3 години, откакто създадохте фондацията през 2023 г. Как се промени и разви идеята от първоначалния замисъл до днешната работеща занималня тук, в Пловдив?
- Промени се дотолкова, че успяхме да сбъднем първоначалния й замисъл. Винаги основната цел е била да имаме физическо място, на което да свързваме възрастните и децата. Нашата фондация винаги се е развивала според желанията на нейните ползватели - първоначално беше планирана само за Пловдив, но като видяхме интереса и колко хора ни пишат, че искат и за други градове, веднага променихме концепцията. Така стана и със занималнята. Нямахме план да направим точно занималня, но много майки прекрачиха прага ни по един или друг повод и питаха именно за това. Съответно веднага го създадохме.
- Когато започвахте, вярвахте ли, че проектът ще се превърне в успешна алтернатива на традиционната детска грижа?
- Представяхме си нещо много по-малко като мащаб, много по-неразпознаваемо. Изобщо не сме вярвали, че проектът ще добие такива измерения и че вместо индивидуални срещи между баба и внуче ще се работи с повече от едно дете, в група. Сега сме още по-щастливи, защото знаем, че помагаме на повече хора.
- Как откривате и избирате вашите прекрасни баби-педагози и какво е усещането да виждате как техният професионализъм се среща с бабината топлота?
- Намираме ги основно през обяви в интернет. “Баба” е титла, която е повод за гордост, ние не я използваме нито с насмешка, нито с неуважение. Ние всъщност не я използваме за нашите дами - те са баби само за собствените си внучета. За нас са госпожи и смея да твърдя, че никак не се вписват в обичайната представа за “баба”.
Макар и на 60-70 години, те са модерни, технологично грамотни и използват съвременните начини за комуникация не по-зле от младите
Така се и намираме. А усещането да работиш с такива хора, които хем са опитни, хем са благи и добронамерени, хем са млади по душа и на “ти” с новостите в живота, е несравнимо. За мен е удоволствие всеки ден да обсъждаме неща много отвъд чисто професионалните ни отношения. Това са хора-книги. И ако по-младите не разговарят с тях и не черпят опит и вдъхновение, по мое мнение, е голяма загуба. Докато ги гледам как подхождат към децата, аз лично трупам ноу-хау. Личи си близо 40-годишният опит в детска градина, но има и друго. Едно такова специфично умение, което само опитът може да изгради. Гледам и попивам просто от позицията на майка.
Стела Балджиева
- Поверяването на дете е акт на огромно доверие. Как реагират родителите, когато за първи път прекрачат прага на ул. “Братя Миладинови” 7 и видят розовите пердета и залите за големи и малки?
- Веднага се усещат като у дома си. За мен това е най-големият комплимент. Пространството е декорирано за съвсем други цели, не е създадено с идеята да бъде занималня, а да бъде място, в което майките да дойдат, да пият чаша кафе или вино и да намерят нови приятелства, докато децата имат различни активности в другата зала. Е, концепцията се промени, но за сметка на това всички се чувстват отлично при нас. Плюс това ние винаги ги приветстваме да останат за кафе колкото време имат нужда. Не сме детска градина и не “гоним” родителя. Понякога майката има повече нужда от адаптация, отколкото самото дете. И го казвам от позицията на майка, която трудно оставя децата си където и да било. Затова и в нашето уютно местенце всички родители са добре дошли - ако желаят като страничен наблюдател или като част от процеса.
- Таксата ви е символична (10 евро на ден под формата на членски внос или дарение), а групите са малки и спретнати. Как успявате да поддържате този баланс между социалната мисия на фондацията и високото качество на грижата?
- За нас финансовият елемент никога не е бил водещ. Ние самофинансираме фондацията от самото й начало. Имаме тази възможност и го правим. Няма да допуснем водещ елемент да бъде печалбата, защото не можем да печелим на гърба нито на майките, нито на пенсионерите
Отделяме от семейния си бюджет, за да направим възможно всичко, което описвате. Държим на доброто си име и няма да прекрачим принципите си. Самите ние като създатели на фондацията не взимаме нищо за себе си. Таксите са за дамите, които работят с дечицата, и малка част отива за наем и консумативи. Ако някога се случи да остане нещо отвъд тези разходи, разликата отново ще бъде за някаква смислена кауза. Ние заставаме зад първоначалното си намерение да не печелим от фондацията и това няма да се промени.
Татяна
- Какво ви казва науката и практиката днес - защо в нашия забързан свят децата имат крещяща нужда точно от спокойствието и житейската мъдрост на по-възрастното поколение?
- Защото е много трудно да си дете, да искаш да опознаваш света, да си любопитен, да искаш да видиш, да пипнеш, да питаш, а хората около теб винаги да бързат, да нямат време, да са изнервени, защото знаят, че ги чакат куп задачи. Нормално е - и аз като родител в този забързан свят често повишавам тон или нямам време за истински важните неща. Но достигайки до една определена възраст, хората променят мирогледа си. Улягат. Знаят кое има смисъл. Животът ги е научил и вече не се ядосват за дреболии, не бързат, не са припрени. Децата имат нужда да общуват именно с такива хора. Така и те са спокойни и щастливи.
Зад успеха на тази прекрасна социална мисия стоят не само създателите, но и хората, които всеки ден вдъхват живот на занималнята
В момента там работят две изключителни жени, които напълно преобръщат традиционната представа за пенсионер - Татяна на 67 г. и Канелия на 55 г. Те са дългогодишни педагози с богат професионален опит, натрупан в училища и детски градини, които избират вместо стоенето вкъщи да се върнат към работата с деца.
- Татяна, как се решихте да станете част от този проект и да се върнете към работата с деца, след като вече бяхте излезли в заслужена пенсия?
Татяна: Липсваше ми работата и срещата с деца.
- Имаше ли доза притеснение в началото дали ще намерите общ език с днешните деца, които растат в дигиталния свят?
Татяна: За мен не е имало проблем.
Канелия: Не, аз съм работила в училище, университет, занималня, водила съм курсове.
Работата с младостта е само удоволствие!
- С какво ви привлече идеята на фондацията, когато за първи път чухте за нея?
Канелия: За летния период е много подходящо децата да си имат занимание - не само да играят, но и да се обучават чрез игрите. Има необходимост за самите деца да са сред връстници, да не са вкъщи сами, а ние да бъдем един вид развлекателно училище.
Татяна: Реших, че това е едно много хубаво начинание. Децата, които не са обхванати в предучилищното образование, е хубаво да бъдат обучавани, възпитавани, да научат игри, навици.
- Вие сте педагог с богат опит. Каква е разликата между това да си учител в стандартна класна стая или детска градина и това да си “баба под наем” в занималнята?
Татяна: Основната разлика е броят на децата, което е най-големият плюс. Към всяко дете се подхожда индивидуално. Индивидуалният подход е най-доброто нещо за децата, а и за самите учители, и тук можем да си го позволим.
Канелия: Голяма е разликата! Първо, малко са децата, но основно атмосферата е прекрасна, приказна. Тук има игри, книжки, много добре се прилагат игровите методи, които са особено подходящи до 4-ти клас. Тези методи дават много по-добри резултати. И деца, и преподаватели тук идват с удоволствие!
- Казват, че бабите имат повече търпение и първо изслушват, вместо да бързат да поправят грешките. Усещате ли, че децата се отпускат по-лесно пред вас?
Канелия: Да, не са в класна стая, не са обременени от оценки, от тестове, тук е приятелска атмосфера;
Татяна: Разбира се, че се отпускат по-лесно, защото грешката може да бъде поправена по начин, по който детето стига само до нея.
Канелия
- Сутрините ви започват с гимнастика, имате и прекрасна обезопасена тераса за игри. Кой се уморява по-бързо в игрите - вие или децата?
Татяна: Бабите издържат, те са свикнали на натоварване.
Канелия: Децата са по-пъргави, но и аз се стремя да съм в движение и да не изоставам.
- Как реагират родителите, случва ли се да търсят съвет от вас за възпитанието?
Канелия: Да, най-вече при взаимоотношения с децата. Против агресията също се стремим да помагаме и да даваме съвети. И все пак тук стават приятели, нямаме проблеми, защото са малко деца и игрите ги сдружават.
Татяна: Родителите търсят съвет, защото много добре знаят слабите места на децата си. И тук, когато са по-малко деца, имаме възможност да наблюдаваме всяко едно дете и да му направим един психологичен профил, което позволява да се обърне внимание и на деца, които имат дефицит на вниманието. Тогава може да се работи индивидуално и да се даде адекватен съвет на родителя.
- Какво ви дава лично на вас тази работа? Как се чувства една жена на възраст, когато в края на деня види усмивката на детето и чуе една топла благодарност?
Татяна: Аз се чувствам жива. Жива и нужна!
Канелия: Чувствам се щастлива, весела, позитивна, децата зареждат прекрасно!
- Има деца, които нямат собствени баби наблизо. Усещате ли, че за тях се превръщате в нещо повече от учител - в истинско семейство?
Канелия: Да, децата си споделят различни неща. Родителите също са част от процеса, питат, търсят съдействие. Всички сме като едно голямо семейство. Чувстваме се по-близки.
Татяна: Със сигурност децата ни чувстват като свои баби. Бабата вече е имала дете, а внукът е нещо по-специално, той преражда за втори живот. Бабата е по-грижовна.
- Какво бихте казали на вашите набори, които седят вкъщи пред телевизора и мислят, че най-хубавите им години са отминали?
Татяна: В никакъв случай да не мислят по този начин, винаги има какво да се направи! Редовно поддържам външния си вид, ходя на маникюр и педикюр, защото външният вид на един учител учи децата на естетика и на любов към себе си.
Канелия: Никога не се срамувам от възрастта си, винаги съм позитивна, с много неща се занимавам и това ми дава живот.
Цветелина ТОТЕВА
