Неотдавна имах вълнуваща среща, за която искам да ви разкажа. Ерменка и Васил са брат и сестра, тя е на 72 г., а той наскоро навърши 80. Имали и друг брат - Георги, но той починал. Приживе се снимал във филмите на Рангел Вълчанов. Васил, Георги и Ерменка са първи братовчеди на големия режисьор.
Ерменка си спомни за вълнуващото детство. Когато била много малка, по-големите й двама братя я карали да влиза в стаята на дядо им и да взима бучките захарчета, които били под възглавницата му. Тя с голям страх се приближавала до леглото му, грабвала захарчетата и бързо тичала на двора, където я чакали братята й. Тогава нямало бонбони или други сладки лакомства. Дори захарните бучки били рядкост. А децата си искали своето и измисляли разни хитрини, за да си ги набавят.
Васил бил леяр в завод за цветни метали. На два пъти разтопеният метал се разливал и го пръскал с огнени капки, бързо го откарвали в “Пирогов”. Но оцелявал и се излекувал от пораженията и обгарянията.
Днес Васил се радва на сина си Иво и на внука, който носи неговото име - Васил. Ерменка пък е богата майка, баба и прабаба - има две дъщери, четирима внуци и двама правнуци. Напът е и третото правнуче. Тя е много деен човек с разностранни интереси. С огромна енергия, сърцатост и всеотдайност събира около себе си група пенсионери, любители на природата, на театъра и музикалните концерти, също така пътешественици и съмишленици. Сега подготвя група от приятелки за тридневна екскурзия до Златоград.
На прага на дома си ме посреща засмяна, облечена в спортна, но елегантна дреха
Русата й коса е вързана на опашка, блясъкът в очите издава неспокоен и действен характер. Веднага ме въвежда в кухнята, където на печката прави няколко неща едновременно. Бърка сместа за кекс с портокалови корички, във фурната пече две тави с гювеч. Към петчленното семейство на едната дъщеря, с която живее, ще се прибавят гости и приятели. Ще дойде и дългогодишната й приятелка Юлиана, която от доста години живее в Париж. На масата в кухнята чисти орехи за кекса и не спира да снове.
Отскача и до стаята да наглежда внуците Елиан и Сияна, които от малки все за нещо спорят. Днес Елиан е студент, а чудната Сияна учи в търговската гимназия и е бъдеща звезда на модерния балет. Много талантлива, грациозна и чаровна, тя е гордостта на всички у дома. Сърцето на баба Ели се разтапя, когато ми показва цяла стена, отрупана с медали, грамоти, отличия, спечелени от Сияна на различни наши и международни конкурси.
После Ели бързо изключва котлоните и фурната и сядаме в хола да ми разказва за своя първи братовчед Рангел Вълчанов, за когото си спомня с вълнение.
- Бате Рангел беше волна душа и самороден талант.
Какво ли не се изписа по повод смъртта му преди години
Включително и неистини, които не само обидиха, но и нараниха дъщеря му Ани Вълчанова. Вместо да си припомняме какво филмово творчество е създал и какво е оставил в нашето културно наследство, да назовем наградите и почестите му по света за това, че са го признали навремето в чужбина, че е прославил България, нашето кино, изкуство и култура, в сетния му час клюката надделя над благодарността към неговия необятен талант и творческо дело. Някой реши, че по-важно било как е страдал той в последния си час. Ако не почитаме достатъчно паметта на творците ни, кой и за какво ще ни уважава в бъдеще?
Брат и сестра - Ерменка и Васил
Рангел е мой първи братовчед. Майките ни са сестри - Траянка и Кръстанка. Освен тях имаха още една сестра и един брат. Аз съм най-малка от първите ни братовчеди, а батко Рангел беше най-големият. Разликата ни бе 24 години. Моята майка го е учила да рецитира стихотворения. Тя почина твърде млада, малка останах сираче. Но когато мама почина, Рангел дойде да снима погребението й в църквата. По онова време в София вилнееше Жоро Павето. Рангел беше с дълга коса (тогава това се срещаше рядко), снимаше с камерата, обикаляше около нас, а попът ни питаше страхливо: “Кой е този, да не е Жоро Павето?”.
Така и не гледахме нито веднъж този филм, нямахме сили нито той, нито аз да преживеем всичко отново
Спомням си, че той беше много зает човек, непрестанно пътуваше, снимаше филми. Но винаги намираше време за родителите си. Сутрин докарваше леля у дома при майка ми. Тя си играеше с нас, най-малките й племенници, беше добра и блага жена. Мен много ме обичаше, може би защото бях най-малка. А вечер Рангел идваше да си я вземе. Не я оставяше сама вкъщи. Леля беше всеки ден у нас, много ни обичаше и ние нея също.
Къщата им беше в центъра на Казичене. В съседното село Кривина той снима и филма си “Лачените обувки на незнайния воин”. Изискването беше в него да не участва нито един професионален актьор, всички участници да са непрофесионалисти, снимките са автентични и неподправени. Това е автобиографичен филм, в него е разказал за времето от своето детство. Бил много палаво дете. Точно в деня, когато се женел чичо му, в играта си Рангел запалил сеното в плевнята. Станал голям пожар, но без жертви.
Знаехме, че филмът му “Езоп” беше забранен да се показва на публиката. А филм, който не е одобрен от съответния отдел в Министерството на културата тогава, не беше финансово възнаграждаван.
Рангел плати сам от джоба си на всеки един от актьорите за участието им в този филм
В главната роля на Езоп играеше Георги Калоянчев.
Деца и внуци
Братовчед ми живееше на последния етаж и понеже нямаше асансьор, не излизаше често от дома си. Сядаше в мансардата и гледаше небето над него през прозореца. Наблюдаваше как прелитат самолетите, имаше силно чувство за свобода и необятност на духа.
През последните му година-две беше с влошено здраве. Претърпя множество операции и затова не искаше да се среща с никого. Не обичаше да му ходим на свиждане. Не искаше никой да го вижда в онова състояние. Не можеше да понесе някой да го съжалява. Исках много да отида, но той не позволи на никого от роднините да го посети. Дори на сестра си не позволи да го посещава в последните му дни. Когато разбраха за смъртта му, го съобщиха на нейния съпруг. Докато той говорел по телефона, тя настойчиво питала: - Я ми кажи, как е брат ми? Как е брат ми?
Чудели се как да й кажат истината.
За последен път се събирахме преди време братовчедите, разговаряхме, спорехме за наследствени имоти. Той ни слушаше и казваше:
- Аз съм се женил няколко пъти. От нито една жена нищо не съм взел! Вие тук се разправяте за едни ниви!
Посъветва ни да хвърлим жребий и на кой каквото се падне, това да вземе. Той нямаше претенции какво ще се падне на него. Много държеше всички братовчеди да се разбираме.
Мисля, че мен обичаше най-много от братовчедите ни. Затова го имам като свой брат, скърбя дълбоко и до днес за бате Рангел! Беше голям ерудит, самороден талант, голям българин, сърцевед и народопсихолог, голям ЧОВЕК!
Би ми се искало всички да бъдем като него, но хората са различни.
На погребението му накарах да отворят ковчега, много исках да го видя. Беше като заспал, спокоен и някак запазил духовното си излъчване. Достолепен!
На поклонението му дойдоха много хора - роднини, приятели, колеги, артисти, политици. После на гробищата отидохме само най-близките му роднини.
Ани, дъщеря му, както вече споменах, е актриса, играе в Сатиричния театър. Преди време заведох десетина приятелки на представление, гледахме постановка с нейно участие. Всяка от приятелките ми носеше букет за Ани. В края на спектакъла аз първа се качих на сцената да я поздравя. Ани беше много изненадана и силно развълнувана, че приятелките ми й поднесоха толкова много цветя.
А Красимира, дъщеря на сестра му Димитрина, пое по неговия път и завърши режисура в Чехия.
Дора НИКОЛОВА
