Като изключим библейската Ева - първа и единствена, Еви много, даже куклата ми се казваше така. Но като чуете “Ева на Гого”, и веднага се сещате за нея - фурия и на сцената, и в живота. Че е Найденова разбрах случайно, години наред си я знаех като Ева от “Тоника”.
Сега вече името й непременно предизвиква спомен и за човека, с когото делеше и сцената, и живота. Макар и сама, тя си остава “негова”. Годините видимо са я погалили, но в очите й продължава да гори любопитство и жажда за утре. И си казвам - щом след толкова изпитания и болка тя може да се изправи, значи мога и аз. Не да започна отначало, а да продължа...
Геновева (Ева) Найденова е родена на 12 октомври 1952 г. в Айтос. По майчина линия единият й дядо и
два от Симитли, другият - от Лозенград. А по бащина - баба й е от рода Хаджимаринчеви, най-богатият в турска Тракия. Били са земевладелци. И двата рода са преселници след Балканската война. Ева израства в изключително музикално семейство. Сестрите на баба й пеели невероятно на три гласа. А баба й пеела като негърка. След години точно така ще нарекат и Ева - “бялата негърка”, въпреки че гласът й бил на една трета от мощността, качеството, усета, тембъра на баба й. Малката Ева, която по собствените й думи била послушна, но с мярка, държала втори глас на майка си, докато вуйчо й свирел на акордеон. Такова било детството на бъдещата певица - изпълнено и озарено от музика.
Всички били единодушни, че от малката ще стане или певица, или магарица
Заради слаба оценка по математика Ева пропуска кандидатстудентските изпити - първо трябва да си вземе поправителния изпит. Но всяко зло за добро - разминаването с Консерваторията съвпада с началото на музикалната й кариера - тя става солистка на оркестъра към Културния дом на транспорта с ръководител Стефан Диомов. На следващата година Найденова вече е студентка в Музикалната академия, а неуморният и амбициозен Диомов слага началото на нов проект - вокален квартет по примера на италианската група “Рики е Повери”. Маестрото събира уникални гласове, които звучат в невероятен унисон.
Диомов, който е суперперфекционист, работохолик, ги научава на същото - работят по 12-14 часа. Ева е студентка и пътува непрекъснато. В петък слиза от влака и в събота рано-рано сутринта е на репетиция, така цялата неделя и вечерта - с вечерния влак потегля за София. И така в продължение на дълго време, за да се получи тази уникална група. Началото на групата е и начало на тандема Ева и Гого. Още щом се виждат, нещо се случва. Ева казва, че никога няма да забрави датата 23 септември - началото на общия им път.
Една целувка на гарата, след която нищо няма да е същото
“Ние сме заедно от 1970 г. Две години гаджета, неразделни, след това станахме годеници и на 18 ноември се оженихме”, връща лентата на спомените Ева в интервю за StandartNews.com. Тандемът Ева-Гого се превръща в символ на музикално партньорство, което не разчита на драматизъм, а на взаимност. Гласовете им се сливат, но личностите им запазват граници. В живота, както и на сцената, Ева никога не се губи в другите.
След демократичните промени, когато българската сцена се разпиля между жанрове, влияния и празни обещания, Ева и “Тоника” не изчезнаха. Докато голяма част от популярните естрадни артисти се губеха в търсене на идентичност, те просто продължиха - с концерти, с участия, с нови песни. И публиката винаги беше там - по-зряла, по-носталгична, но вярна. Както и самата Ева. Защото това, което при други би било ретро, при нея звучи честно.
Животът на певицата е “личният дневник” на “Тоника” и произлезлите от нея формации - “Тоника СВ”, “Домино”, “Фамилия Тоника”, “Тонка Домини”. Във всяка от тях тя е вложила душа, сърце и талант. На всички е била вярна, никога не си е тръгвала. Винаги е посрещала и прощавала. Въпреки доминиращия си характер, въпреки прословутия й инат. Защото за нея прошката е най-великото нещо. Защото никога не изпитва омраза - гневи се, но бързо й минава
Може би затова се определя като щастлив човек. “Държа приятелите да ме обичат, а иначе кой ме мрази, си е за него”, казва певицата. И не губи време за излишна деликатност - което е на сърцето й, това е и на устата й. “Вярвам в Светата Троица - Бог, Син и Светия Дух. Вярвам в задгробния живот, вярвам в ангелите, които ни пазят. Вярвам, че има и тъмна сила. Но вярвам в доброто.
Вярвам, че човек продължава да живее и важно е какво добро ще направи тук. Ние всички сме грешни. Въпросът е навреме да усещаш и да съумееш да се извиниш и да простиш, да простиш дори и непростимите неща. Защото има кой да съди, той е един. Ние нямаме право да съдим никого”. Чета думите на Ева и си мисля за красивата и безкомпромисна певица, която покоряваше с мощния си и чувствен глас. Кога натрупа толкова мъдрост и смирение? “Мъдростта идва с годините, но това не значи, че си остарял. Е, визуално и да си остарял, душата ти остава млада”, сякаш чула въпроса ми, споделя Ева.
Всички трудности в творческия път на Ева Найденова бледнеят пред голямото изпитание - тежката болест на съпруга й и непосилната борба за живота му. Гого изгуби битката и отлетя... А в интервю за “Труд” почернената му половинка казва: “Когато душата е наранена, и то много болезнено, животът ми минава - все едно всеки момент ще се отвори вратата и той, Гого, ще влезе. Как се промени животът ми след него? Как... Без него аз съм половин човек. Защото ние двамата бяхме един организъм. Сега все едно половината съм отрязана”. И с гордост приема да е “Ева на Гого”.
Днес Ева живее по-затворен живот. Но както никога не се е предавала, не се предава и сега. И е категорична, че не се страхува от смъртта, защото адът е тук на земята, а на друго място във Вселената е само любов. Смята, че смъртта не е страшна, а по-страшното е да живееш сред глупаци. За онези, които редовно я погребват, казва, че ще живее до 101 години. И го прави на пълни обороти. Макар че все по-дълго се задържа у дома, в Айтос, тя не прекарва дните си с дистанционното на телевизора в ръка.
Между другото - не гледа новини, а само документални филми. Нейната фобия е всичко да си е на мястото, да има изряден ред. Да свети и скърца от чистота. Всеки ден мие прозорците на цялата къща, дори не знае колко са на брой. Всеки ден бърше прах - поотделно всеки предмет, всяка картина, всяка статуйка. През ден източва и мие басейна. Всеки ден готви. Но странното е, че докато върши домакинската работа, се съсредоточава върху творчески идеи. Точно тогава й идва музата за духовните неща. И както казва: “Аз съм композиторът, диригентът и изпълнителят в кухнята!”.
Като се обърне назад, Ева вижда само хубави неща - прекрасното, което направиха “Тониките”, прекрасните песни, които Диомов написа, а те изпяха. Знае, че музиката е връзката между душите на хората - и тя е дадена свише. А талантът идва отгоре. Важното е да не се вземаш насериозно. Направиш ли го, става много страшно. Започваш да грешиш. Ева Найденова вярва, че е късметлийка, че все още е част от магията Музика. И когато е на сцената, щедро дава и получава любов.
Защото хората на изкуството са проводници на Божията воля и на Божия промисъл. “Аз съм вярващ човек - знам, че всеки, който направи зло, рано или късно то ще му се върне като бумеранг. Хората трябва да се освободят от бездушието, безразличието, алчността, омразата и злобата, с които вредят сами на себе си. Това съсипва света”, убедена е любимата певица.
Днес, когато се обръщаме назад към музиката на поколенията от 70-те и 80-те, гласът на Ева Найденова продължава да звучи неподправено. Не като артефакт, а като доказателство, че истинската музика остарява красиво - както хората, които й служат с достойнство.
Ева Найденова не е просто певица от миналото. Тя не е скандална, не е модерна, не е политически ангажирана. Но е стойностна. Една от малкото, които успяха да останат същите - не поради липса на развитие, а защото от самото начало са били верни на себе си.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
