Винаги когато гледам филм или театрална постановка с участието на знаменития ни актьор Георги Мамалев, си го спомням като ученик от Механотехникума в Ямбол. С чантичката под мишница и с онази блага и добродушна усмивка, която не слизаше от лицето му.
Четири години учихме в това престижно за времето си учебно заведение. В различни паралелки, но с еднаква ученическа съдба. Над нас винаги бдеше всевиждащият поглед на зам.-директора по учебната част другарят Попов, известен повече като “Картала”. И Гошо е попадал под неговите орлови очи, но винаги се е измъквал с искрената си и доброжелателна усмивка.
“Карталът” беше строг, но честен и справедлив възпитател. Веднъж, след като ми се накара неоснователно за нещо, което не бях извършил, ме изслуша внимателно и изпрати с думите: “Прав си, Кривчо”.
И двамата с Гошо много уважавахме този достоен зам.-директор, но си имахме една друга, близка до сърцата ни учителка - всеотдайната Маргарита Моллова, която ни преподаваше по български език и литература.
Ние изневерихме на техническите си специалности. Той стана известен артист, а аз - военен журналист. Любовта ни обаче към града на Диана си остана и особено към нашата любима преподавателка. Когато веднъж я посетих, тя ми показа снимката на Гошо с надписа: “На голямата учителка от малкия й ученик”. Още тогава в главата ми се зароди стихотворението “Голямата учителка”. Заглавието ми беше подсказано от Мамалев, който от малък ученик, според ръста си, стана голям актьор по призвание. В това стихотворение нямаше как да не спомена и него:
“На голямата учителка
от малкия й ученик” -
подписа снимката си
с обич
Мамалев -
наш велик комик.”
За съжаление, последната ми планирана среща с нея не се състоя. На пътната врата на дома й ме посрещна нейният некролог. Неслучайно прощалното си стихотворение за тази незабравима учителка започнах със стиха:
“Така жадувах
да те видя пак,
но ме беше
изпреварил Бог -
в тъжно падащия
градски мрак
аз съзрях
безмълвен некролог”...
Но нека се върна на моя някогашен съученик. Отдавна се каня да напиша нещо за Георги Мамалев. През 2023 г. му подарих моята първа стихосбирка - “С полъха на Странджа”, в която има специален раздел “Незабравимият Ямбол”. Преди това, през 2018 г., с интерес прочетох неговата автобиографична книга “Усмихни се, човече!”. Тя е в съавторство с Весел Цанков и излезе в популярната поредица “Любимци на публиката”.
Ето какво казва Гошо още в предговора на тази усмихната творба: “Тази книга не е нито роман за моя живот и творчество, нито хронология на срещите ми с велики хора. Просто искам да ви разкажа истории, случили се зад кадър, извън сцената - на местата, където публиката не може да надникне. Те не са заснети, не са изиграни - истински са.
За мен няма по-голяма радост от това непознат да ме погледне и да се усмихне
Ами че това е истинска благодат! Затова искам да ви разкажа тези истории. И ако в процеса на четенето на вашето лице се появи усмивка, знайте - онова, което съм искал най-много, се е случило”.
А то всъщност е неизбежно, защото човек не може да остане сериозен, докато един от най-даровитите български комици описва защо свързва първата училищна любов с бой и кифлички, как е избегнал бащините шамари след бягство от уроците по акордеон, къде е сбъркал при първото си кандидатстване в Театралната академия, колко старателно е танцувал балет, облечен в анцуг...
Георги Мамалев ни разсмива и с неизвестни подробности около снимките на култови филми като “Господин за един ден” и “Оркестър без име”, с историите от театралните гастроли на легендарната постановка на Младен Киселов по “Опит за летене” от Йордан Радичков. Актьорът е отделил и подобаващо място на успехите си с пародийната формация “Иръпшъните”, с “Клуб НЛО” и със своите моноспектакли. Сред героите в тези истории зад кадър са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Тодор Колев, Константин Коцев, Велко Кънев, Павел Поппандов, Стефан Данаилов, Антон Радичев и много други.
В “Усмихни се, човече!” липсват единствено скучни пасажи
Мамалев смята, че голямата си известност дължи на Тодор Колев. Разказва с вълнение как му се обадил големият Тодор Колев, за да го покани в култовото си шоу “Как ще ги стигнем”...
Тази година Георги Мамалев отпразнува седемдесет и третия си рожден ден. Той е роден на 5 август 1952 г. в село Мамарчево, Ямболско. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Дебютира в ролята на Апрянин в “Сенки” от М. Салтиков-Щедрин на сцената на Народния театър “Иван Вазов” през 1977 г., където работи и до днес.
В киното Мамалев започва да се снима още в началото на 70-те години, когато прави първите си запомнящи се роли във филмите: “Като песен”, “Записки по българските въстания”, където играе ролята на Стефан Стамболов, “Звезди в косите, сълзи в очите”, “Бъди благословена”, “Двойникът” и мн. др.
През 1982 г. идва един от най-звездните мигове на актьора с ролята му на барабаниста Гошо в култовата комедия “Оркестър без име” на режисьора Людмил Кирков. Тази роля и участието му в група НЛО, заедно с Велко Кънев и Павел Поппандов, бележат завинаги артистичната му биография в киното и на телевизионния екран.
Списъкът със запомнящи се заглавия на български филми с негово участие е много по-дълъг. Сред тях са “Човек не съм убивал”, “Константин Философ”, “Васко да Гама от село Рупча”, “13-ата годеница на принца”, “Адио Рио”, “Мъже без мустаци”, “Пантуди”, “Летене с Росинант”, “Летовници”, “Ние, нашите и вашите”...
Мамалев събира овациите и с десетките си роли на театралната сцена, сред които в “Сборен пункт” от Душан Ковачевич, “От ума си тегли” от Александър Грибоедов-Загорецки, “Чичовци” от Иван Вазов в ролята на Фратю, “Комедия от грешки” и “Сън в лятна нощ” от Уилям Шекспир, “Великият комбинатор” по Иля Илф и Евгений Петров и много други...
Наградата “Златна липа” за цялостен принос в киното досега е връчвана осем пъти. На деветия я получава Георги Мамалев. Той е носител и на още много награди, сред които и “Златен век” за принос в развитието на българската култура. А през май 2022 г. Мамалев засади свое дръвче в Алеята на липите пред Операта в Стара Загора.
Сигурно е приятно да си известен
Цялото семейство Мамалеви е почувствало това, особено при срещи с органите на КАТ. Те ги посрещат и изпращат с усмивки и винаги им прощават неволните пътни нарушения.
Гошо обича да се завръща през отпуските си в родното Мамарчево. Не забравя корена си. И затова неговите земляци го посрещат с искрена обич и голямо уважение...
Пожелавам му здраво, красиво и усмихнато творческо дълголетие. И много силни нестихващи аплодисменти на театралните сцени. Нека се радва на своето задружно и любвеобилно семейство: на прекрасната си съпруга Ели, на стойностните си синове - Александър и Мартин. И да продължава да бъде най-гордият дядо на чаровната си внучка - живото цвете Катрин, разцъфнало през 2024 г. в неговата сияеща от щастие семейна градина!
Незабравими за почитателите му са и неговите “Сърдечни бисери“:♦ За мен е безценно хората да се усмихват. ♦ Пия гинко билоба, за да се сетя къде е виаграта. Само че, като изпия виаграта, тя премахва въздействието на гинко билобата и не мога да се сетя за какво ми е тая виагра. ♦ Лекуваха ме 8 лекари и въпреки това оживях. Това в медицината може да се случи, ако болният има неистово желание да оцелее. По цял свят може от едно да те лекуват, от друго да си отидеш. В България няма такива глезотии. Тук от каквото те лекуват, от това си отиваш. ♦ Младостта. Знаеш ли колко е хубаво да си млад? Животът звучи по друг начин, когато си млад. Мирисът на въздуха е съвършено друг. ♦ Натъжава ме, защото не мисля само за себе си, мисля и за тези, които идват след нас. За децата, за внучката ми, за децата на хората... Какъв живот ще живеят занапред? Много е напрегнато. ♦ Защо се удивляват политиците, че хората не гласуват - когато си лъган толкова пъти, няма как да натискаш една и съща мотика два пъти... |
Полковник о.з. Стефан ШОПОВ
