Винаги когато чуя името й, ми става мило и уютно. И поглеждам една снимка с автограф от... 1976 г. На снимката съм аз по време на снимки (миманс, разбира се), но написаното е от нея. Сигурна съм, че още помни “ПаДакор” и закачките на френски. За мен беше достатъчно, че макар и за малко, дишам един въздух с Вълчицата.
На 8 април навърши 85 години Илка Зафирова - една от най-известните български театрални, а и филмови актриси, която в дългогодишната си кариера не допусна творчески компромис.
Първите детски спомени на актрисата са от бомбардировките в София. Тогава са евакуирани в Пещера, а баща й остава в София, за да изкарва средства за семейството. Илка Зафирова е наследила неговата нетърпеливост. “Все си мисля, че някои събития и случки в живота ми не съм изчакала достатъчно...”, казва тя.
Майка й е перфектната домакиня, пее много добре. Илка е наследила ниския й глас. Тя още от дете проявява артистична жажда - на десет години рецитира пред съседите и роднините си, често пред цялата си квартална “публика”, както обича да казва тя с усмивка. “Тогава разбрах, че животът е сцената - дори и пред хора, които не са подготвени да те оценят”, споделя Зафирова в интервю за Bulgaria ON AIR.
Представете си едно чернооко момиче, силно гримирано, с цветни чорапи... “Вече не съм сигурна дали това съм аз... Но бях истинска “зоза”. Така навремето наричаха жените, които се обличаха по-ефектно.
Бях екстравагантна във времена, в които всички бяха еднакво облечени
Не защото съм била революционерка от бебе, а по-скоро мисля, че това е някакъв личностен стремеж да бъдеш по-различен...”. Ето това е Илка Зафирова от 60-те години на миналия век - магнетична, предизвикателна, някак не по български ярка, абсолютна индивидуалност.
Първоначално младото момиче записва френска филология в Софийския университет, но бързо разбира, че участието й в университетския драмсъстав не й е достатъчно. Защото театърът й е в кръвта. Но пътят й към професионалната сцена е осеян с препятствия - не я приемат във ВИТИЗ. “Не ме приеха първата година - може би защото бях прекалено шумна и различна. Но аз не се отказах.”
Илка започва да играе в Смолянския театър, където получава възможност да се изяви въпреки липсата на диплома. “Там се научих, че театърът е живо изкуство - когато играеш за десет души или за пълна зала, усещането е различно, но и двете ти дават урок за истината на сцената.”
Колкото и странно да звучи, на следващата година вратите на ВИТИЗ отново хлопват под носа й, а причината е нелепа
Докато играе в Смолян, “активисти” в София решават, че е направила опит да избяга в чужбина. Но след това късметът се усмихва на бъдещата звезда, и то как! На първо място при момчетата е приет Емил Димитров, а при момичетата - Илка!
След завършването тя играе на сцените във Велико Търново и Пловдив, а най-топли спомени пази от пребиваването си в легендарната трупа на Пазарджишкия театър.
Сигурна съм, че повечето набори свързват името на актрисата с филма “Вълчицата”. “Това беше роля, която сякаш изразяваше всичко, което носех в себе си - бунт, страст, търсене на мястото си в живота”, казва тя.
За тази роля Илка се преборва с друга голяма звезда - изгряващата тогава Лили Иванова. Режисьорът Рангел Вълчанов взема соломоновското решение - ролята е за Илка, а песните изпява Лили
“Беше странно, но и красиво - двама души с различни таланти, но със същия бунт в сърцата”, спомня си Илка.
Въпреки че следват роли във филми като “Бялата стая” и “Дами канят”, театърът остава голямата й любов. “Моят живот, моята съдба е театърът”, споделя Илка. От 1977 до 1990 г. е в трупата на Театър “София”, а след това е сред основателите на Малък градски театър “Зад канала”. “Играта там беше различна - интимна, истинска, публиката усещаше всяко дишане и емоция”, разказва тя. Именно там през последните десетилетия зрителите я наблюдават в роли, които й носят и награди, и признание.
Илка никога не се е страхувала да бъде себе си - нито на сцената, нито в живота - остава авантюристична и неуморна. И когато усеща, че в театъра трябва да влязат млади хора, да му придадат дух, решава да слезе от сцената. Решението е нейно, лично, не по принуда.
“Обичайте България, защото тя е нещо необикновено! Трябва да я обожаваме!” - призовава актрисата, чието име вече й отрежда място сред най-значимите личности в българската култура.
Личният й живот и сцената често се преплитат. 11 години продължава бракът й с кинорежисьора Оскар Кръстанов. След това се развеждат. “Смяха ми се колегите, че съм получила Оскар, преди да съм станала актриса, когато се ожених за него. А след години пък аз подчертавах, че само аз и Марлон Брандо сме върнали “Оскар”, шегува се Илка. Днес най-голямото й щастие е усмивката на внучката София.
Далеч назад във времето са останали танците, дългите нощни разговори, спорове и дискусии за кино, литература, философия. “През цялата нощ спорехме за Годар и Тарковски, Фелини и Антониони. После се скарвахме на живот и смърт - до утре вечер! - разказва актрисата. - И все пак - на другия ден отново бяхме заедно, защото изкуството ни свързваше.”
Сега голямата актриса с незабравим дрезгав глас страда от ставни болежки и ходи с бастун от доста време. “Много ми се играе, но не знам дали ще имам силици за това. Иска ми се достойно да се оттеглям”, споделя Илка. За възрастта си, актрисата се държи и не се оплаква, макар че предпочита да живее с дъщеря си и внучката и те се грижат за нея. Днес актрисата вече не е бунтарка
От една страна, няма физическите сили, а и няма пред кого да се бунтува. Но бърза да поясни: “Не се свивам раболепно. Ако нещо не е вярно или е несправедливо, го казвам. Това ми носи и уважение, и понякога конфликти, но винаги остава честността”.
Няма съмнение, че Илка Зафирова е аристократ - не по произход, а по дух. Така я наричат в гилдията. И истинска дама, която стои с достойнство и на сцената, и на екрана, и в живота. Днес тя е не само емблема на българския театър, но и жив мост между поколенията. Вдъхновява младите, учи ги на професионализъм и човещина, показва, че изкуството е също толкова за чувството, колкото и за техниката.
На 85 години Илка продължава да вдъхновява - със сценичната си смелост, с честността си, с готовността да предаде знанието и опита си на младите и с неизчерпаемата си любов към театъра и България. А Христо Мутафчиев - председател на Съюза на артистите, казва за нея: “Илка е страшен пич. Див Овен, авантюристична, неуморна. На сцената излъчва власт и смелост - човек, който вдъхва респект и обич едновременно”.
Макар че не си пада по равносметките, тя няма как да не признае с тъга: “Ако нещо ми е отнела професията, то е това да виждам как дъщеря ми расте”.
Защото за Илка Зафирова животът и театърът никога не са били две отделни неща. Те са едно цяло - история, разказана с честност, въображение и човешка топлота.
И няма как да не повярваме на голямата актриса, когато казва: “Никога не можеш да ми дадеш годините. Духът ми е неспокоен, любопитен, винаги търсещ ново”.
Мариана ДОБРЕВА
