Познавам Ива и Велислава повече от 15 години. Още от почти тийнейджърските им времена, когато можех да ги опиша като много фини, нежни, деликатни, възпитани, весели, искрени, интелигентни - като допълнение към изключителната им красота. Сега към всичко това бих добавила и мъдри.
С времето двете не просто разцъфнаха и се развиха духовно и интелектуално, но придобиха и онази жилка на осъзнатост, увереност и житейска целеустременост, която не е присъща на много млади хора като тях. Радвам им се искрено! Щастието се постига трудно, за него всеки се бори, но аз се надявам, че то винаги ще съпътства Ива и Велислава, защото те го заслужават!
- Ива и Вели, щастливи сме да срещнем читателите на в. “Над 55” с вас. Как вие гледате през призмата на младостта на поколенията на вашите родители, на вашите баби и дядовци?
Ива: С уважение и благодарност. Те са наш пример!
Велислава: Като допълнение ще кажа, че се надяваме ние да бъдем тяхната гордост в личен и професионален план! Има какво да вземем като пример от по-старото поколение - морал, ценности, опит.
- Как според вас фолклорът свързва младите и възрастните?
И: Връзката е силна, фолклорът се предава във времето и е много важно приемствеността да я има. Ние с радост можем да кажем, че много от почитателите ни са млади хора, дори дечица! Стараем се да ги учим на любов с песните и с обратната връзка с тях.
В: В случая самите ние сме символ на приемственост! Любовта и отношението към фолклора ги научихме от баба ни - Гуна Иванова, а нейното отношение към българската народна музика е невероятно! Тя наистина може да накара всеки да я заобича.
- Чувствате ли, че носите мисия - да покажете, че народната песен може да бъде и млада, и модерна? Какво е най-ценното, което искате да съхраните и предадете от българския фолклор?
И: Аз чувствам, че след всички знаци от съдбата дотук в моя живот трябва да остана вярна на музиката, на фолклора ни и да дам каквото мога от себе си, за да го разпространявам. Музиката ме прави щастлива, музиката ме събра с мъжа ми, а ние вече имаме дете! И мисията ми е да направя най-доброто, на което съм способна, за да се отблагодаря на българския фолклор!
Той лекува, събира и обединява!
В: Освен песните със съвременно звучене, ние винаги сме търсили изворни и непопулярни песни. Ако преди години това беше “грешна стъпка”, в момента е “тренд” (тенденция). Но ние от самото начало искахме да показваме нечути песни и не се отказахме. Оказа се, че формулата е правилна!
- Вашите песни винаги са пропити с много мисъл, много емоция. Как правите изборите си и кой е най-мощният ви стимул?
И: Ние обичаме да пеем песни, които докосват душите на хората, песни, които те карат да се замислиш, песни, които могат да те разплачат, и такива, които да те развеселят, дори в особено труден момент. Обичаме посланието и винаги акцентираме на него.
В: Например последната песен - “Очи имаш, Стойне”, която представихме, е посветена на първородния син на Ива - Ивелин, и неговия баща Светлин Къслев. В изпълнението си Ива е вкарала цялата си любов и топли чувства. И благодарение на песента зареждаме и нашата аудитория именно с тези силни и красиви чувства и емоции. А те наистина усещат! Изразяваме своята душевност чрез песента!
- “Пазители на традицията” - така ви определят вашите почитатели. Тежи ли това, трудно ли се отстоява такава кауза?
И: Преди сякаш беше по-трудно, в днешния ден много повече хора ни разбират, разбират избора ни, пътя, по който вървим, и това, което казваме с песента.
В: Не ни тежи, защото го правим с обич и много се стараем. Внимаваме и с всеки изминал ден се стараем все повече.
- Иве, ти скоро стана майка на малкия Ивелин, честито! Как се чувстваш, каква е твоята молитва за него?
- Моля се най-вече за здраве и се моля да успея да възпитам у него ценности и добродетели, да бъда добра майка, в пълния смисъл на това!
- Извън сцената, кое в живота ви носи радост, надежда?
И: Радост носят близките ни - семейството и приятелите. С това идва и надеждата, че всичко ще е по-хубаво! И се молим за по-хубавото за всички наши близки!
В: Семейството и близките ни.
Животът е красив с хората в него!
Те са тези, които могат да ти дадат радости, с които можеш да споделяш щастие, те са тези, които ще ти бъдат гръб в трудни моменти...
- Как реагира баба ви Гуна Иванова, когато чуе ваши нови изпълнения - по-скоро ви хвали или е строг критик?
И: Когато има да ни похвали, ни хвали, когато има да критикува - прави го. Нормално е. Даже е най-нормалното. Не ни вдига самочувствието излишно, напротив, стоим си заземени. Ние и без това сме си земни... Хората от публиката ни го твърдят.
В: Винаги гледа да е обективна, така и трябва! За да се върви напред, трябва да има и градивна критика.
- Ако трябва да й подарите песен, написана само за нея, какво бихте искали да съдържа тя?
И: Благодарност и обич!
В: Може би в песента трябва да присъства силата и красотата на българката, колко много може да даде и колко е силна и пази доброто, въпреки всички бури и препятствия в живота.
- Представете си, че имате възможност да върнете времето назад и да се срещнете с Гунчето, както я наричате, когато е била на вашата възраст. Бихте ли я попитали нещо?
И: Със сигурност бихме я питали много неща, щяхме да водим дълги приятелски разговори на всякакви теми!
В: Тя контактува с много млади хора, сигурно щяхме да си общуваме и да задаваме въпроси, каквито бихме задавали и днес.
- Какъв е най-топлият жест или дума, които някой възрастен човек от публиката ви е казвал след концерт?
И: Съвсем наскоро в с. Говежда човек от публиката дойде при нас и ни каза, че имаме много хубаво влияние върху хората, защото успяваме да ги вдигнем почти всички на хоро.
Каза ни, че можем въстание да вдигнем, че умеем да контактуваме по хубав начин с публиката
В: Много пъти сме получавали подаръци от дечица - рисунки, ръчно направени от тях цветя от хартия, всякакви интересни неща. Това много ни радва и топли!
- Опишете се една друга - как се виждате вие?
И: Велислава е изключително добър човек с много мечтателски поглед. Понякога малко наивна, но пък и в това има чар. Тя е силен и борбен човек и винаги е готова да помага на хората!
В: Ива е много отговорна и целеустремена. Тя знае какво иска и винаги намира най-добрия начин да постигне дадена цел. Също така е и доста мъдра.
- В живота и на двете ви има много любов, сигурна съм. Това ли е най-великото чувство според вас - можем ли да живеем без нея? И може ли да я градираме? Без какво друго вие не бихте могли да съществувате пълноценно?
И: Любовта в най-истинската й форма е най-великото чувство. В днешно време е рядкост, но силно вярвам, че това ще се промени. Не можем без любов, няма смисъл... А тя се намира и в най-малките неща.
В: Любовта движи света в правилната посока, когато е истинска. Не можем без любов, тя е цвят, смисъл, красота
- Ако трябва да запеете една-единствена песен за хората, които четат “Над 55”, коя би била тя и защо? Нека това бъде и вашето пожелание към нашите читатели.
И: “Песенен благослов” - “Ето ни, ние песни ви пеем, с обич лъчиста души ви греем...”
В: “Мома българка”, защото ни описва много добре и разказва колко силна е обичта ни към песента, а хората усещат това!
Щрихи към портрета♦ Ива и Велислава Костадинови са сестри, внучки на известната народна певица Гуна Иванова. Още от ранно детство прекарват време в репетиционните зали, където Гуна Иванова ръководи групите си. От нея двете наследяват таланта си и силната любов към фолклора, с който от години се занимават професионално. Имат издадени 2 самостоятелни албума (“Не ме давай, мила майко” и “С България в сърцето“) и съвместен с баба им Гуна Иванова (“Зайди, зайди, ясно слънце“). В репертоара си имат народни песни от различни фолклорни области, както и етно проекти. ♦ Ива е родена на 13 май 1994 г. в София. Завършва средното си образование със специалност “Банково дело” в елитната Национална стопанско-финансова гимназия в столицата. Продължава образованието си в УНСС със специалност “Бизнес администрация”, но това, че образованието й е различно и далеч не свързано с музика, не я спира да се занимава професионално с нея. Понастоящем Ива е щастлива съпруга и майка на тримесечния Ивелин. ♦ Велислава Костадинова е родена на 14 април 1996 г. в София. Завършва 32-ро СОУ “Св. Климент Охридски”. Продължава образованието си в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Стефан Данаилов със специалност “Актьорство за драматичен театър”.…. |
Валентина НЕНОВА
