Обичаната от поколения българи певица Катя Близнакова отпразнува щастливо поредния си рожден ден на 2 януари 2026-а. Типичен Козирог, тя живее в сърцата на почитателите си с много песни, най-популярната от които е “Лиляно моме”. Разговаряме с нея по повод личния й празник, но се връщаме и назад във времето.
- Честит рожден ден, госпожо Близнакова! Разкажете, моля, как посрещате личния си празник!
- Благодаря ви! Празнувала съм къде ли не, във Варна, в Гърция, миналата година бяхме в Рим заедно с Мими Иванова. Подарих й едно пътешествие, за да се почерпим заедно. Тази година рождения си ден посрещнах в Гърция.
- Родена сте в хубавия южен град Кюстендил.
- Да, в центъра на буржоазния квартал. В рода ми има хора с различни професии.
Баба ми по бащина линия бе преподавателка по литература, дядо - по математика
Баща ми, светла му пътека, бе лошо момче. Отиде си от живота през 2024-та. Слава Богу, мама е жива и здрава! Тя се занимаваше със самодейност в различни театри, умееше да разказва детски приказки.
- Родителите ви имаха ли музикални заложби?
- Татко беше музикален инвалид, но имаше желание да пее. Мама пееше любителски. В рода ни изявени музиканти няма. Потомка съм на Георги Горанов, написал музиката на “Дружна песен днес да екне”, той е първи братовчед на баба ми по бащина линия.
- Хубаво ли беше детството ви в Кюстендил?
- Щастливо детство, пъстро! Татко контактуваше с интересни личности, така че средата ми беше много приятна. Кварталът носеше своя разпознаваем дух, децата се събирахме и си правехме “Златен Орфей”. Винаги го печелех аз.
- Как се чувствахте в училище?
- Израснах като обгрижвано и харесвано момиче и от момчетата, и от преподавателите. Детството ми беше лъскаво и страхотно, спомням си го с радост.
Включвах се в много художествени изяви, явявах се на конкурси и ги печелех. Минах през известния любителски състав “Сребърни звънчета”. Преподавателите ценяха дарбата ми. Свирех на цигулка от 5-годишна, учех солфеж. Единствената строга към мен учителка бе математичката. Казваше:
Ти няма да завършиш осми клас, певица ще ставаш!
Но тя ме чу на един концерт, зарадва се. Съпругът й беше директор на гимназията.
- Къде беше първата ви професионална изява?
- Късметлийка съм. Първата ми професионална изява бе с Мими Иванова и група “Старт”. Мими и групата водеха всички класации. И изведнъж аз се нареждам до тях! Някаква никаква, подгряваща певица! Бог ме изстреля директно в космоса. После Мими ми стана кума в брака ми с Венци Мартинов.
- Минавате под венчило млада, само на 24?
- Да. Да се омъжиш на 24 мисля, че е глупаво. Казвам го на шега, разбира се.
Мими Иванова е кума при брака й с Венци Мартинов.
- Бяхте хубава двойка с Венци Мартинов!
- За първи път чувам, че сме били хубава двойка с Венци. Даже ми е трудно да си спомня брачния ни живот. Бяхме много млади, много безкомпромисни, най-вече аз! Когато човек работи заедно със семейния си партньор, живее с него 24 часа в денонощието през цялата седмица, идва неминуемо момент, в който се задушава. И иска да си тръгне. Казах на Венци: “По-добре да бъдем щастливи поотделно, отколкото нещастни заедно”.
- Колко откровено и почтено сте постъпили!
- Той си остана най-добрият ми приятел. Мога да му кажа всичко безрезервно.
В едно интервю споменах, че ми е по-близък от майка ми и баща ми
Затова татко не ми говореше 3-4 месеца.
- Не криете голямата си любов с един грък?
- Голямата ми любов беше Костис от Атина. Но не винаги голямата любов е щастливата любов. След 7 години връзка се разделихме. Не съжалявам нито за един миг, изживян с него. Сложих плюсовете и минусите във връзката и реших, че пътят ми с този човек няма да ме изведе до слънчеви пътеки. Предпочетох свободата с едно трезво решение. По-добре сама, отколкото зле придружена. Това ми хареса. Така съм до ден днешен.
- Публиката неизменно свързва името ви с хита “Лиляно моме”?
- Не само с “Лиляно моме”, с още 2-3 песни, които много се харесват. Но като цяло публиката приема “Лиляно моме” за моя визитна картичка.
Това е песен, дарена ми от Бог
Все настояват да я пея, когато съм с компания, аз не искам, реагирам остро.
Бях на екскурзия по Лазурния бряг. В Сан Ремо, пред театъра, където се провежда фестивалът на италианската песен, паднах много лошо! След четири секунди станах и запях. Хората в групата настояваха да изпълня “Лиляно моме”, аз възразих. В Сан Ремо звучат само песните на Тото Котуньо, в когото бях влюбена!
“Лиляно моме” стана много популярна. Пели са я знакови личности като Георги Първанов, Иван Костов, Ахмет Доган. Беше любима на тогавашните “велики”. “Лиляно моме” ми донесе много позитиви. Стана любима и на ъндърграунда, на всички така наречените мутри. Не я харесвам тази дума, мутри, грозна е!
Щастлива съм, че имах много участия с “Лиляно моме”.
- Колекционирате фигурки на ангелчета. Вярно ли е, че всеки човек го пазят ангели?
- Всеки човек го пазят ангели, стига да има душата и сетивата да ги усети. Както и да им отдаде значимото. Притежавам богата колекция с фигурки на ангелчета. Статуетките не съм ги броила, защото е все едно да броиш даровете, които ти носят вселената и Бог. Ангелчетата идват и си заемат мястото в определен период от живота ми. Всяко от тях е с история, дошло е при мен с някаква мисия. Реших да събирам само старинни ангели, над 50-годишни. Купувам при антикварите в чужбина, стига да ми привлекат вниманието. Вярвам безрезервно в силата на ангелите.
- Помагат ли ангелите?
- Търсила съм ги преди години за помощ, сега като че ли нямам необходимост.
Колкото и нескромно да звучи, но всичко, което исках, го постигнах!
Обаче има неща, за които ангелите не могат да помогнат. Например при загуба на родители или най-близки приятели. Каквото и да правиш, това се случва, финалът е неизбежен за всички нас. Дай Боже да е по-далече!
Певицата колекционира фигурки на ангелчета.
- В Гърция ли живеете постоянно?
- Не, живея си щастливо в София, но много от времето ми минава в Гърция.
- Имате ли много приятели в певческата гилдия?
- Приятели е силна дума. Поддържам близки отношения с колеги - Силвия Кацарова, Кристина Димитрова, Мими Иванова. Много сме работили с Райко Кирилов. Те са сред най-близките ми в бранша. С тия хора сме на една вибрационна честота. За истински приятел трябва нещо повече. Пък и в нашите среди е трудно да си приятел. В чудесни отношения съм с почти всички, с едно-две изключения, няма да ги цитирам, да не им правя реклама.
- Как ще запомните изминалата 2025-а?
- Годината ми трябваше да завърши с два моноспектакъла на “Шеметният живот на една мечтателка”. Става дума за моето представление. Но падането в Италия ги осуети, не можех да си движа крака, имах комоцио, ходих по скенери. Надявам се през 2026-а да се сбъдне и тази моя мечта в София.
- Издадохте успешна кулинарна книга?
- Тя е дар от ангелите. От Вселената и от Бога. Почитатели във фейсбук ме молеха да я издам. Намерих лесно спонсори. Издадох 500 бройки, свършиха за една нощ. В ковид пандемията продадох през фейсбук 3000 бройки. Така книгата не стигна до книжарниците. Четвърти тираж ме хвана страх да правя. Книгата я има и в чужбина, руснаци си я купиха, снабдиха се с нея и мои приятели в Италия, Америка, Гърция, Турция, Канада.
- Известна сте с голямата ви привързаност към четириногите?
- Аз съм болезнена кучкарка, обожавам кучетата. Така съм възпитана от малка, баща ми постоянно гледаше куче. У дома винаги сме имали домашен любимец. Всичко бих дала за кучетата. Един приятел казваше: “Ако има земетресение и ти си подадеш пръстчето изпод развалините, ще извадя първо кучето, после тебе”. Мисля като него!
След смъртта на татко си продадох къщата в Кюстендил и първите пари, които дадох, бяха за приюти за кучета
В момента имам куче идиот (смее се), френски булдог. Ревнив, не понася никого, гони ми гостите, хапе майка ми и бившия ми мъж. Моят Руфас е зодия Скорпион. Голяма любов сме с него. Като ме ядоса, му викам Руфо!
- Неотдавна си отиде от живота Георги Йорданов, министърът на културата по времето на социализма. Вие се познавахте?
- Той е епоха в нашата история, изключително ерудиран и интелигентен човек. Винаги съм го харесвала. Харизматична личност. Близки не сме били. Веднъж, отивайки при Лили Иванова, вървя по улица “Оборище”. Той излиза случайно насреща ми. Изведнъж застана с 24-каратова усмивка и ми каза: “Здравейте, госпожо Близнакова, много ви харесвам песните, желая ви приятен ден!”. По това личи класата на един човек. Не си спомням след него друг министър да ми е казвал нещо подобно. Всички, на които пеехме без пари, даже се правеха, че не ме познават, като ме видят! Светлина на душата на Георги Йорданов!
Ели КИРЧЕВА
