Българският волейбол отново е сред най-добрите в света! След като мъжкият национален отбор спечели сребърните медали на световното първенство, страната ни преживя дни на истинска гордост. Поводът да потърсим президента на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев бе именно този голям успех - но разговорът ни не беше само за волейбола. Говорихме и за човека Любо Ганев - за семейството, хумора, навиците и житейската философия на един от най-усмихнатите български шампиони. Интервюто направихме по телефона в късните часове, малко преди той да отпътува за САЩ, където трябваше да присъства на въвеждането на легендата Димо Каров в Залата на славата на волейбола.
- Много се говори за волейбола, но искам да обърнем повече внимание на човека Любо Ганев. Отбелязахте юбилей - 60 години, но го отпразнувахте в тесен кръг?
- Само със семейството бях и най-добрите ми приятели, защото иначе трябваше да поканя 200-300 човека. То е лесно да ги поканя, но ще забравя някого и ще каже, че го търся покрай волейбола да помага, пък не го каня. А и нямах време - предния ден се върнах от чужбина, на другия ден заминавах пак.
Първата половинка от живота ми мина много добре, надявам се втората да донесе още повече емоции и положителни неща
- Дано да е така. А как се чувствате на 60?
- Ооо, перфектно, като на 20.
- Само килограмите вече не са като на 20...
- Голяма работа, те са си мойте. Много съм си добре даже.
- Това е важно - човек да е жив и здрав. А спортувате ли?
- Не, не спортувам мноооого отдавна. Само след 12 вечерта.
- Знам, че обичате да играете компютърни игри или вече не толкова?
- Пак поигравам, точно като на 20. Пак си играя компютърни игри, пак по цяла нощ не лягам. Не се е променило много, много.
- Имате двама сина и една внучка засега, която е кръстена на вас - Любомира. Какво е да си дядо?
- О, много е добре. Написах един пост, че вече може да съм дядо, но не си лягам с баби, разбира се - в кръга на майтапа. Но е много хубаво да си дядо, удоволствието е страхотно, като каже “деди”, и се разтапям
- Като казвате, че не си лягате с баби, сега нямате брак с приятелката си, нали така?
- Е, това беше на майтап, вече одъртях, така че... Но не ми се говори за тези неща, личният живот на човека си е личен живот. На човек затова му е хубаво, защото си прави каквото му харесва с когото му харесва.
- А вие винаги сте усмихнат - така ли сте по принцип в живота?
- Животът е хубаво нещо, живеем в хубава държава - как да не съм усмихнат. Човек като е позитивен, му се случват позитивни неща. Аз съм бил винаги такъв и се надявам да си остана такъв.
- Когато приключихте с волейбола, започнахте да се занимавате с бизнес. Все още ли имате бизнес?
- Да. Занимавам се с метан - изграждане на компресори, правим метан станции, ремаркета за транспортиране на природен газ. Това ми е основен бизнес, продължавам да го правя. По-малко време остава покрай волейбола, но трябва да се мисли и за бизнеса.
- Предполагам, че тези умения в бизнеса сега ви помагат във федерацията.
- Напротив, обратното - уменията в бизнеса идват от спорта, той ме е научил
А пък вече като бизнесмен, като имаш една федерация, трябва да се грижиш за нея като за фирма.
- Самото управление на федерацията е точно като на фирма - намирате партньори...
- Не е точно така, защото там имаме колеги, управителен съвет, преценяваме всичко, подлагаме на гласуване, но принципът е един и същ. Да се стремиш да направиш нещо, да намериш допълнителни приходи, да направиш хубав продукт, който да бъде продаваем.
- Което вие всъщност успяхте да направите.
- Пак повтарям, че ние в момента - и състезателите, и щабът, и ние като федерация сме един отбор и гледаме напред - всеки да си върши неговата работа.
- Така трябва да е, но явно не всяка федерация го разбира.
- Всеки си носи неговия кръст. Ние разбираме от волейбол и го правим във волейбола.
- Имали ли сте трудни моменти?
- И да сме имали трудни моменти, бързо ги забравяме. Такъв е животът - и да стане нещо, ставаш, оправяш се и продължаваш напред. Ако мислим само за старите неща...
Трудните моменти човек трябва да ги изживява по най-бързия начин, а и те ни учат.
- И умеете да се наслаждавате на живота и без алкохол.
- Така е, никога не съм пил, нито съм пушил, нито съм ползвал наркотици.
- Виждате ли разлика между вашето поколение и сегашното във волейбола?
- Не. Просто сега има социални медии и много по-лесно може човек да се покаже. Нашето призвание е да сме на терена и да играем волейбол.
- В крайна сметка се реши домакинството за Европейското първенство да бъде в София, а не във Варна.
- Мисля, че това беше едно правилно решение за българския волейбол. Беше тежко решение, но така ще създадем възможност над 52 000 фенове да видят своите идоли, да се снимат с тях, да си вземат автограф, да си разменят две приказки, да ги пипнат. Бяхме длъжни като федерация да осигурим както на играчите, така и на феновете най-добрите условия, за да могат като дойдат, да ни подкрепят, защото имаме нужда от тях. Публиката е 7-ият играч на терена. А и това е първото състезание в България, след като станахме световен вицешампион. Всички волейболни хора се изказахме и с много голямо мнозинство взехме това решение. Да, може да има някои във Варна да не са доволни, но в крайна сметка казах и на областната управителка, и на кмета на Варна, че е нормално те да мислят най-доброто за града, а ние пък мислим най-доброто за волейбола, защото управляваме волейбола.
- Всеки си гледа от неговата камбанария. Пътувате за САЩ по един много специален повод.
- Да, заедно с г-н Каров, за да го въведем в Залата на славата на волейбола. Той е една легенда в българския волейбол. Радостен съм, че мога да пътувам с него (повече за събитието четете на стр. 44).
- Обиколили сте целия свят, но казвате, че в България е най-хубаво?
- Винаги в България е най-хубаво, естествено. Живял съм и в Италия над 10 години и естествено, че в България е най-хубаво, абсолютно всичко. Имаме четири сезона, планина, море, хората са страхотни. В бизнеса има едни от най-добрите условия, които в почти никоя друга държава ги няма. Това е 10% данък върху печалбата и фиксираната валута с еврото. И слава богу, след малко повече от два месеца влизаме в еврото, така че това са неща, които за един бизнес са страхотни. Да знаеш, че 10 лв. и сега, и преди 10 г., и преди 20 г. все са били 10 лв. Така че има много хубави неща, които са в България.
Когато чуя някой да се оплаква, обикновено е човек, който не е направил нужното за държавата си и очаква тя да направи нещо повече за него
Всеки си има глава на раменете, човек трябва да се радва и да е доволен на това, което има, и да се стреми да направи повече.
- Винаги ще има недоволни. Какво бихте пожелали на нашите читатели?
- Пожелавам на всички да са здрави и всичко, което си пожелаят, да им се сбъдва.
- А аз ви пожелавам и втората половина от живота да е все така усмихната и щастлива, както досега, и да ви радват повече внуци.
- Чул ви Господ.
Цветелина ТОТЕВА
