Обикновено свързваме името на голямата актриса с невероятния филм “Гара за двама”. Образец на трагикомичната действителност, в която израсна не едно поколение. Да, трудно време, гладно време, мрачно време. Но и време, в което творците, дори когато се заиграваха със силните на деня, търсеха и намираха начин да заявят позиция.
Едно от лицата на “онова” време и “онова” кино е Людмила Гурченко - омайна красавица от екрана и вечно лутаща се между вчера и утре, търсеща и разминаваща се с любовта жена.
Людмила Марковна Гурченко е родена на 12 ноември 1935 г. в Харков, в необикновено семейство. Майка й - Елена Симонова, потомствена дворянка - се омъжва за почти 20 години по-възрастния от нея Марк Гурченко и ражда Людмила на 18 години, без още да е завършила училище.
За аристократичния си произход актрисата научава едва като възрастна
Докато чака раждането, Марк гледа приключенския филм “Акулите на Ню Йорк”. А след това предава на жена си бележка: ако е момче - ще го кръстят Алан, ако е момиче - Люси (така се казват главните герои във филма, който току-що е гледал). За съжаление, “Люси” не е типично за страната, за разлика от староруския му аналог - Людмила. Бащата на бъдещата звезда се колебае, но когато му прочитат списък с “модните” през 1935 г. женски имена, решава, че Людмила е добър избор.
Родителите на бъдещата актриса работят в Харковската филхармония. Бащата е талантлив музикант и свири на баян, а майката е негова помощничка.
Родителите не държат дъщеря им да бъде отличничка
Младата Людмила иска да бъде актриса и затова с желание изучава литература и усърдно се занимава с музика, а всичко останало за нея е излишно. Тя решително върви към мечтата си, оставяйки настрана всичко, което я разсейва.
Людмила живее с родителите си в Харков, но щастливото детство е прекъснато от войната. Баща й, Марк Гаврилович, когото актрисата през целия си живот нежно обича и почита, заминава на фронта. Момичето остава в Харков с майка си. Не успяват да се евакуират и са принудени да преживеят всички трудности на живота в окупирания от германците град. Седемгодишната Люся танцува пред казармите и пее немски песни от популярни предвоенни филми, а немските войници й дават храна.
На 1 септември 1943 г., след освобождението на Харков, Гурченко с известно закъснение тръгва на училище. Съучениците й, завърнали се от евакуация, обявяват бойкот на Люся заради изявите й пред германците, но постепенно презрението към жителите на града, преживели окупацията, се заменя със съчувствие
На 9 години Люда решава да кандидатства в музикално училище. Комисията е очарована и без колебание я приема в подготвителния клас.
През 1953 г. Людмила Гурченко, с огромен акордеон, не по-малко огромно желание да стане актриса и с родителска благословия, тръгва да покорява Москва. Веднага е приета във ВГИК, в майсторския клас на Сергей Герасимов и Тамара Макарова. Тя е най-ярката и многопластова студентка в курса си. Гурченко не само играе, но и пее, танцува и свири на пиано.
Красивата и талантлива студентка веднага е забелязана от режисьорите. Първият филм, в който се снима през 1956 г., не жъне успехи, но е показателна първата й реплика, която се оказва пророческа: “Не съм дошла тук, за да мълча!”.
Същата година излиза на екран филмът “Карнавална нощ” на Елдар Рязанов. Леката, забавна и красиво заснета комедия е гледана от близо 50 милиона, а песента “Пет минути” се превръща в химн на Нова година.
21-годишната Люда става всенародна любимка и кумир, а снимките й украсяват кориците на всички съюзни списания. Но медалът има и обратна страна - актрисата е вкарана в графата “лек, песенно-танцов жанр”.
Следва тежък период в кинокариерата на Людмила Марковна
Поради тежко финансово положение тя е принудена паралелно със снимките да изнася концерти, да организира творчески срещи със зрители. Тези “халтури” предизвикват показно порицание в пресата и официално стават причина за проблеми в кариерата й. Съществува и версия, че забраните за нови роли са били спускани “отгоре”. Говори се, че през 1957 г. актрисата е повикана от министъра на културата на СССР Николай Михайлов, който според слуховете й предлага сътрудничество с КГБ по време на VI Международен фестивал на младежта и студентите. Гурченко отказва. Смята се, че именно това става причина за последвалия тормоз.
В продължение на десет години тя не получава главни роли. За младата жена това е огромен удар, който тя изобщо не е очаквала.
Черната серия в кариерата на Гурченко приключва и през 70-те години тя отново става една от най-търсените актриси в страната с ярки роли в музикални филми.
Междувременно личният й живот е като наръчник по брачни катастрофи.
В кадър от филма “Карнавална нощ”
Има 6 брака в търсене на истинската любов
Бройката е впечатляваща, но не и продължителността на повечето от тях. Първият брак, през 1953 г., с режисьора Василий Ордински, е по-скоро по сметка, отколкото по любов. Василий разбира, че чувствата на младата му съпруга не са искрени, но я обича и се старае да оправдае надеждите й. Разривът настъпва, след като Гурченко не е утвърдена за главна роля в един от филмите на Ордински. Комисията отхвърля кандидатурата й, а режисьорът не успява да й се противопостави. След този случай Людмила подава молба за развод по-малко от година след сватбата и предпочита да забрави този брак като грешка на младостта. Трябва да се подчертае, че при почти всички раздели решението е на актрисата
След дипломирането си през 1958 г. Людмила среща Борис Андроникашвили, син на известен писател. Двамата се женят и всички им предричат дълъг и щастлив семеен живот. Людмила е безумно влюбена в съпруга си и е готова на всякакви жертви заради него. Плод на тази любов е раждането на дъщеря им Мария. Но и това не носи радост на актрисата. Тя се надявала да роди син, когото да кръсти Марк - в чест на баща си.
Следва още едно разочарование - Людмила е принудена за известно време да остави актьорската си кариера и да се посвети на отглеждането на детето. А през това време съпругът й често се застоява на работа и предпочита да прекарва времето си с приятели. Скоро актрисата научава за многобройните му любовници. Тя спокойно събира багажа си, взема дъщеря си и подава молба за развод. След този развод актрисата си обещава, че повече никога няма да ражда деца.
Жена като Людмила Гурченко не остава дълго сама
На нея май й върви със синове на писатели. Следващият е осиновеният син на известния автор Александър Фадеев. Младият мъж е актьор. Двамата решават да се оженят след много кратко познанство и веднага става ясно, че са напълно неподходящи един за друг. Людмила бързо осъзнава, че не им писано да остареят заедно, и разводът не закъснява. Това е може би единствената връзка, която Гурченко смята за категорична грешка.
Съпруг номер 4 е не кой да е, а големият Йосиф Кобзон
Две утвърдени звезди, две силни личности - но именно това се оказва пречка за щастието им. В семейството има постоянни конфликти, включително и на професионална основа. След няколко години брак Людмила подава молба за развод, а Йосиф не се опитва да я задържи.
Когато Людмила Гурченко е на 40 години, съдбата й поднася нов шанс в лицето на Константин Купервайс. През следващите 18 години Константин става опора за актрисата, а за дъщеря й Мария - заместник на биологичния баща. Той се превръща в личния ангел-хранител на Людмила - опитва се да предугажда желанията й и да изпълнява всичките й капризи.
Новината, че съпругът й има друга жена, е истински шок за Гурченко
В крайна сметка тя успява да го преодолее и да напусне неверния си съпруг.
С продуцента Сергей Сенин Гурченко най-после се чувства обичана и защитена. Макар че е с 25 г. по-млад от нея, в съпруга си тя вижда баща си. Сенин прилича на него както външно, така и по характер. Тя отново се чувства като преди - малко, палаво момиче, което е обичано и закриляно. Със своя шести съпруг Гурченко живее до края на живота си - щастлива и обичана, както е мечтала да живее цял живот.
През февруари 2011 г. актрисата пада пред дома си и чупи бедрото си. След операция състоянието й временно се подобрява, но на 30 март тя умира от тромбоемболия.
Людмила Гурченко е погребана на Новодевическото гробище в Москва, облечена в рокля, ушита от самата нея. Столицата я изпраща с песента “Команда молодости нашей”, звучаща в метрото.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
