Марин Янев e актьор, който няма нужда от специално представяне. Познат е на зрителите и от театралната сцена, и от киното. Дългогодишен член на трупата на Народния театър, където играе и днес. В нашумелия сериал “Недадените” той изпълнява ролята на Богдан Филов. В момента сериалът върви отново по БНТ.
- Господин Янев, за широката аудитория Богдан Филов е известно име. Учен с международна известност, археолог, историк, министър-председател на страната ни в 58-ото и 59-ото правителство. Регент на малолетния цар Симеон. Смята се, че като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. Осъден на смърт и екзекутиран от така наречения Народен съд. Вие го представяте във филма като много човечен.
- Винаги защитавайте героя си, така казва моят учител Боян Дановски. Не е добре априори да се слагат етикети. Дановски ни учеше да питаме защо героите ни постъпват по един или друг начин. И моят подход към ролята бе такъв - опитах се да разбера що за човек е бил Филов. И чрез него да кажа нещо на зрителите. Не е лесно, защото не става въпрос за един биографичен филм, а за автентична личност в едно художествено произведение. Това обстоятелство крие известно противоречие.
- Гледате ли сега филма?
- Не, защото по принцип не обичам да гледам моите филми
Когато тръгна излъчването на “Недадените”, гледах една серия и не останах доволен от това, което правя в него. Във филма има художествена част, тоест измислена ситуация, както и автентични кадри. Кадри от архива. Тези две неща се бият. А това поставя зрителя в различни състояния на възприятие. Доверието на зрителя го печели автентичността, печели архивът. Другото е, така да се каже, измислица. Тоест получава се една неравностойност на двете внушения. Споделих го със сценариста, а той каза, че точно това ще бъде интересно. Но да не обсъждаме сега качествата на филма.
- Познавате ли добре историята?
- Не. Не съм се ровил в нея, не мога да се похваля и с много силна и гъвката памет. Пък и не съм съвременник на събитията. Самият персонаж се оказва с доста голяма значимост в нашата история. Наложи се да прочета доста за него. След като се запознах с всичко, аз го заобичах. Заобичах неговата трагична личност. Аз съм убеден, че интелектуалците в повечето случаи тежат там, където са силни, в творчеството си. Стойте си там бе, хора, нека всеки тежи на мястото си!
Защо е тази суета да влезеш в политиката? Та там всичко е на показ! Като прибавим облагите и кариера, ето как се изкушават хората. Филов е европейски и световен учен, а изведнъж прави такъв рязък завой в живота си. Влиза в политиката. Защо - за мен това си остана загадка. Това е преди всичко характер, а той е човек с много силен характер. Егоцентрик.
- Това ваши догадки ли са?
- Правя тези догадки въз основа на прочетеното за Филов. Научих много за взаимоотношенията с колегите му. Тази негова самоувереност е пословична. Той е мачкал доста около себе си и неслучайно си е създавал врагове в научните среди. Там е директор, ръководител, а после, като влиза в политиката, този характер му изяжда главата. В живота на човека е важен характерът. Добре е да имаш талант, но даже малко повече от таланта е важен характерът. Защото таланта можеш да го погубиш или развиеш благодарение на характера си.
Моите симпатии към Филов са, че у него не личи корист. Не е от тези наши съвременни политици, които се хвърлят в политиката, за да печелят, за да се устроят, с чисто користни цели. При Филов няма корист, няма обогатяване. Като професор, като научен работник, почетен член на толкова академии той е ценен и уважаван. Не е случайно, че първо става министър на просвещението. Искал е да въведе някакъв ред и да стори добри неща в културата. Цар Борис Трети го прави министър-председател. Кандидатурите са две - Александър Цанков и Богдан Филов. Филов надделява, защото е завършил в Германия. В международната конюнктура той е за предпочитане. Той дори не подозира, че му експлоатират таланта. А суетата си я носим всички.
- Да, така е. С научни намерения ли пътува Филов?
- Да, като ръководител на Българското археологическо дружество. Това поражда завист у колегите му. Пише, публикува. В управлението на държавата лоша шега му изиграва това, че някои от нещата, които прави, са продиктувани от интересите на България.
Той дълбоко вярва, че подписването на Тристранния пакт е в полза на България
Затова го оправдавам - у него е надделявало желанието да е добре за България. Поставям се на неговото място. Ако ми кажат, че те, германците, са на Дунава, сключват пакта с нас и минават. Ако не го сключат, ни мачкат. Ще предпочета първото! Той го е предпочел. Още повече че се появява и другото, примамката - дават ни излаз на Бяло море. Та това са наши земи, за които толкова сме страдали!
С дъщерите като малки
- Вие наистина сте заобичали вашия герой.
- Да, аз го обичам, но това не значи, че той е невинен. Но всичките му подбуди са били на ползу роду. Един родолюбив българин, който е искал да помогне на страната си. Напускането на научната му кариера не е кариеризъм. Родолюбиви чувства са го водели тогава.
- Съдбата му е тежка. Разстрел!
- Няма да коментирам начина, по който го убиват. Това са нашите тъмни страсти, с които кой знае защо не искаме да се разделим. Тая тегоба тегне върху българското племе.
- С какво чувство участвахте в “Недадените”?
- С удоволствие. Редом с млади хора, а на моята възраст това е обогатяващо и стимулиращо. Направеното от нас за евреите няма аналог в световната история. Не говоря само за мащаба, а и за другото - цял един народ се противопоставя на безумието и спасява хората. Важно е да си го знаем и да го имаме като самочувствие. Народът ни е добродетелен, а това го противопоставя на всичко песимистично и черно, което виждаме около себе си.
- Вие бихте ли влезли в политиката?
- Не, не. Мнозина се поблазниха, не ги обвинявам. Но аз в политиката никога не бих влязъл.
- Помните ли ролята ви в “Полет над кукувиче гнездо”?
- Да. Публиката идваше да види и чуе нещо, което не можеше да се види навсякъде. Бяхме го прекарали през цензурата. Сега тя влиза в салона заради други неща, а ние трябва да й ги предложим. Театърът е хубаво нещо, той и обогатява, и възпитава.
В ролята на министър-председателя Богдан Филов в тв сагата “Недадените“
- Как е съпругата ви, госпожа Цветана Цветкова?
- Благодаря, добре е, ще й предам поздравите на вестник “Над 55”. Дъщерите ми също са добре.
- Едно честито театрално семейство!
- Да, така е.
Щрихи към биографията♦ Марин Янев е роден на 17 февруари 1943 г. във Варна. Баща му е театърмайстор, майка му - гардеробиерка. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Боян Дановски през 1967-а. Работи в театрите във Варна и Пловдив, после в “Сълза и смях” в София. В Народния театър постъпва през далечната 1985-а. Често играе и в Театър 199. ♦ Носител е на награда за мъжка роля на Съюза на артистите през 1980-а и 2015-а и на “Аскеер” за поддържаща роля през 1998-а. Участва с успех в спектаклите “Полет над кукувиче гнездо”, “Вишнева градина”, “Обърни се с гняв назад”. В постановките на Телевизионния театър се снима в “Страшният съд”, “Егмонд”, “Дълъг ден”, “Призраци”, “Крадецът на тролейбуси”, “Златното покритие”, “Фантазия за Веласкес”, “Нос”. Измежду известните сериали, озвучени от него, са “Улиците на Сан Франциско”, “Съдружници по неволя”, “Зина - принцесата воин”, “Семейство Сопрано”, “Наричана още”, “Монк”, както и анимационни сериали като “Приключенията на гумените мечета”, “Малката русалка”, “Тимон и Пумба” и “Междузвездни войни”. Марин Янев е съпруг на актрисата Цветана Цветкова, жива и здрава и днес. Имат две дъщери - Кристина Янева е актриса, a Марина Янева е сценограф. |
Ели КИРЧЕВА
