Когато този брой на вестника ни стигне до своите читатели, тя вече ще е духнала 83-те свещички на тортата, ще е приела поздравленията от близки, приятели и почитатели и ще продължава да се усмихва на живота. И да пристъпва с благоговение в своя втори дом - театърът.
Защото, както казва самата тя в не едно интервю, “Родителите ми ме научиха, че театърът е храм”. Представяте ли си - цял живот в храм! Такава е съдбата на Меглена Караламбова - емблемата на Театъра на армията. Актрисата, която публиката обича, колегите уважават, режисьорите търсят. Актрисата, която не обича да превръща личния си живот в история за разказване, а избира най-трудния път за един артист - да остави работата си да говори вместо нея.
Когато човек се опита да събере живота й в няколко изречения, се оказва, че фактите са малко.
Родена е на 20 юни 1943 г. в Пловдив, в семейство на актьори. Няма да е преувеличено да се каже, че Меглена е стъпила на сцената още преди да се роди, тъй като майка й играе ролята на Жулиета до шестия месец на бременността си. Естествено, че Ромео е бъдещият татко - известният актьор Стефан Камбуров. Макар че е живяла в Града под тепетата само до двегодишна възраст, Караламбова не пропуска да спомене с обич родния си град.
Следват Бургас, Варна, София - все “родни” места, чиито театри пазят спомена за талантливите й родители и за самата нея. Защото Меглена е “детето на театъра” - той е нейният дом. Родителите й са непрекъснато заети и няма кой да я гледа, тъй като си няма село.
Ето така минава детството й - сред декори, светлини, костюми, гримове... “Всичко ми беше страшно интересно. Освен това, при все че бях иначе доста злоядо дете, в театъра ми се отваряше странен апетит и изяждах всичкия консумативен реквизит. Много вкусно ми беше. И досега съм лакома на сцената и винаги си измислям да ям нещо, докато играя”, споделя с усмивка актрисата.
Още от малка Меглена иска да стане актриса: “Обичах да се маймуносвам, да имитирам различни актьори, правехме си театър с децата от махалата, но родителите ми не гледаха сериозно на тези неща”. И добре че майка й подкрепя детските мечти, защото баща й не споделя ентусиазма й. А причината е само една - това е трудна, тежка професия, която изисква пълно отдаване
Звучи като анекдот, но малко преди изпитите във ВИТИЗ майка й решава, че бъдещата звезда на театъра все пак трябва да покаже материалите си пред “жури”. Меглена изпитва огромен респект към известния си баща, срамува се и от притеснение губи ума и дума. Следват сълзи и тежка присъда: “С рев актриса не се става!”. След тази “окуражителна” реплика треперенето на изпитите е гарантирано. При Мега, както я наричат всички в театъра, нищо не идва лесно. По времето, когато за едно място в театралния институт се борят 2000 души, тя е първа резерва. Вече е приета английска филология в Софийския университет и е категорична, че щом не става, втори път няма да кандидатства за актриса
И тук съдбата си казва думата - третата резерва е известна “внучка” и покрай нея приемат и Меглена. Попада в звездния клас на Стефан Сърчаджиев. След смъртта на професора плеядата бъдещи звезди на театъра и киното стават “вечните методианци”. Не защото имат особен метод на обучение, а защото си имат Методи Андонов, който поема класа.
Някои от колегите на Караламбова започват да снимат още като студенти. При нея нещата приключват до пробните снимки, които всеки път уж са добри
Почти фатални за кинокариерата на актрисата се оказват петте години, прекарани в Бургас. Виновна е водата, която създава проблем с цвета на зъбите на бургазлии. Най-после Зако Хеския се престрашава да й предложи роля във филма “Осмият”. Завежда я на зъболекар и й правят пластмасови шини върху зъбите. Готово - прекрасна холивудска усмивка!
Но след първия снимачен ден Меглена хвърля шините и заявява: “Виж сега, ако искаш, ме взимай, ако не искаш - недей, но аз с тези шини няма да стоя”. За щастие, ролята на актрисата е повече присъствие и по-малко диалог. За Караламбова това е един от любимите й филми - заснет великолепно, с чудесната музика на Милчо Левиев. Нещо като български уестърн, с участието на чудесни актьори като Гец и Джоко Росич
Меглена Караламбова няма самочувствието на киноактриса, а винаги подчертава, че театърът е нейната голяма професионална любов. Гордее се, че е една от актрисите на Леон Даниел, но всъщност е много повече. Тя е едно от неговите най-големи попадения, откритие, което реализира на сцената по брилянтен и съвършен начин гигантските му идеи, съмишленик, приятел.
В различни интервюта говори за него без патос, но с истинския възторг на ученичка, който липсва в днешния театрален език. Една от много любимите й роли е от постановката “Чудо” на Леон Даниел. Тогава е на 40 и няколко години, а героинята й - на 80. “После изиграх серия от баби, но това беше първата ми баба. Беше гениално представление”, споделя актрисата. И пояснява, че обича да играе чешити, нищо че в живота не е
Успява хем да бъде смешна, без да е лековата; хем дълбоко драматична и трогателна, без да е сантиментална.
Актрисата обича комедийните си роли, влюбена е в предизвикателните образи, които са съвсем различни от нея самата. Защото обича театъра, играта - като дете, което тепърва открива всичко. Но не харесва лековатата комедия, бързата печалба, халтурите. Убедена е, че театърът трябва да лекува, да има гражданска позиция. И съжалява, че днешният световен “театър” е много горчив - с тези войни наоколо.
Страхува се не за себе си, а за децата, внуците...
Но не се страхува да прекъсне представление, когато в залата зазвънява телефон. За съжаление, това все още се случва... И решението на доайе- на на трупата е категорично - актьорите напускат сцената, за да покажат, че държат на уважението към институцията и към труда им.
Голямата актриса никога не е отлагала вземането на важни решения - и за кариерата, и за личния живот. “Жена, която заради кариерата си би се лишила от майчинство, според мен би се ограбила много. Сигурно ще й е по-лесен животът, разбира се, но... Аз бях в много силните си години, когато реших, че ще имам дете и хич не се и замислих, че една година ще липсвам... Така и не успях да липсвам една година, защото още на втория месец след като родих дъщеря си, ме привикаха за роля”, споделя тя пред сп. “Кино”. И откровено признава, че няма рецепта за справяне с предизвикателни моменти
“Винаги трудно се справям. Боледувам психически. Но минава. Времето лекува. От всичко. Разбира се, болката и разочарованието си остават вътре в теб, но в един дълъг живот не може да няма такива моменти.”
Голямата актриса продължава да изпитва удоволствие да застане пред камера. А когато трудът й е оценен по достойнство, удоволствието е двойно. Преди броени дни на 13-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино “Златната липа” Меглена Караламбова беше отличена за превъплъщението си в баба Геновева в комедията на режисьора Ивайло Пенчев “Рожден ден”. “Всяка награда е оценка на труда, който е положил актьорът, а и всеки човек. Тази награда за мен беше абсолютна изненада, изобщо не очаквах при толкова богат афиш от най-различни филми - и български, и европейски. Много съм благодарна на журито, което основно е от чужди режисьори”, каза актрисата и добавя, че ролята за нея е била чисто актьорско предизвикателство
Меглена Караламбова обича репетициите, за нея те са нещо много вкусно. Все още обича търсенето, лутането. Но истинската й радост е представлението пред публиката. Да, то си е като изпит, с голямо напрежение, но тя знае, че ако издържиш изпита, идва истинското удовлетворение.
“За мен радостта е играта и се моля да съм жива и здрава, и с акъла си, за да играя! Страшно си обичам професията!”, казва актрисата. И се надява, че с онова, което е направила през тези години, родителите й не се срамуват, ако гледат отгоре.
Мариана ДОБРЕВА
