Той е италианец, който влезе в сърцата на много българи. Много от нас опитаха от неговата кухня. Числото 2 при него е емблематично - участва във втори сезон на Big Brother (2005 г.) и е на второ място, взема участие във втория сезон на Big Brother All Stars (2013 г.), където отново се класира втори, има 2 деца, винаги когато ходи на участия с Играта и Део, му се дава микрофон 2. За живота си у нас Лео Бианки разказва в Ivka Beibe Podcast в YouTube.
- Лео, ти си в България от 1992 г., но масово българите научиха за теб през 2005 г. при участието ти в Big Brother. Ако трябва да се върнеш отново там, с кои три български личности би желал да си заедно?
- На 100% с Део и може би с Играта, защото сме близки приятели. Ако трябва да избирам жена, аз съм влюбен като артист в Мария Илиева - не само в нейния чар, но ние имаме и една много хубава комуникация с нея, говорим си с очите.
- Кой тогава е любимият ти български изпълнител?
- Любо Киров! На второ място може би Дичо. Имат тембри, с които още при първите думи от песента разбираш, че са те.
- Животът ти е свързан с кулинарията, имаш вече няколко ресторанта у нас. Ако трябва да се сравниш с пица, коя пица би бил?
- Аз не съм “пикантен” като човек, прозрачен съм, така че може би класическата - “Маргарита”. Всички я харесват, обичат, аз това искам за себе си.
- А кое българско ястие си ти?
- Толкова много неща съм правил в моя живот - работил съм в радио, в телевизия, ресторанти съм направил и ръководя, пея и т.н., та като ме гледа човек, може да каже: този е “манджа с грозде”. Но смятам, че “манджа с грозде” е когато не правиш нищо хубаво. В този случай аз съм повече миш-маш (смее се).
- Децата ти живеят в София. Харесват ли България?
- Аз никога “няма да плюя в храната, която ям”. Винаги съм бил благодарен на България, защото ако бях в Италия в момента, сигурно щях да продавам моцарела или да бъда сервитьор. България ми даде супер много! Ако не беше първото риалити, в което участвах, щях отдавна да съм се върнал в Италия. Аз съм амбициозен човек. И винаги съветвам приятелите си да не се отказват, когато искат да постигнат нещо - “да чукат на вратата, докато не се отвори”. Това важи за мен.
