Петко Каневски е роден на 18 юли 1951 г. в Димитровград. Занимава се с културна дейност: лекции, рецитали. От 2012 г. е директор на Градската библиотека “Пеньо Пенев”.
Автор е на поетичните книги “Виж луната”, “Живот на кредит”, “Звездни вулкани”, “Горе ръцете”, “Опасно честно” и на сборника с фейлетони “Писма до дядо ми”. По негови стихове са създадени песни от композиторите: Тончо Русев, Хайгашод Агасян, Димитър Гетов и др. Автор е и на 4 документални филма за емблематични личности от духовната сфера на Димитровград. Носител е на престижната Национална литературна награда за поезия “Пеньо Пенев”. Негови стихове са превеждани на руски, полски, френски, унгарски, румънски, сръбски и черногорски език.
- Господин Каневски, поет ли се родихте, или някоя нещастна любов ви накара да хванете перото!
- Нямал съм нещастна любов. Щом достигнах цифрата сто, си казах: “Стига” - спазвайки съвета на Джордж Байрон!
- В българската литература има двама народни поети - Вазов и, както прочетох - вие. Как достигнахте до тези висоти?
- Знаете Вазов в какви интересни времена живее - Априлско въстание, Руско-турска освободителна война, Балканска война, Междусъюзническа, Първа световна... Няма телевизии, народът му вярва и го нарича благо “народен поет”! Сега са аналогични, турбулентни времена - социализъм, капитализъм, либерализъм...
Гъмжи от медии, но те са сякаш болни от проказа
От дете ми е скъпо всяко селце и паланка, градче и голям град в Отечеството! По истински начин обичам народа си! Може би и затова приятелите ми ме титулуваха със званието “народен поет”. А още повече че не деля хората по етноси: арменци, турци, евреи... еднакво са ми мили и близки.
За мен Вазов е кръвоносната система на българската литература и достолепен патриарх. Що се касае до “достигане на висоти”, сверявам часовника си с моите поетични вулкани - Ботев, Яворов, Вапцаров, Пеньо Пенев. Те не са отличени с Нобелова награда, нито с “Гонкур”, нито даже с “Букър”-и! Обаче имат привилегията да са “целунати” с олово и с отрова! На паметниците им има цветя от обич.
- Какво е да сте роден в Димитровград и цял живот да живеете в него?
- И радост, и чест! “Ако ме попиташе Сашо (кмет през 80-те), щях да му предложа на всички входни пътища да сложи огромни надписи: “Пътниче, ако имаш вътрешно око, тук всеки камък и тухла, бетон и желязо ще ти разкажат за една любов, за едно напиване, за един премазан пръст, за едно раждане, за един угаснал живот. Спри, благослови и тогава влез в този свещен град!”. Казал го е Георги Карауланов, легендарен герой на труда и един от първостроителите на града!
Димитровград е съграден от 50 000 синеблузи романтици, дошли от 963 селища на България. Той е своеобразен биологичен коктейл от гени! Винаги е имал нестандартни легендарни ръководители. И сегашният кмет Иво Димов е от това тесто, въпреки че чиновниците в областта на културата са повече “културисти”, отколкото духовни люде.
- А съблазнителната столица?
- Харесвах София през 70-те и 80-те години, аз съм от поколението на “Бийтълс” и Висоцки
Но софиоцентризмът винаги ме е отвращавал! Не познавам голям поет, който да е родом от София (с малки изключения). Може да звуча архаично, но не разбирам стремежа към пиедестала, наречен СТО-ЛИЦА за пари и служби. А пръкналите се “псевдодисиденти” във всички жанрове на живота са фарсови напъни на грантови герои, които са изнесли 15 000 концерта през соца, но са “преследвани и малтретирани” жестоко! Кой ви излъга, че ние ядем доматите с коловете?! А това лого на герба на София “Расте, но не старее” наистина ми идва в повече - кажете ми едно нещо на земята, което расте, но не старее? Освен София?!?
- А как спасихте Димитровград?
- Що се касае до името на града, събрахме близо 25 000 подписа на димитровградчани против смяната на името. Това е рожденото му име, завещано от първостроителите. Той няма друго име като град. Хвала на президента Желю Желев и на проф. Николай Генчев, шеф на комисията по преименуванията. Винаги съм мислил, че всяко насилие върху свободната воля на човека е бумеранг с неизвестен край!
- Днес всичко свято безумно се скверни, пишете. Не сте ли малко краен?
- Краен ли?!? Мисля, че съм начален! Да започнем с литературата - пречи Ботев с фейлетоните си, пречи Вазов с “Аз съм българче”, Вапцаров не е излязъл от гарнизонното стрелбище от “куршумите” на Соросовите храненици. Да не говорим за “забравените” в учебниците по литература - вулканичния Пеньо Пенев, космическата Ваня Петкова...
- Целта е да се изтрие ценностната ни система!
Лансират се талашитът, бакелитът, ерзац културата във всички посоки! Колко хубаво го е казал поетът Любо Левчев: “Бездарието е фашизъм”. Боже мой, разрушиха мавзолея на Г. Димитров, вместо да го превърнат, да речем, в музей на българската бойна слава - знамена, химни, ритуали... Сринаха стотици паметници, дело на най-талантливите ни скулптори, сгради, пантеони на антифашисти, архитектурни бисери... Гилотината на либерализма унищожи хиляди заводи, фабрики, селскостопански предприятия и стопанства. Ако половината бяха нерентабилни, то другата половина можеха и досега да работят. Само един пример - ДЗУ Стара Загора за 2-3 години можеше да изплати външния ни дълг от няколко милиарда долара.
- Имате ли любима песен по ваши стихове?
- Да, имам, това е “Съдба” на композитора Тончо Русев в изпълнение на фамозния Деян Неделчев! Другата - “Сребрее косата ти рано”, музиката е на Димитър Гетов, а изпълнението на Таня Боева и Даниела Петкова. Тя спечели Втора награда на “Златният Орфей” през далечната 1996 г.
- Текстописец ли е поетът?
- Относно спора текстописец ли е поетът, мисля, че не! Красивите ни песни, приютени във времето, са по стихове на знаковите ни поети, като Яворов, Д. Дамянов, Ев. Евтимов, П. Матев, Калин Донков и десетки други! Що се отнася за текстописец, то за мен е професия с друг привкус!
Поезията не е професия и който се е опитал да я превърне в такава, остава калфа в нейните скути!
Поезията е религия на Любовта!
- Използвам заглавията на някои ваши стихосбирки: На кого заповядвате: Горе ръцете!
- Ако човек не носи в себе си вътрешно осъзнатото чувство за свобода, той е роб във физическия и в духовния смисъл в живота. Естествено, повикът “Горе ръцете!” е метафора на древноримското “Горе сърцето!”. Ето финалът на едноименното стихотворение:
“Затуй, горе ръцете,
момчета,
Да стиснем
за гърлото Небето.
Докато не спусне
Хвърковатата чета.
И тръгнем боси
по острието...”
Нима не е срамно мъртвите да ни отварят очите? Та нашите управници (с малки изключения) са роби и предатели! Докога ще търпим блюдолизци с фалшиви пагони, лилипути, качени на трон? Пътят от “Горе ръцете” до сакралното “Горе сърцето!” е “страшен, но славен”. Време е народът Орфеев да извиси своя истински глас!
- Какво видяхте, като погледнахте луната?
- Ами, първо, че не е дигитализирана! Второ, че е коректив на нашето земно, материално Его! И трето, най-важното, че тя обича земята и хората: всяка вечер, когато Слънцето ни обърне гръб, Луната с нежна кадифена светлина съблича нощта! И тогава видях чудото. Луната боса, носи момче на Омар Хаям на моята любима.
- Имате стихосбирка “Живот на кредит”. Моля дайте съвет: Кой дава кредитите, каква е лихвата и как да се изплащат?
- Всъщност в стихосбирката “Живот на кредит” е отпечатана поемата ми с това заглавие. Тя обхваща периода на последната петилетка на социализма и първата “антипетилетка” на демо(н)крацията до 1996 г. Състои се от 3 части, в момента работя над още 3.
Поетът Никола Инджов, редактор на книгата, откри във втората част на поемата проницателния стих: ”... епохата на личната изгода?”. И това е проникновение, писано преди 38 години! А тази “симфония” продължава и до днес с пълна сила!
Питате ме за банките, за кредитите, за лихвите? Вълшебен въпрос за финал: реално живеем в жесток банков колониализъм, откакто я има “демократична” България! В сбъркания отвсякъде преход кредитите се раздаваха по списък - нароиха се така наречените “кредитни милионери”, после банките се узурпираха от така наречените мутри, метаморфозата с белите якички ги укрепи трайно в колониалната система. Започнаха с около 1 млрд. лева годишна печалба, сега мисля, че са над 4 милиарда лв. Всички банки са частни и чуждестранни юридически лица (с едно странно изключение!).
Така че, за Бога, вземайте смело кредит, дами и господа. Лихвата е най-ниската у нас от цялата “Латинска” империя (ЕС). И в зависимост от Негово величество рушвета след идващите тектонични земетресения все някога ще се изплати...
Докато засега “не става този свят за веселба, щом кожата, народе мой, ти е одрана!”.
Исак ГОЗЕС
Снимки Оля Ал Ахмед
