Проф. Христо Пимпирев е български учен и полярен изследовател. Роден е на 13 февруари 1953 г. От 2005 г. е професор по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и е част от Академичния съвет на учебното заведение. Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в Първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/88. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика и председател-учредител на Българския антарктически институт. Той е и първият българин, развял нашето знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка на планетата като част от състава на международна експедиция, посветена на 100-годишнината от покоряването на Южния полюс от Руал Амундсен и Робърт Скот. А някъде на остров Ливингстън един бряг и един ледник носят неговото име. „Смяната на зимното с лятното часово време и обратно не оказва влияние върху човешкия организъм, но при разлика от пет часа се обърква усещането за светлата и тъмната част на деня и е необходима адаптация”, заяви проф. Христо Пимпирев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и дългогодишен ръководител на българските експедиции до Антарктида.
- Проф. Пимпирев, върнахме се към зимното часово време. На вас как се отразява смяната на времето?
- Като учен, който непрекъснато преминава през часовите пояси на Земята, смятам, че е несериозно да се твърди, че един час смяна във времето влияе върху здравето на хората. Сега светът е толкова отворен, че промяна с един час не може да ни се отрази негативно. Лично аз и другите учени от българските антарктически експедиции сменяме по пет, по седем или по десет часа времето по няколко пъти през годината при експедициите ни до Антарктида и на никого не са му се отразили зле здравословно тези промени. 

Друг въпрос е, че в днешното време, в което се използват много и различни технологии, вече е спорно дали наистина се пести електроенергия при смяната на зимното с лятното часово време. Заради това учени оспорват тази смяна на часовото време, но все пак това е глобално решение на Европейския съюз.

Възможността чрез смяната на часовото време да се удължи денят, е добра. Даже и да не се пести вече електроенергия, смятам, че е хубаво, когато в България през лятото е светло до 21.30 часа. По-дългият ден дава повече възможности за вътрешна енергия на хората, защото могат да прекарват време сред природата и това е полезно. По-дългото слънчево греене се отразява положително на човешката психика. При по-дълъг ден хората имат повече жизненост и по-големи възможности да оползотворяват времето си, включително и навън сред природата. Когато нощта е по-дълга от деня, хората са принудени да стоят повече в затворени пространства и това действа негативно на психиката им.

- Как върви подготовката за 26-ата българска антарктическа мисия?
- Първите български полярници трябва да заминат в края на ноември за Антарктида, за да открият полярната ни станция за новия сезон. Акцентът ще е върху проекти, свързани с климатичните промени, тъй като Антарктида

е лакмусът 
на климата 
на Земята

С очите си виждаме последиците от глобалното затопляне и бъдещето на човечеството не е много розово, ако не спре да замърсява атмосферата и не си помогне само. Тези студове по време на горещниците, както се водят по народния ни календар, бяха с едни от най-ниските температури. Сега, обратното, 25 градуса почти в края на октомври. 
Не е много розово бъдещето на човечеството и всеки един от нас трябва да се замисли как да не замърсява планетата си. Пораженията човешки са необратими, но можем с усилия да спрем разрушаването на Земята. До края на века нивото на океана ще се повиши с 30-40 см, ще доведе до заливане на едни гъстонаселени части от планетата. Там живеят милиарди хора и е възможно да настъпи страшна миграция. Ще бъдат залети много плодородни земи, ще има силен недостиг на храна, ща настъпи глад. Трябва да спрем със замърсяването на планетата.



- Продължавате ли да сънувате странни сънища в базата?
- О, да, случва се. Няма новодошъл, който да не е сънувал като живи свои починали близки. В това няма нищо страшно, на никого психиката не се е увредила от тези колоритни сънища. Проф. Биолчев най-добре го е описал – как неговите починали родители са влезли буквално в стаята му, където спи.

В базата като че ли забравяш за останалия свят, там зависиш изцяло и само от себе си и колегите си. Зависим си и от атмосферните условия, които наистина са много тежки. Ние все още нямаме телевизия, не ни липсва, но и при нас настъпват технологиите. Психотерапията ни е да си говорим с пингвините – помага, повярвайте ми.

- Боледувате ли от грип или други вирусни заболявания на Ледения континент?
- Това е мястото, където почти не боледувам, тъй като няма вируси, няма бактерии, не е като живота в тропиците, където отвсякъде те дебне някоя болест. На този континент грипът е непознат. Но когато дълго време си там, като се върнеш в света, пълен с вируси, много бързо се разболяваш – имунитетът ти в тази стерилна среда

отвиква да се
бори с бацилите

И другото опасно е, че ако някой донесе вирус, всички се разболяваме. Лекарят на експедицията се грижи да взимаме синтетични витамини, имуностимулатори, защото плодовете и зеленчуците издържат само една седмица в сурово състояние и няма свежи витамини.

- Как се грижите за здравето си, за да сте в кондиция за експедициите?
- Ходя поне 3 пъти седмично на плуване, навъртявам над 2 км в басейна. През почивните дни се качвам на Витоша или правя преходи другаде от по 15-ина километра. Смятам, че можем да се поддържаме в добра кондиция и с по-бързо ходене по 1 час дори по улиците на града. Аз обичам да се движа, за мен отмората и почивката са чрез движението.
Най-харесвам Докторската градина - един от малкото запазени, красиви паркове в София, един бял дроб в центъра на столицата ни. По времето на Фердинанд е била ботаническа градина – в нея има доста редки видове растения. Например гинко билоба – расте в Югоизточна Азия, повече от 200 млн. години съществува.
Жив и здрав съм, в добра кондиция, доброто ми физическо състояние ми позволява да пътувам до Антарктида, скоро нямам намерение да се отказвам.

- С какво се храните в базата?
- Основната ни храна е месо, риба, месим си хляб, имаме макарони, картофи, ориз. Вкусът на хляба ни е много приятен, нали ние си го правим. Освен хляб си правим и баници. Липсват ни пресните плодове и зеленчуци, те малко издържат в студа, но пък имаме сушени такива, както и ядки.

Там няма магазин, където да отидеш да си купиш, каквото ти се яде. Храната ни е балансирана и засега никой не се оплаква. Но всичко се пресмята, за да не останем без храна до края на престоя ни там. Имаме готови храни, консерви, сушени супи. Тези от нас, които не знаят как, се научиха и да готвят, и то добре.

Люба МОМЧИЛОВА