Публиката на Толедо в шпалир пред български виртуози

Професор Гинка Гичкова и пианистката Савка Шопова 40 години прославят родината си по целия свят

https://blitz.bg/nad-55/publikata-na-toledo-v-shpalir-pred-balgarski-virtuozi_news1123552.html Blitz.bg

Целият живот на професор Гинка Гичкова е музика. Безкрайно свирене, концерти, турнета по целия свят, лауреатски звания, ученици, които вече също са професори. И всичко това благодарение на една цигулка, която се превръща в нейна съдба  

- Професор Гичкова, кога за първи път взехте в ръцете си цигулка? 

- Била съм на три години, когато съм казвала - ще свиря на чучулка. В Шумен, в къщата ни, имаше квартиранти. Жената беше виенчанка и свиреше на цигулка. Чувах звуци, но не знаех от къде идват. 

В града ни живееше господин Веселин Спиров. Учил в Австрия при големи цигулкови педагози, но като истински патриот, се връща в Шумен с ясната цел да бъде полезен на младите. Така в махалата се събрала елитна компания: Панчо Владигеров, брат му Любен, композиторът Веселин Стоянов... Основна тема на разговорите им била музиката: кой какво е написал, изсвирил, открил.

- При кого от всички тях ви заведе майка ви?

- При господин Спиров. Бях на 4-5 години. Той обаче каза, че съм още малка за началото. А баща ми, царски трудов офицер, когото от поручик произведоха в капитан, обеща парите от повишението на заплатите му да бъдат за моите уроци по цигулка 

- И кога започнахте?

- На пет години и половина. В първата ми тетрадка, върху нотната стълбица, Спиров нарисува мишка, там където трябваше да е нотата Ми, на Ла - лале, на Ре - рекичка, на Сол - солница. Освен това ми даде една малка цигулка. 

Майка ми беше достатъчно заета. Имах брат и сестра близнаци, по-малки от мен, но въпреки това ме придружаваше на всеки урок. После с едно вретено ми коригираше пръстите. Лятото прекарвах на село и за да намаля времето за свирене, местех стрелките на часовника.

- И сте се готвили да станете музикант?

- Не, мечтаех да стана лекарка. Преследвах докторите, когато отиват при болни деца в махалата, за да гледам как им слагат инжекции. В шести клас направих концерт. С парите, събрани от него, в прогимназия “Панайот Волов”, където учех, направиха чешмичка. Тя и до днес е там.

- Вашият учител Спиров е искал да останете при него, да не ходите в музикално училище. Защо не го послушахте?

- Семеен приятел, който свиреше на фагот във варненската филхармония, настоя да ме чуе професор Христосков. Още мислех, че ще ставам лекарка, но след това прослушване професорът каза: Чудесно! И препоръча да се явя на изпит за музикалното училище. Явих се, свирих Менделсон, приеха ме. 

Господин Димитър Райчев, новият ми преподавател, беше също от Шумен. 

Дотук добре, но още на първия изпит по солфеж ми писаха двойка

Винаги съм била отличничка и стана голяма драма. Рев до небесата. Това, което учих по солфеж после, обаче помня и мога да повторя и сега. В крайна сметка завърших с отличие.

Няма да забравя - имахме екскурзия, гостуване в Пловдивската музикална гимназия. Предвиждаше се да свиря на концерта, който трябваше да изнесем там, но знаех, че родителите ми нямат пари и не мога да отида. Тогава ме извика директорът господин Мирчев и каза, че училището ще поеме разходите ми за пътни. 

- Кога за първи път се видяхте с бъдещия си професор Емил Камиларов?

- Като ученичка се явявах на много конкурси. През 1964 г. имаше Общобългарско състезание в София. В журито беше Дина Шнайдерман, съпругата на професор Камиларов. На състезанието Минчо Минчев, който е четири години по-малък от мен, взе първа награда, а аз - втора. Тогава попитах госпожа Шнайдерман: Как мога да уча при вас? Като дойдете в класа на професор Емил Камиларов - отвърна тя. Това реши нещата. На приемните изпити бях първа от кандидатите провинциалисти.

- Какво научихте от новите си преподаватели?

- Важни неща от занаята. Например как да си освободя ръцете. 

Не бяха строги, но с обикновени думи можеха да те накарат да потънеш в земята

Веднъж ми казаха: Хубаво свири, но много фалшиво. Ужас. Явно емоцията, с която съм свирила, ме е надвила. Много добри учители. Няма такива сега. Ако съм днес нещо, всичко дължа на тях.

- Как тръгна животът ви вече с диплома в ръка?

- Разпределиха ме в Бургаската филхармония, но професорите ми ме взеха за свой хоноруван асистент.  

- Как се събрахте с пианистката Савка Шопова, с която концертирахте повече от четири десетилетия?

- Савка е петнадесет години по-голяма от мен, свиреше в класа на професор Камиларов. У тях ме заведе неин братовчед и ме представи като “едно талантливо дете”. Аман от такива - беше нейната реакция - като засвирят, лошо да ти стане. Но не стана лошо, а повече от 40 години  свирихме заедно. После се отвори място за щатен асистент и тръгнах и по пътя на педагога, докато стана професор.

- Надминаха ли някои ваши ученици учителя си?

- Сигурно, но има още години пред тях. Галина Койчева е концертмайстор на оркестъра на Радиото, вече е професор. Името на главния асистент Стоимен Пеев тепърва ще се чува. И двамата са много талантливи. Но аз не си позволявах като преподавател да имам фаворити. От студентите ми, въпреки че са имали различни способности, изисквах еднакво.

- За толкова години със Савка Шопова сигурно имате хиляди концерти. Кое е най-престижното място, на което сте свирили? 

- Не мога да кажа. След концерта ни в Толедо тръгваме да си вървим, минал е час от края му, а отвън публиката ни чака. Направила шпалир. В Германия свирим Бах на бис и виждам как жени попиват сълзите от очите си. А в селото на баща ми, Видинско, родата вместо с цветя, идва с бутилки ракия

- Имате ли ритуали преди концерт? 

- Имам скрито кръстче. Моля се на Господ да ме слушат ръцете. После започнах да му благодаря след концертите. Заради дарбата, която ми е дал. Той ми е помагал. Егото на човека е силно. Имала съм концерт, свирила съм добре, усмихвам се, ласкаят ме, ръцете са ме слушали. Направо летя над земята. Не стъпвам. За това трябва да благодаря. Защото е имало и обратното. 

- Толкова години сте заедно с цигулката. Всеки ден ли свирите?

- Всеки ден свирех, докато паднах и се контузих. Това беше преди 15 години и се оказа най-добрият повод да се разделя със свиренето. Смятах, че съм приключила, но сега започнах отново. Всеки ден по час и половина. Вече съм готова отново да изляза на сцената. 

- С каква цигулка свирите?

- Богомил Терзиев - лютиер, през 1967 г. ми предостави една, за да се явя на конкурс. После ми предложи да я купя за 800 лева, но по настояване на съпругата си намали на 700, защото имах само толкова. После върнах този инструмент, доплатих, и днес цигулката ми е от майстор французин, правена в Италия.

- Вашият идол сред световните имена?

- Хенрих Шеринг. През 1967 г. той бе в журито на конкурса “Виенявски” в Полша. Приживе идва у нас. Изнесе концерт и направи майсторски клас със Стойка Миланова. А аз му подарих негова снимка от тогава. 

Щрихи от биографията

Проф. Гинка Гичкова е родена на 22 октомври 1946 г. в Шумен. Тя е една от най-изтъкнатите български цигуларки и концертни артисти на последните десетилетия. Свири на цигулка от петгодишна. Завършва Музикалното училище “Добри Христов” във Варна и Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров”. Ученичка е на проф. Емил Камиларов.

Гинка Гичкова е лауреат на редица национални и международни конкурси, сред които “Хенрик Виенявски” (Полша), в Женева и Монреал. В продължение на десетилетия е активен солист и камерeн изпълнител, гостувала е на оркестри по целия свят. Нейното дългогодишно артистично партньорство с пианистката проф. Савка Шопова-Маркова оставя ярка следа в българската камерна музика. Паралелно с концертната си дейност, проф. Гичкова е дългогодишен преподавател по цигулка в НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Северногръцката консерватория в Солун. Тя е сред основателите на фондация “Панчо Владигеров” и има значим принос към културния живот в родния си Шумен.

 

Исак ГОЗЕС

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай