Симпатичният комедиен артист Радо Шоу (това е псевдонимът на Радо Стоименов) навършва 60. Роден е на 3 юли 1963 г. в София в семейството на строител и магазинерка. Има брат, Евлоги, който се занимава с ландшафт и работи зад граница. Радо е завършил Техникума по обществено хранене в София и частния колеж на големия оперен артист и педагог, баритона Сабин Марков. Много е гласовит, готвел се е за оперна кариера. Но съдбата го изкушава с вариететната сцена. 

- Радо, много ли са 55 плюс 5?

- Никак! Здрав съм, работя, удовлетворен съм от живота. Публиката харесва моята дамска вокална група “Наслада”, която ръководя. Имаме много участия. Какво ми трябва повече?

- Завършил си култово средно учебно заведение?

- Да. Най-добрите съвременни готвачи са възпитаници на това училище. 

Мога да режа салата, да готвя вкусни манджи, мога дори торта да направя, пръстите да си оближат гостите

Такива умения са много практични за живота. Доброто хранене не бива да бъде пренебрегвано! То предпазва от доста заболявания. 

- Родителите ти не са се занимавали с изкуство?

- Татко ми, Григор, Бог да го прости, имаше златни ръце. Майстор строител. На много хора направи баните, редеше плочките и ги лепеше с мерак. И кухни построи, много го търсеха. 

Майка ми, Тодорка, се държи, на 80 години е. Работеше в НАРМАГ, сиреч Народен магазин. Беше шефка на склада. Там се получаваха чудесни бутикови стоки. Такива днес не се намират. 

- От малък ли беше гласовит?

- Гласовит и влюбен в музиката. От малък свиря на акордеон, пиано, валдхорна. Мечтаех да овладея и контрабаса, ама не се получи. Реших да ида при Сабин Марков, голям баритон, солист на Софийската опера. Влязох в неговия частен колеж и съм много доволен. Преподаваше ми вокално майсторство, имахме занимания по теория на музиката.

Признавам, блазнех се да стана оперен певец, но щом завърших, шоуто ме грабна. Разбрах, че съм годен да веселя хората, не да умирам в разни оперни трагедии. Вариетето ми хареса като жанр. “Концертна дирекция” ме включи в програмите си, лапна ме като топъл хляб.

Тръгнах и по заведения. Дължа много на двама чудесни организатори - Ясен Чуруков и Зафир Николов, лека им пръст. Млади си отидоха. Включваха ме в сборни програми, обикалях България. С много хора се срещах, а това е чудесно, защото съм общителен човек.

С група “Наслада” на фест на Витоша 

- Ти си всеотдаен в изкуството си. Какво друго ти се е опънало, за което съжаляваш?

- Не ме научиха и на Граовското хоро, а ми беше голям мерак. Толкова много танцьори са се въртели около мен, ама не успяха. Те са едни сложни ситни преплетени стъпки, наляво, надясно, не ги овладях. Играя Дайчово и Право хоро, удоволствие ми прави, но с Граовското така и не се справих. 

- Твоята дамска вокална група “Наслада” стана на 15 години. Честито! 

- Благодаря! Групата е към читалище “Братя Миладинови” в Княжево. Ще честваме юбилея на 1 октомври, Международният ден на музиката, в Дома на културата “Искър”. Отсега каня любимия ми вестник “Над 55”. Ще се забавлявате, обещавам!

- Как се разбирате с дамите?

- Елате и ще ни видите! Задружно семейство сме. Десетина жени пеят от цялото си сърце. Групата изпълнява фолклор, стари градски песни, популярни шлагери. Много са гласовити моите певици. 

Възрастовият диапазон е от 50 до 90! Сериозно ви го казвам! 

Маргарита Йончева навърши 89. Много е редовна и казва, че групата я държи жива. “Ще съм отлетяла без групата, Радо”, доверява тя. Била е учителка, в Княжево е преподавала. За Нора Сименова съм направил “Бре, Стояне” на Парашкев Хаджиев.

Тя пее и “Розичка в полето” на Шуберт, както и арията на Лаурета “О, татко мой” от “Джани Скики” на Пучини. Много е гласовита. Занимавала се е при известния вокален педагог, баритона Георги Петков, ученик на легендарния бас Борис Христов. Цвети Йончева е от Княжево, в институт е работила. Нейният прадядо е участник в един от тайните революционни комитети на Левски. Фани Стоичкова е била спортистка, по детските градини си е вадила хляба.

Рени Манолева е от Батак, детска учителка, Румяна Георгиева е медсестра от социалния патронаж. Елегантни, поддържани дами! Костюмите им са хубави, уши ги Светльо, който е шил облеклата в цирка. По принцип той може всичко да измайстори по фигурата на една дама. Моите певици са кокетки, никоя не се занемарява. Бодър дух имат.

- Сигурно си празнувате заедно рождените дни?

- И пеем, и празнуваме от сърце. Все трапези слагаме. Домакини са дамите, признавам го. От тях рецепти съм научил. Пътувахме на фестивали в Панагюрище, Елин Пелин, Костинброд, Мърчаево. Все първи места вземаме. 

С Юлия Маринова, Зорница Дамянова и Олга Динова след “Цигански барон” в Музикалния театър 

- Случва ли се да съпровождаш изпълненията на “Наслада”?

- Обикновено пеем с нашите синбеци. Понякога съпровождам. Взех мелодия от “Бал в “Савоя” на Пол Абрахам, изпълнявам я с певиците. Репертоарът ни е много обемен - от творчеството на Гершуин до “Нашата мила страна” на Димитър Петков. 

- Как ви се отрази Ковид пандемията?

- Социалната изолация изостри желанието на хората за повече забавни музикални приключения. Всеки иска да се повесели и това е нормално. Мнозина препатиха, преболедуваха. Немалко люде си отидоха. Лошо! Но трябва да се работи и да се живее. 

- Радо, ти си оставаш голям фен на оперетата!

- Музикалният театър е най-хубавият в София. Бяхме много близки с голямата оперетна звезда Зорка Димитрова, лека й пръст. С акордеона съм съпровождал изпълнения на легендарния тенор Арон Аронов, лека му пръст и на него, както и на Стоян Димитров. Близки бяхме с Огнемир Павлов, партньор на Зорка, чудесен артист беше. Когато Зорница Дамянова пее валса “Пролетни гласове”, онемявам. Маестро Юли Дамянов, главният диригент на оперетата, все ми подхвърля за някаква роля в театъра, ама нямам време. Бих изиграл нещо характерно там. Да кажем, Менелай от “Хубавата Елена” на Офенбах. Знаете ги култовите реплики: “Аз съм мъж на жена си, мъж на жена си, мъж на място, аз съм Менелай...”

- Шоу не се прави лесно, нали?

- В шоуто, и изобщо в сценичните изкуства, е много важно да се спазва мярката. Успях в моя живот да се докосна до големи певци, музиканти, актьори. Това обогатява. За мен е много важно да не се минава границата. Това е разковничето на успеха. Иначе артистът отива в другата крайност и дори стига до кич. Мисля, че още не съм разгърнал напълно моя собствен актьорски талант. Участвал съм с малки роли във филми, но се надявам да получа нови интересни предложения.

Много се радвам на контактите с публиката. Зад гърба си имам издадени 10 албума като певец, както и много изяви като конферансие и водещ. Доволен съм от всичко, което съм постигнал. Три юбилея ми се събраха - ставам на 60, навъртях 35 години творчески стаж, а групата ми, “Наслада”, става на 15! Както се казва: “Дай боже всекиму!”.

Нели ЖЕКОВА