Едва ли е нужно да представяме на читателите певеца Райко Кирилов. Само да припомня, роден е на 9 септември в Благоевград в род на бежанци от Прилеп във Вардарска Македония. Стойна, баба му по бащина линия, е известна знахарка в града. Райко си я спомня с много топлота.
Уменията си баба Стойна наследява от нейната баба Дафина, наричана баба Дача. Тя е построила храма “Свети Йоан Предтеча” в махала Дъбово на благоевградското село Бистрица. И баба Дача притежава умения да цери и да предсказва, изпада в транс пред църквата. Много преди 1900 година прозира, че над България ще летят самолети.
Райко Кирилов, усмихнат и добронамерен, с удоволствие разговаря пред екипа на “Над 55”.
- Роден сте на 9 септември, а по време на соца датата бе национален празник. Това оказа ли се привилегия за вас?
- Да, наистина беше привилегия по онова време. Правеше впечатление на хората! “Ама вие сте роден на 9 септември!”, възкликваха. Всички празнуваха, не се работеше на 9-и. Запомнил съм щастливи и усмихнати лица. Празникът бе двоен за мен, и подаръци получавах. По-късно се е случвало на този ден да имам концерти. Веднъж кметът на Оряхово каза: “Поканил съм те днес, та да отбележим хем националния празник, хем рождения ти ден!”.
Работата ми е такава - да пътувам из цялата страна и да пея
Кметовете, министрите и политиците се сменят, ние си оставаме. Музиката оцелява, надживява времето. Радвам се, че е така!
- Сам признавате, че няма музиканти в рода ви.
- Така е. Майка ми, Цветана, беше счетоводител на мина “Брежани”. Там работеха много хора. Татко, Кирил Величков, бе в администрацията. Както виждате, нищо общо с музиката нямат. Ни брат, ни сестра имам. В Македонския край всеки обича музиката, всеки втори е певец и музикант. Преди години в Благоевград се провеждаше фестивалът “Ален мак”, участвал съм заедно с Дийн Рид. Тогава свирех на китара. До 16-17-годишен останах в Благоевград, имам там къща, но сега рядко ми остава време да я посетя.
- С любов разказвате винаги за баба Стойна?
- Баба Стойна беше майка на баща ми. Лекуваше с билки, лееше куршум. В събота и неделя й гостувах. Баба Ванга пращаше хора при нея, макар че двете не се познаваха. Идва семейство от Петрич без деца. Казват на баба Стойна: “Баба Ванга ни праща тук”. Баба ми береше билки от планината. За зачеване препоръчваше богородично биле. Каза на хората: “Свършила ми е билката, нямам, напролет ще набера, елате тогава”. Това се случва в събота. В неделя семейството пак идва. Казват: “Баба Ванга каза да бръкнете в гардероба отзад, много надълбоко, има едно стръкче, което е останало”. Вярно се оказа! Баба намери стръкчето и възкликна: “Върнах толкова хора, а съм имала още от билката!”. Не зная дали е заченала жената, но баба продължи да лекува. Явно е успявала да помогне.
- На вас позна ли ви баба Стойна, че ще станете певец?
- Баба винаги ме подкрепяше. Това ми беше достатъчно. Беше много вярваща. Викаше свещеник и правеше водосвет у дома. Тая традиция не знам жива ли е още, но тогава така беше. Добър спомен остави у мен баба. Хубави години бяха!
- А помните ли преподавателя ви в музикалната школа Янакиев?
- Милият! Много ми се караше и имаше защо! Не си учех уроците в началото. Даваше ми определени етюди, а аз отивах на урок неподготвен, защото ми се играеше с децата. Те са навън, тичат, а аз у дома да свиря! Мъчително! Добър човек беше, но малко нервак, вечна му памет! След време разбрах, че музиката ще ми е професия, и съм му благодарен.
- Кога дойдохте в София?
- Последната година преди гимназията. Но не си скъсах приятелствата с момчетата в Благоевград.
И днес всички ме свързват с родния ми край
Питат ме “Вие идвате от Македонията, как е там?”. Разказвам, обяснявам. Всяка година съм на “Пирин фолк”. Фестивалът оцеля във времето и това е чудесно.
- В Музикалната академия сте били ученик на Ирина Чмихова?
- Да, светли спомени пазя за нея. Всичките й ученици я обичахме и ценяхме. Сутрин се събирахме в класа й. Цветана Възвъзова й беше корепетитор. Страхотен тандем бяха двете. Атмосферата в класа беше много приятна. Влизаме, сядаме на столчета и един по един пеем, а Възвъзова съпровожда. Чмихова беше уникален човек, невероятна. Дълго време след дипломирането ни с Етиен Леви всеки януари й ходехме на гости. Вземем нещо и отидем да си видим учителката. Много се радваше.
Помня, чествахме 50 години на Ансамбъла на въоръжените сили в Народния театър. През този колектив са минали много таланти. Та, за 50-ата годишнина бяха поканени всички изпълнители, които са работили в ансамбъла. Взех Ирина Чмихова от дома й, заведох я в Народния театър. Пълна зала! Дадоха й специална награда. Дамата се държеше, движеше се спокойно. Много се зарадва.
- Много са учениците на Ирина Чмихова!
- Маргарита Хранова, Мая Нешкова, Есил Дюран, Камелия Тодорова... Помня, бях ученик, а Камелия вече беше звезда, изиграла Търновската царица. Дойде в часа на Ирина. Като я видяхме, всички от курса се захласнахме. Ирина даваше така наречените категории. Явих се за категория още ученик, тя ми даде трета категория. Явно съм й направил впечатление. После, на изпита в Академията, си спомни за мен. След време ми даде първа категория. Но и третата категория беше чудесна, даваше ти право да пееш.
- Категориите вероятно са били ценна атестация?
- Да. Тогава имаше изисквания за изпълнителите, не можеше всеки да се захване да пее. И в радиото имаше комисия, която оценяваше певците.
Сега е друго - всеки пише и всеки пее, достатъчно е да има връзки, за да излезе пред публика
Нещата днес нямат нищо общо с изискванията от едно време. С колегата Алекс Александров си говорихме неотдавна за критериите. Много е важно съчетанието между текст и музика да е добро.
- Вашата първа песен, “Жадуван спомен”, е по текст на Надежда Захариева и музика на Ангел Заберски, нали?
- Заберски беше преподавател в Академията и ме познаваше. Извика ме и каза: “Искам да ти напиша песен, защото гласът ти ми харесва”. Помня, че я записах с група “Спринт”, която ми направи аранжимента. С поетесата Надя Захариева сме си приятели от много години. Тя е невероятна. Често се виждаме. Невероятен творец е тя. С мъжа й, поета Дамян Дамянов, живееха преди моста на Четвърти километър в кооперация на поетите. Обитаваха жилище на първия етаж. Неведнъж съм ходил там, и с Дамян се запознах. Надя е сговорчив човек. Като има нещо неудобно за пеене в текста, променя ми го. Тя е и добър музикант. Работил съм с поети, които не умееха да пишат текст по музика. Трябва да си много музикален, та да го правиш както трябва. С Надя имаме хубави песни, две награди от “Пирин фолк” получих с творби по нейни текстове.
- Имате много концерти из цяла България.
- Залите са пълни и хората искат песните от онова време. Израснали са с тях, че и децата им също ги знаят. Миналата година във Варна, Русе, Бургас бях по няколко пъти. Навсякъде публиката е страхотна. Във Варна например имах три концерта. Варна е далече от Македония, а песните ми допадат на публиката. Изпълнявам авторски творби на фолклорна основа. Хората пеят заедно с мен.
- Коя е щастливката до Райко Кирилов?
- Съпругата ми. Не е музикант. Всеки ден съм някъде из страната, а тя ме търпи. По месеци не съм се връщал у дома. Такива бяха годините, сега е по-скромно. Синът ми, Кирил, е офицер в Главна дирекция “Национална полиция”. Първо завърши Академията на МВР, после - право. Висок пост заема в Главната дирекция. Няма време да ходи на концертите ми, освен в София. Има си приятелка, още не е семеен. В днешно време младите не се женят, така си живеят и ги оправдавам. Възпитан е да спазва закона, да бъде стриктен. На баща ми е кръстен.
Да, музиканти около мен не е имало, но и полицаи не е имало! Аз съм първият музикант във фамилията, синът ми - първият полицай. Прави ми удоволствие да го наблюдавам как работи. Човек на реда!
- Какво ви предстои?
- Не след дълго съм на празника на сланината и греяната ракия в Априлци. Там се събират по 20 000 души от цялата страна. Вече 14 години ме канят, чакат ме. Кметът организира всичко с мерак. За Свети Валентин, празникът на любовта и виното, имам поредица от концерти в различни градове на страната. Получиха се съвпадения в датите, затова откликнах на ония, които първи ме потърсиха. Имам и много концерти с Ансамбъла на въоръжените сили, където работя. Неотдавна чествахме Бенковски в Копривщица. Нашите песни са патриотични, а точно в този момент народът ни има нужда от патриотизъм. Концертите ни носят силни послания. През ансамбъла са минали големи имена. Всички искаха да работят в колектива, защото той е стабилен. Работата ни е да създаваме нова продукция. Много често имаме концерти в Централния военен клуб. Старая се да съчетавам моите си ангажименти с тези на ансамбъла.
- Имате ли много приятели в гилдията?
- Да, свързва ни музиката.
- А как се поддържате в тази блестяща физическа форма?
- Спортувам. Никога не съм пушил.
Ели КИРЧЕВА
