Певецът Цветан Близнашки е познат в телевизионния ефир най-вече с авторските си песни “Янке ле, Яно”, “Радо ле”, “Моя земя”, “Лъгали се двама”, “Хей, другари”, “Скарали се” по музика и аранжимент на Иван Йосифов и текст на Христина Димова. Красивият глас, пъстрите костюми и младежкото излъчване превръщат Цветан Близнашки в любимец на публиката. Изявите му на международния фестивал “Пирин фолк” го нареждат сред най-обичаните певци в цяла България.
Роден е на 6 април 1985 г. С пеене се занимава от ранна детска възраст, защото семейството му е музикално. Завършва средно образование в град Искър и Строителния техникум в Плевен. Натрупал известен опит в професията на строител, Цветан й изневерява, за да се посвети на фолклора.
- Господин Близнашки, разкажете, моля, за певческите традиции във вашия род.
- Слушах песните на баба ми Елена още от моята ранна детска възраст. Слушах и изпълненията на кларинет на дядо ми Тодор. Така магията на българския фолклор ме плени. На по-късен етап, вече в моите тийнейджърски години, се запознах с изпълненията на български фолклорни певци и моята дарба започна да се развива.
Истинските “виновници”, които ме насърчаваха през годините, са майка ми Марияна и баща ми Иван
За съжаление, татко почина преди 20 години и не можа да ме види на голямата сцена. Доволен съм, че сбъднах една от общите ни мечти.
Мъжката фолклорна група
- Какво се случи, след като завършихте Строителния техникум?
- Започнах да работя в строителни фирми. Сръчен съм в ръцете и ми потръгна. 17 години си вадих хляба със строителна дейност. Но песента живееше в мен. С радост слушах изпълненията на Борис Машалов с неговото прословуто “Заблеяло ми агънце”. Йовчо Караиванов ме грабна с тракийските песни, Любка Рондова стана моя любимка с нейната интерпретация на македонските песни. Костадин Гугов се превърна в мой идол, когато за първи път чух песента “Са нок ми билбил препеял”.
- Явно изкуството на тези неповторими български певци ви е повлияло много силно?
- Точно така се случи. Сам започнах да се занимавам активно с пеене. Това стана преди около 10 години в местното читалище “Христо Ботев -1905” в малкото китно селце Писарово. Там за първи път изпълних песни на моите идоли. С подкрепата на читалището тръгнах по фолклорни фестивали. Зарадва ме реакцията на публиката, окрилиха ме високите оценки на фестивалните журита. Разбрах, че това е моето призвание. Тук е мястото да изкажа огромни благодарности на Петя Горанова и Иванка Дилова, работещи по онова време в читалището. В онзи момент тримата заедно създадохме фолклорния фестивал “Тульово пее и танцува”.
От няколко години аз лично не участвам в организацията на фестивала, но се радвам, че делото ни продължава. Благодарение на съвместната ни работа придобих малко самочувствие като певец и започнах да си мечтая за мои авторски песни. Певецът Светлин Миланов ме свърза с композитора Иван Йосифов и поетесата Христина Димова и така през 2019 г. се роди първата ми авторска песен “Янке ле, Яно”, на която записах клип. Той се излъчва по национална фолклорна телевизия “Фолклор ТВ”. С екипа на телевизията заснехме и песента “Радо, ле” през 2022 г. Работата ни продължава и тази година. Роди се още един клип на моята песен “Скарали се”.
- Кои са героите на “Скарали се”?
- Героините са две етърви. Много е весела. Заснехме песента с участието на танцов състав “Зорница” при Народното читалище “Ламби Кандев - 1893” в град Искър. Благодаря на децата за положените усилия, за съпричастността. Радвам се, че те дават пример на своите връстници да се занимават със смислени неща.
Коледарите обикалят и радват хората, а част от даренията, които събират, отиват за фестивала “Традиция и наследство”.
- Къде си вадите хляба днес?
- От 3 години работя в читалище “Ламби Кандев-1893” в моя роден град Искър като организатор на културни събития. Тук, заедно с ръководството и екипа на читалището, полагам усилия за съхраняването и предаването на българския фолклор на идните поколения. Създадохме националния фолклорен фестивал “Традиция и наследство”. Към читалището има клубове. Един от тях е клубът за автентичен фолклор с ръководител Валентин Рогозански. Към него е и коледарската група, която всяка година обикаля родния ми град с песни и наричания за здраве и берекет.
Част от събраните средства от коледуването се дарява на църквата, детската градина и читалището
Средствата, дарени на читалището, отиват за провеждането на фестивала. Едно от заниманията ми в читалището е като ръководител на мъжката фолклорна група. С нея продължавам успешно да се представям на фолклорни фестивали. Групата е носител на много награди. Това е работа, която върша с желание и удовлетворение. Имам подкрепата на читалищното настоятелство, както и на председателя на институцията, госпожа Емилия Тончева, и колегите й.
- Какво е за вас “Пирин фолк”?
- Това е фестивалът, на който исках да се явя още в моите ранни детски години. Главният виновник за това желание е моята майка. Благодарение на композитора Иван Йосифов и поетесата Христина Димова през 2022 г. с голямо вълнение участвах за първи път на “Пирин фолк” за нова авторска песен на македонска основа. Представих се с песента “Моя земя”. Тази магия връхлети ли те, остава за цял живот.
Участвах отново през 2023 г. с авторската песен “Лъгали се двама”, през 2024-та с “Киряна вино продава”, а тази година се явих с една от песните на легендата на македонската песен Костадин Гугов - “Са нок ми билбил препеял”. За мен фестивалът “Пирин фолк” наподобява една хубава българска народна приказка. Емоцията е неповторима. Благодарен съм на целия екип и на организаторите на “Пирин фолк”, че няколко пъти имах възможността да изживея магията на традициите и да усетя силните аплодисменти на публиката.
- Искате ли да благодарите на някого за това, което сте постигнали?
- Първо искам да благодаря на Бог за моя талант, за подкрепата на моите родители през годините и на всички хора, които са до мен и ме обичат. Благодаря и на вашия вестник за интереса към моя професионален път. А на читателите на “Над 55” пожелавам здраве и да обичат българския фолклор! До нови срещи на някой празник!
Ели КИРЧЕВА
