Слава Рачева: Педя човек - лакът брада летя в Космоса

Помните го, нали? “Аз съм мъничко човече, на децата мил другар...” Не сте забравили и прекрасната актриса Слава Рачева, прочута с изявите си с куклата Педя човек - лакът брада, героят от телевизионната рубрика “Лека нощ, деца”.

Децата, майките и бабите и до днес обичат героите й. Тя е Макс в “Макс и Мориц” по Вилхелм Буш, Бабата в “Рибарят и златната рибка” по Пушкин, Мечо Пух по Александър Алън Милн. 

Радваме се, че Слава Рачева е гост на читателите на в. “Над 55”.

- Госпожо Рачева, в началото нека се върнем към годините, когато пеехте в Хора на софийските девойки!

- Големият диригент Бончо Бочев, създателят на “Бодра смяна”, всъщност продължи собственото си дело. Съхрани добрия материал от “Бодра смяна” и създаде Хора на софийските девойки. В него се включиха много млади момичета. През хора минаха и Райна Кабаиванска, Реса Колева, бъдещ професор, и мецосопраното Маргарита Лилова. Спомням си и Виолета Бахчеванова, която после стана звезда на Народния театър. Мими Николова също беше хористка на Бончо Бочев. С нас пееше и Мара Чапанова, която после стана актриса в Младежкия театър.

Бончо Бочев беше влюбен в професията си. Създаде прекрасен младежки колектив. С хора участвахме във Втория фестивал на младежта и студентите във Варшава през 1955-а. Същата година Николай Гяуров и Димитър Узунов спечелиха големите награди. На нас, девойките, ни бяха ушили хубави копринени рокли с шевици. Обувките ни напомняха цървулки. Цялата делегация наброяваше 1500 души. Представихме добре България. Бончо Бочев трепереше над всички нас като баща. Проверяваше дали сме си легнали с вълнени чорапи, за да не се простудим, та да не ни паднат гласовете. Следеше сутрин да закусваме. Умееше да работи с деца и младежи. Целта на нашето участие бе да покажем какво младо поколение расте в България.

- Вие къде получихте образованието си?

- Завърших Първо единно училище по времето, когато бе още девическо, при пълна матура по всички предмети. Всяка година се явявахме на изпити. Бях отличничка. В дипломата ми пише “Отличен 5”. Тогава нямаше шестобална система.

Беше на мода, ако имаш високи оценки, да учиш инженерство или химия 

Исках да стана лекарка.

- Опитахте ли да следвате медицина?

- Не. От малка декламирах добре, изявявах се на различни сцени. В един период баща ми, лекар по професия, работеше в Ямбол. Имам снимка в училището в Ямбол, играя Царица пролет, с венче на главата. Добре се чувствах в този град. Играех на кукли с децата по дворовете, била съм в двора на Меглена Кунева още преди да я е имало. С моите малки приятели изпитвахме огромното удоволствие да сме на улицата и на двора. Сега това го няма. Та, вече завършила средно образование, реших да си опитам силите във Висшето театрално училище.

- Това се случва в особен момент?

- Да, училището трябваше да се превърне във ВИТИЗ, тоест - Висш институт за театрално изкуство. Изпитът беше при Стефан Сърчаджиев. Неговият син после дълги години бе директор на Кукления театър. Не бях навършила 18. Скъсаха ме. Казаха: “Иди да си изпиеш млякото вкъщи и ела догодина!”.

Стефан Сърчаджиев беше главен режисьор на цялата група, която отиваше на фестивала във Варшава. Видях го във влака, с който пътувахме две денонощия. Позна ме и попита какво правя. “О, другарю Сърчаджиев, благодаря, че ме скъсахте на първия кръг, щях да остана за втория и пак да ме скъсате. И нямаше да отида във Варшава”, отвърнах аз. 

Върнахме се доволни и щастливи от представянето ни на фестивала. Бе септември месец, всички са студенти, аз си седя у дома. Случайно прочетох във вестника, че има конкурс в Кукления театър. Реших да се явя. Изпитът бе на сцената на Младежкия, комисията оглавяваше Мара Пенкова, с нея в журито бе и режисьорът Атанас Илков. Зададоха ми да направя етюд и аз заплаках. Просто не знаех какво е това етюд. При мен дойде помощник-режисьорката Анчето Мерджанова и ме успокои с думите: “Моето момиче, не плачи. Направи нещо, което ти идва в момента на ума”. Направих етюда и си отидох. Вместо две места за мъже, дадоха две бройки за жени. Приеха мен и Катя Николова. Така на 1 декември 1955 г. получих назначение.

- Почти дете, ставате актриса в театър. Родителите ви не се ли възпротивиха?

- Родителите ми бяха артистични хора. Майка ми имаше прекрасен глас и като ученичка се е изявявала като певица. Баба ми навремето се е готвела да учи пеене в Полша. Гласовит род сме. Баща ми беше лекар с широки културни интереси. “По- добре да станеш артистка, отколкото лекар”, каза той. Оказа се прав. Назначението ми бе за стажант-артист шеста категория. С младите колеги присъствахме на всички репетиции и спектакли. Съставът имаше турнета, подариха на трупата един нов “Икарус” и тръгнахме с него из България. Така се учехме. 

- Какъв бе репертоарът на театъра?

- Прекрасни пиеси. Чудя се защо сега не ги използват! Всеки се прави на автор, преразказва приказки. А имаме чудесни приказки, направени като спектакли за кукления театър. Прекрасни са пиесите на Рада Москова. В “Разсърдените букви” играя кучето. “Буквите” помагат на децата да се научат да пишат, обясняват как пречи мастиленото петно, как гумата трие. 

Кукленият театър, според мен, трябва да бъде за деца

Покрай куклата детето развива собствените си артистични качества.

- Прочута сте с вашата кукла Педя човек - лакът брада.

- Асистент от телевизията потърси в Кукления театър малък мъж. Казах: “Аз съм малкият мъж”. Тогава играех всички момчешки роли, зайчета, мечета. Асистентът прецени, че ставам. Поканиха ме в Детската редакция на телевизията с редактор Димитър Спасов. Тогава правеха рубриката “Лека нощ, деца!”. Първообразът беше малкият Пясъчко в немската телевизия. Той приспиваше децата с приказки. Педя човек бе заръчан на Милка Начева, художник в Кукления театър. Тя работеше и в киното. Куклата е била в по-малък формат, с черни потурки и калпаче.

- Кога се срещнахте с незабравимия за поколения деца чичко Филипов?

- При старта на самите предавания. Седях под краката му под масата в студиото на телевизията на Кулата. Три пъти седмично трябваше да съм там в 8 без 15. Нямаше транспорт. Репетирах на булевард “Заимов”, бързах и понякога молех случайни хора да ме закарат до Телевизионната кула. Важно бе да съм навреме, да прочета приказка, та после, в ефир, да я разказвам или да я чета под масата. Чичко Филипов седеше на пулта. Изваждаше от портфейла си вълнения конец с думите: “Тримби, римби, трука, Педя човек тука”. Скъсваше конеца и аз се появявах до неговата лява ръка. Казвах: “Добър вечер, чичко Филипов, добър вечер, мили деца!”. Приказката траеше 3-4 минути. После - песничката. Пожелавах лека нощ на децата.

- Това продължи дълги години.

- Хубаво време беше. Ако ме срещнат случайно хора, сещат се и за чичко Филипов. Това ме прави щастлива. 

Радвам се, че точно аз го нарекох чичко Филипов, тоест съм му нещо като кръстница

Самата кукла я преработваха много пъти. Художниците в телевизията я облякоха в друг костюм, защото режисьорът Асен Траянов започна да прави сериали от приказките. Играх с известни артисти. В “Огнивото” си партнирах с Константин Кисимов. Той ми казваше: “Абе, много е хубаво да си скрита под масата и можеш всичко да си знаеш, и текста да си го прочетеш”. В сериалите работих с Апостол Карамитев, с Маргарита Дупаринова, с Георги Калоянчев. Няма ги вече, уви!

- Вярно ли е, че Педя човек е летял в Космоса?

- Да. През 1984 г. Александър Александров, вторият ни космонавт, пожела да отнесе Педя човек в Космоса. Занесох голямата кукла, изработиха малката. Така и не се срещнахме с Александър Александров. С моя глас записаха кратко обръщение, в което обещах на децата да донеса приказки от Космоса. Записът бе качен на спътник. По-късно, при срещите с деца, им разказвах тази история.

- Вие сте жена, създала щастливо семейство.

- Омъжих се за мой съученик. Йовко Найденов бе прекрасен човек, образован, ерудиран, който не обичаше да се показва. Търпеше моята заетост и непрекъснатите отсъствия от къщи. Водеше ме по нощните снимки и ме прибираше от записи в радиото. Загубих го преди 26 години. Имаме две прекрасни дъщери: Мария е лекарка, Вера ме наследи с участия в телевизията, после стана икономист. Живее със съпруга си във Виена, има син, Иван. Мария случи на съпруг, живеем заедно с нейното семейство. Има две големи деца - Илиян и Слава. И те създадоха семейства с партньорите си - Лили и Георги. Мога да се похваля и с правнуците от Виена. София играе народни танци, Магдалена се занимава с таекуондо. Говорят чудесен български.

- Щастлива майка, баба и прабаба!

- Пожелавам го на всички. Семейството ми е най-голямото богатство. Имаме и двама малки господа - Николай и Александър, който е изтърсакът ни. Тези деца дойдоха с пандемията. Тя предизвика големи щети и загуби, а моето семейство се сдоби с две прекрасни момчета. 

Най-артистична от всичките ми потомци е правнучката София, свири на пиано

- Поддържате ли връзка с внуците и правнуците?

- Да, говорим си по скайп.

- Следите ли продукцията на Кукления театър?

- Следя, имам близки и познати във всичките куклени театри. Той не е вече същият, понякога е насочен и към интереса на възрастните. Това според мен измества ролята му на възпитател на детската аудитория. Децата са непрекъснато с джаджите, телефоните и таблетите. Може би не чувстват засега нуждата от театър. А той е много важен изобщо за развитието на подрастващите.

- Имали ли сте гаф с кукла?

- На една премиера куклата изчезна. При това на спектакъл на гостуваща румънска режисьорка, Маргарета Николеску. Беше един дух, ангелче, основен герой в пиесата. Е, спасихме положението! Веднъж изчезна самият Педя човек. Предадохме куклата и когато отидохме за следващите снимки, нея я нямаше. Затова ние, куклениците, сме длъжни да си пазим всичко сами. Много ни помагат и сценичните работници, привързани към общото ни дело.

- Кому сте най-благодарна, госпожо Рачева?

- На всички, с които съм работила, на семейството ми. И на 6 поколения деца, които не забравиха героите от Кукления театър. На цялата публика - дълбок поклон за нейната вярност и симпатиите!

Ели КИРЧЕВА