Едва ли някой, гледал с възхищение епичната лента “Хан Аспарух”, е подозирал, че гордо яздещият български хан е нереализиран инженер и бащино разочарование.
Актьорът Стойко Пеев е роден на 12 ноември 1956 г. в провадийското село Генерал Киселово. Както сам казва - връщане назад няма. Затова никога не си е крил годините. Баща му бил добър математик, но дядото го спрял от училище още в седми клас, за да може момчето да му помага на нивата. Затова още от дете бъдещият актьор си знаел - трябва да бъде това, което баща му не е могъл да стане.
Бащината заръка била Стойко да сбъдне мечтата му и да стане инженер. Но артистичният му талант проличал още от дете. По време на жътва с връстниците си организирали театър и играели различни сценки. А когато поотраснал, не пропускал прожекциите в селското кино.
В онези години думата на бащата на две не ставаше
И Стойко покорно кандидатствал в Машинно-електротехническия институт. Нещо съвсем естествено, след като преди това бил завършил механотехникум - пак по решение на баща му. Приели го, но артистът в него се разбунтувал и той се включил в два самодейни състава във Варна. И съвсем закономерно скоро набрал кураж и започнал да се готви тайно за изпитите във ВИТИЗ.
Изпратил документите на братовчед си, който като верен ятак ги подал от негово име. Като продължение на младежкия бунт, Стойко дори избягал от къщи - не приел отказа на баща си да му разреши да кандидатства в театралния институт и да напусне МЕИ. Изпитите за ВИТИЗ в онези години продължаваха почти месец и за да се яви, Стойко трябвало да зареже лятната сесия в инженерния институт.
Както винаги в кризисни ситуации, решаваща се оказала посредническата роля на майката, в резултат на която бащата вдигнал бялото знаме, а беглецът се прибрал у дома. Когато настъпил моментът, родителите му плиснали пред него менче вода за успех и го изпратили на влака. Колкото и да е странно, до този момент бъдещият актьор не бил стъпвал в София. Звучи като виц, но братовчед му успял да намери хотел на Орлов мост само за лев и 30 на вечер! Самостоятелна стая на тавана, за да продължи да се готви за изпитите. Още като ученик
Стойко Пеев се увличал по екстремните спортове и посветил години на парашутизма, а след това и на алпинизма
Попадайки в театралния институт, той направо уцелил джакпота - сприятелил се с Ивайло Калоянчев, който го запознал с каскадьорите на киноцентъра. Така в игри и закачки, бъдещата звезда на театъра и киното започнал да практикува езда - добра подготовка за ролята на живота му.
Какви ли лудории не са правили?! Организирали си състезания по езда със сериозен залог - който падне от седлото, дава бутилка вино. А останалите се опитвали да стреснат коня, за да падне ездачът. Часовете, прекарани на седлото, скоро ще му се отблагодарят. Явно било съдено в Киноцентъра да се случи една на пръв поглед случайна, но изключително важна среща - с помощничката на режисьора Людмил Стайков, който бил в процес на търсене на актьори за невиждана до този момент с България суперпродукция.
С режисьора на “Хан Аспарух” и “Време разделно” Людмил Стайков
Като на шега лепнали на младока един мустак, щракнали го и се разделили по живо, по здраво. Който не е бил студент по онова време, само той не знае какви сърдечни, емоционални, високоградусови срещи се случваха между младежите на някои “братски” народи. Та на такъв един културен обмен заминал и Стойко - за красивия Ленинград. Но нямал време да се нарадва на студентските забави - още в началото се наложило спешно да се върне в София.
Хич не му се искало, но никой не го питал - билет, самолет, сбогом, безгрижно лято
Едва пристигнал на родна земя, 23-годишният Стойко Пеев чува новината, която ще промени живота му завинаги - избран е за главната роля в суперпродукцията “Хан Аспарух”. “Облякоха ме като прабългарин и ми залепиха накриво един мустак. Явно това ми е бил късметът”, смее се по-късно актьорът, който има само три месеца, за да се подготви за ролята. После снимките започват в София, село Иваняне и на други места, че дори и в Казахстан, в степта, на 800 км от столицата Алма Ата. Трилогията е замислена като една от кулминациите за честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
И до днес Стойко Пеев няма обяснение защо точно той е избран за тази роля. Режисьорът твърди, че е търсел непознато лице. Голямото преимущество на Пеев сред останалите актьори за ролята бил фактът, че язди изключително добре. “Много се смеех тогава с колегите, които трябваше да са след мен като ханска свита. Когато Людмил подбираше актьорите, всеки само и само да получи роля, казваше, че едва ли не е роден на кон и няма проблеми с ездата. Когато обаче на площадката Стайков кажеше: “Аспарух и боилите да се подготвят за галоп”, като се обърнех, зад мене обикновено беше само Джоко Росич
Другите кой корем го заболял, кой крак, кой ръката си ударил. И се налагаше дрехите им да обличат момчета на шефа на каскадьорите Митко Кехайов, за да ги дублират. А аз нямах дубльор. Бях много подготвен ездитно”, спомня си пред медиите по-късно Пеев.
Джоко Росич е актьорът, който пръв подава ръка на младока. Насърчава го, подава му репликите зад камера, разкрива му тайни от кухнята на занаята. Стават си толкова близки, че след време Стойко си купува къща до Етрополе, за да е близо до вилата на любимия колега.
След 11 месеца ежедневен труд трилогията е заснета. Останалото всички го знаем - триумф! Това е думата, която най-точно описва “пиянството на един народ”. Трилогията на режисьора Людмил Стайков е най-амбициозното и мащабно творение на родната кинематография. Гледайки филма, оставам с усещането, че целият народ е участвал в масовите сцени. Невиждани кадри, невиждани костюми, невиждана актьорска игра!
И до днес Стойко Пеев няма обяснение защо се снимат толкова малко исторически филми. Той самият с болка си спомня за образа на Раковски, който е трябвало да изиграе
Подготовката за филма била в напреднал стадий - шиели се костюми, избирали се места за снимки. Но дошла Промяната и парите за телевизия и кино се изпарили. Актьорът е пестелив на думи: “Остава да се надяваме, че ще преодолеем тази духовна нищета и ще тръгнем напред. В момента, общо взето, хората на изкуството са оставени на опашката. Почти никой не се интересува от нас.
Българският дух по време на робство се е съхранил благодарение на две неща - на изкуството и на религията. В днешно време религията не е толкова силна, така че остава изкуството, но явно хората, които ни управляват, не го разбират. За съжаление”, коментира той в интервю за Bulgaria ON AIR. И продължава: “Страната ни е прекрасна, но нямаме държава.
Хан Аспарух е създал България по такъв начин, че да оцелее и до днес
Една сграда е толкова по-здрава, колкото по-здрави са основите й. Значи основите на държавата ни са поставени правилно. Оттам насетне през годините, за съжаление, явно има нещо, което не е наред. Ако хан Аспарух беше жив днес, щеше да попита “Докога така няма да имаме държава?”. Щеше да извади меча и да постави нещата в ред”.
Стойко Пеев е постигнал своята детска мечта и не съжалява, че е станал актьор. Но му става мъчно, когато го питат: “Хане, защо не заби меча някъде другаде?”. В опит за равносметка, големият актьор признава: “Човек помъдрява с годините. Смятам, че се променям за добро. Навремето много трудно прощавах. Сега смятам, че прошката е много важно нещо, че човек освобождава сам себе си, когато прости”.
Подготви Мариана ДОБРEВА
