На 25 октомври 2025 г. се навършиха 200 години от рождението на известния виенски композитор, цигулар и диригент Йохан Баптист Щраус-син.
Йохан Щраус I - баща започнал да се интересува от музика още като момче, когато чувал скитащи музиканти да свирят край Дунава във виенския квартал. Като млад цигулар той се свързал с Джоузеф Ланер и поотделно създали собствени композиции, които предизвикали сред младите хора във Виена страхотно влечение към валса. През 1825 г. Йохан Щраус - баща буквално “взривява” виенската танцова сцена като прочутия “цигулар на дявола” и става най-известният и любим танцов композитор във Виена. Постепенно славата му се разраства. Прави турнета в Германия, Нидерландия, Белгия и Великобритания.
Но Йохан Щраус - баща не желаел децата му да имат музикална кариера
Той не одобрявал влечението на най-големия си син Йохан към музиката. Дори в момент на ярост бащата счупил цигулката на детето, за което след това безкрайно съжалявал.
Майката, Мария - Анна Стрейм, била аматьорка цигуларка, но насърчавала сина си в стремежа му към музиката. Той бил принуден тайно да се упражнява и да свири на цигулка. Едва когато баща му изоставил семейството, Йохан Щраус-младши успял да практикува цигулковото изкуство и да започне кариерата си на музикант.
По време на революцията през 1848-49 г. синът застанал на страната на революционерите. Австрийските кралски особи два пъти му отказвали така желаната позиция на музикален директор на Кралските придворни балове, която за първи път била определена специално за Йохан Щраус - баща като признание за неговия музикален принос. Освен това младият Щраус бил арестуван от виенските власти за публично изпълнение на френския химн “Марсилезата”, но по-късно бил оправдан. Щраус - баща пък останал верен на монархията.
Щраус-младши в крайна сметка постига по-голяма слава от баща си и става един от най-популярните композитори на валс на епохата, обикаляйки Австрия, Полша и Германия със своя оркестър. През 1855 г. Щраус приема комисиони от ръководството на железопътна компания в Санкт Петербург, за да свири дори в Русия. Оттогава той се връща в Русия всяка година до 1865 г.
Музеят “Johann Strauss - “New Dimensions” (“Йохан Щраус - нови измерения”) е разположен в центъра на Виена. Точно преди една година, през ноември 2024 г., в сградата на реставрираното казино Цьогерниц е открит новият интерактивен Дом на Щраус.
Неслучайно музеят се нарича “Йохан Щраус - нови измерения”, защото посетителите изведнъж се потапят в съвършено непозната атмосфера на съвременен музей с аудиовизуално изживяване, пълно с нови неизвестни прозрения за живота, работата и творчеството на “краля на валса”. Музеят е посветен на обширното творчество на композиторската династия Щраус и на исторически документираните балове и концертни вечери от онова време, като са обособени отделни изложбени секции.
Изложбата в музея се спира на любовните приключения на композитора в Русия и по-специално на отношенията му с аристократката Олга Смирницкая, до която Йохан Щраус -младши пише 100 любовни писма.
Рекламни афиши на оперетите “Прилепът”, “Виенска кръв” и “Цигански барон“
Първа негова съпруга става обаче певицата Хенриета Трефц, с която живее 16 години до смъртта й през 1878 г. Втората също е певица - Анжелика Дитрих, която композиторът изоставя през 1882 г. През 1887 г. се жени в двореца “Кобург” във Виена за Аделе Дойч. Тя насърчава творческия му талант за създаване на много известни произведения, като оперетите “Цигански барон”, “Валдмастер” и “Императорски валс”.
Йохан Щраус бил не само талантлив музикант, но и бизнесмен и отличен организатор. Той умело използвал братята си Йозеф и Едуард като свои служители за дирижиране и оркестрови аранжименти. През 1862 г. 27-годишният Едуард Щраус официално се присъединява към оркестъра на Йохан Щраус II като диригент и той, заедно с брат му Йозеф, ръководят оркестъра до 1870 г.
В четвъртата част на експозицията вниманието на посетителите в музея се насочва към валса “На хубавия син Дунав”, който е композиран през 1866 г. от Йохан Щраус II. Първоначално бил изпълнен на 15 февруари 1867 г. на концерт на Виенската мъжка хорова асоциация, но не бил приет с одобрение
Щраус го адаптирал в оркестрова версия за Световния панаир в Париж през 1867 г. и в тази форма той пожънал огромен успех. Прекрасният деветминутен валс се счита за емблема на Виена и е признат като неофициален химн на Австрия. Този валс се изпълнява редовно като “бис” на Новогодишния концерт на Виенската филхармония, който се излъчва по целия свят, а също и на виенските балове.
Много още може да се види за живота и творчеството в музея “Йохан Щраус - нови измерения”, представени чрез завладяващи звуци и картини, дело на новите модерни технологии. Например смъртта на големия композитор през 1899 г. е символизирана от цигулка, която постепенно се разпада на фрагменти с приближаването към нея през дълъг коридор. Кулминацията на изложбата е в завладяваща импровизирана зала със стени с височина 5,50 метра с аудиовизуално шоу, пресъздаващо в 3D най-важните моменти от живота на Щраус, включително концерт, дирижиран от самия композитор в Бостън през 1872 г. пред около 50 000 зрители.
Повече от век и половина по-късно музиката на “краля на валса” продължава да очарова хората. В музея е запазена единствената оригинална концертна зала в света, където са свирили четиримата “легенди” от семейството: Йохан Щраус-старши и тримата му синове Едуард, Йозеф и Йохан. Реставраторите са работили за целта повече от 4 години. Днес внушителната зала от 350 кв. м смайва посетителите с изящните стенописи на тавана и кристалните полилеи, като така напомня за блестящите балове и концертни вечери от XIX в.
От откриването си музеят е посрещнал повече от 10 000 посетители само през първия си месец и вече се е превърнал в една от основните атракции на австрийската столица.
Създателите на изложбата наричат Йохан Щраус младши “Първата поп звезда в световната история. Той беше не само брилянтен композитор, но и прочут диригент, който дори надмина известния си баща. Неговата титла Крал на валса е повече от заслужена”.
Д-р инж. Стефка КАНТУРСКА
