Народната певица Златка Ставрева е родена и израснала в сърцето на Странджа. Творческата й дейност е свързана със съхранението и популяризирането на странджанската народна песен и това тя прави повече от 55 години. Има участия в много концерти, фестивали, където представя красотата на характерната народна песен от родния й край. Разговаряме с нея за живота й и богатата й творческа дейност специално за читателите на в. “Над 55”.
- Едва ли има почитател на фолклора, който да не ви познава. И все пак, нека да припомним - коя е Златка Ставрева?
- Родена съм на 8 декември 1950 г. и съм израснала в село Кости, община Царево, област Бургас. Тук, където се намира най-старият естествен растителен резерват на България - “Силкосия”, и където в най-големи масиви расте странджанската зеленика. Произхождам от бедно селско семейство, отрудени родители, наследници на бежанци от Източна Тракия, град Малък Самоков (днешен Демиркьой в Турция). Завършила съм средно и специално образование в Бургас със специалност стенография и машинопис. Нямам висше музикално образование, но първо е домашната ми школа, защото в нашето семейство винаги се е пеело и свирело
Явих се на Държавна атестационна комисия и получих категория “народна певица”, което ми даде възможност да работя дълги години в групата “Тракийска песен”, в Ансамбъла за народни песни и танци при Окръжния кооперативен съюз Бургас и в “Концертна дирекция” в Бургас.
Почти целият ми трудов път е преминал в Бургас, но никога не съм изоставяла нашата Странджа планина, от която винаги съм се зареждала с много енергия, вдъхновение и ентусиазъм.
- От Странджа планина ли започват първите ви стъпки в народната музика? На кого сте се възхищавали като дете?
- Странджанският певец, роден в село Визица - големият Георги Павлов, е моят откривател в Бургас. Той и кавалджията Иван Вълев ми посочиха правилния път, по който и до днес вървя - красивото българско фолклорно изкуство.
Щастлива съм, че имам и сестра, Ирина Ставрева, която също е народна певица. С нея сме първите запели странджанската песен в дует. Подкрепиха ни “Орфея на Странджа” Георги Павлов и “Чародейката на Странджа” Магда Пушкарова. Те ни нарекоха “Белите лястовици на Странджа”.
Много се гордея със срещите и приятелството ни с голямата Магда Пушкарова, която писмено ни завеща част от своето творчество още през 2000 г. и ни закле да продължим нейното дело. Възхищавала съм се като дете на красивите песни на големите странджански изпълнители - Иван Полинчев, Кина Димитрова, Станка Узунова, Тома Янчев, Георги Кръстев, Иринка Танева, Янка Рупкина, Комня Стоянова, Сава Попсавов, а също така и от моите акрани Петко Нанчев, Велко Велков, Милка Андреева, Георги Арабаджиев, Живко Петров и др. Уважавам всички творци, които съхраняват и разпространяват красивата и характерна странджанска песен.
- Имате много награди, коя беше първата?
- Първото си отличие получих през 1968 г. след участието ми в надпяването на “Агликина поляна” - медал и диплом. Последваха изяви на събора в Копривщица, в надпявания на “Странджа пее” в село Граматиково, на международни фестивали и участия в концерти. Имам дългосвиреща плоча “Малеле греховнице”, издадена от Ташкентския завод за грамофонни плочи в Узбекистан, която е в 15 000 тираж. Много дискове самостоятелни и дуетни с моята сестра. Участия в предавания на БНР, предавания и няколко самостоятелни филми по БНТ. Изобщо, откакто се помня, все пея. Пея за своя радост и удоволствие, както и за тези, които познават и ценят нашата народна музика.
Удовлетворена съм от своя труд. Всичко това ми донесе много престижни отличия и звания - Почетен гражданин на община Бургас, община Царево, община Приморско, “Златен век” от Министерството на културата на България, “Сребърна лира” от Съюза на българските музикални и танцови дейци, Почетен знак от Президента на Република България Румен Радев.
- Известна сте с работата си с деца, на които преподавате фолклор, създали сте много вокални групи. С какво ви привлича тази дейност?
- “Зад нас е паметта на предците ни, пред нас са очите на децата ни!”
Според мен децата са мостът между поколенията
Горда съм, че в нашата Странджа съм създател и ръководител на няколко детски фолклорни групи: “Нестинарче” - Царево, “Алени Божурчета” - Средец, “Лозенче” - село Лозенец, и “Урдовиза” - Китен. Създател съм на Фолклорен квартет “Китен”, Младежка вокална група “Морски перли” - Китен, а в община Царево възродихме груповото мъжко странджанско пеене с Мъжка певческа група “Георги Кондолов” - Царево.
- Разбирам, че с право се гордеете с всичко това.
- Щастлива съм, че имам много възпитаници, но още по-щастлива съм, че един от тях - Костадин Михайлов, докторант, изследовател на културно-историческото наследство на Странджа, е автор на моята биографична книга “Дъщеря на легендарна Странджа”. Той е “виновник” за създаването на Национален фолклорен конкурс “С песните на Златка Ставрева” за изпълнение на характерните странджански народни песни със сложния фолклорен диалект на Странджа под патронажа на Димитър Николов - кмет на община Бургас.
- Разкажете на читателите и за другите музикални събития, на които сте създател.
- Освен това съм основател на поредица музикални фестивали и конкурси - МФФ “Странджа моя люлчина”, Царево; МФФ “Атлиманска огърлица” град Китен; Национална фолклорна среща “Китен и приятели“; Музикален и Танцов фестивал “Фолклорна плетеница” в Приморско. Също така съм пряко свързана с Конкурса “Неоткрити красиви надежди” за хора с ментални увреждания” - Китен, организиран от Сдружение “Сияйна Зора” в Шумен, и конкурса “Фолклорен изгрев”, организиран от МК “Сънрайз Маринов| - Варна.
- Ако трябва сега да запеете някоя песен, коя би била тя?
- Каква магия криеш в себе си, ти, моя родна Странджа, моя свята майчице грижовна, че тъй силно си ме запленила.
- Какво бихте пожелали на нашите читатели и ваши почитатели?
- Желая им здраве, щастлив живот и нека да ги има и да оцелеят в нас творческият дух и вярата в доброто!
Георги АРГИРОВ
