Състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Пламен Дацов и членове Светла Букова и Величка Цанова намали присъдата на украинеца Роман Логвиненко, подсъдим за атентата с гранатомети срещу Алексай Петров през 2015 година, съобщава "Правен свят".

Атентатът срещу Петров беше извършен сутринта на 29 октомври 2015 година в кв. "Кръстова вада" близо до дома му. Петров пътувал с шофьора си Стефан Борисов в брониран "Мерцедес S 500 Гард". На Т-образно кръстовище между улиците "Проф. Милчо Лалков" и "Светослав Минков" Артьом Темпински, Максим Чорний стреляли два пъти по автомобила с гранатомети, но снарядите не проникнали в него. Петров и Борисов усетили ударите отдясно в предната част на автомобила.

Панорамното стъкло на "Мерцедес"-а се спукало, стъклото на предната дясна врата се счупило, включили се и защитните системи на колата, която изпуснала димна завеса. Така шофьорът продължил в посока бул. "Черни връх", където направил обратен завой и се върнал по същия маршрут в обратна посока, като паркирал автомобила в гаража на дома на Петров.

Обвинителният акт срещу Логвиненко беше внесен в съда в началото на септември, като от Софийската градска прокуратура обясниха тогава, че разследването срещу Темпински, Чорний и помагачът им Йемен Балков продължава в отделно производство.

В обвинителния акт срещу Роман Логвиненко е записано, че именно той е бил организатор на нападението срещу Петров. Според обвинението той наел трима души да извършат убийството, снабдил ги с гранатомети, давал им съвети и разяснения и им платил по 200 хил. лева.

През май 2019 година обаче Софийският градски съд (СГС) оправда украинеца за това да е набавил оръжията и леките автомобили за атентата и да е дал разяснения на изпълнителите му и го осъди на 15 години затвор.

Сега въззивният съд потвърждава осъдителната присъда за Логвиненко, но твърди, че СГС не е отчел факта, че участието на украинеца в покушението е било в по-малка степен от това на Темпински, Чорний и Балков, поради което я намали на 10 години затвор.

“Липсата на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства не дава основание да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК с налагане на наказание под предвидения законов минимум, а реализирането на довършен опит с избегнатия само по случайност съставомерен резултат при продължително планиране и при задружна престъпна дейност също не обосновава принципната възможност за това на основание чл.58 б. „а“ НК, като съобразяването на тези обстоятелства по чл.18, ал.2 НК налага извод, че причините да не настъпи желания резултат нямат връзка с поведението на подсъдимия.

От друга страна, обаче съдът не е обсъдил конкретната степен на участие на подс. Л., чиято отговорност е ангажирана само като помагач в престъплението и то само за част от включените в обема на обвинението начини за това, оправдавайки го да е набавил оръжията и леките автомобили и да е дал разяснения.

Поради това е било наложително обсъждането на другото самостоятелно основание по б. „б“ на чл.58 НК за смекчаването на отговорността по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК. Според въззивния съд преценката в тази насока налага да се посочи, че въпреки тежестта на извършеното посегателство, конкретният установен по делото принос на Л. е сравнително по-малък от този на останалите съучастници, сред които също като помагач е посочен и Б., участвал активно в наблюдението на адреса и набавянето на средствата за реализиране на деянието, а така също и свидетеля Б., оказал пълно съдействие на извършителите, включително и с подаването на сигнал за преминаване автомобила на пострадалия.

С оглед на тези обстоятелства определеният петнадесетгодишен период на изолиране на подсъдимия от обществото се явява завишен и несправедлив и налага намаляването му на посоченото основание на десет години лишаване от свобода, като се уважи и направеното алтернативно искане за това във въззивната жалба”, пишат съдиите от САС.

Според въззивния съд, наказанието от 10 години лишаване от свобода за Логвиненко е съответно и на влошеното му здравословно състояние и на множеството заболявания, които той има.

“Така отмерено наказанието е съответно и на хронично увреденото здравословно състояние на подсъдимия, за който по делото са представени доказателства, че страда от хроничен вирусен хепатит „С“ в средно тежка форма с преход към цироза на черния дроб, хепатомегалия, варикозно разширение на вените, срастване органите на коремната кухина, хроничен трахеобронхит и посттрахеостомична деформация на 5 –ти хрущялен пръстен на трахеята с дихателна недостатъчност -1 ст. /л.62-84, т.1 от съд. дело/.

За конкретния срок на лишаване от свобода под законовия минимум съдът прецени и продължителността на процеса, в рамките на който предварителното задържане на Л. е в немалък времеви период, през който обективно престоят му в ареста също има своето въздействие. Поради това и с оглед личността на подс. Л. може да се очаква постигане целите на наказанието и с така посочения по-малък срок на наказанието от определения от СГС, без да е необходимо по-продължително въздействие спрямо него”, смята САС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.