Благодарение на холивудските сценаристи и режисьори на филми на ужасите сме свикнали да виждаме в акулите кръвожадни людоеди, зловещи чудовища, способни на дяволско коварство в лова на хора, пише obekti.bg. Така ли е в действителност?

Различни видове акули обитават практически повсеместно световния океан: от вечните ледове на суровата Арктика до царството на вечния студ и пингвините - Антарктида. Но най-много от тези морски хищници предпочитат тропическата и субтропическата зона. Навярно това е напълно естествено, тъй като в топлата вода се намира повече храна и условията за размножаване са по-добри. Но има нещо необичайно: акулите са се разселили от повърхността до умопомрачителни, недостъпни за никакви подводни апарати дълбочини - до 5 хиляди метра под морското равнище. Трудно е да си представим как на дълбочина от пет километра, дори и в тропиците, може да живее и ловува риба. Но учените ихтиолози предполагат, че това съвсем не е пределът на дълбочината, обитавана от акули. Съвременната техника още не позволява на изследователите да надникнат толкова дълбоко, тъй като няма подводница или друг апарат, който може да издържи ужасяващото налягане на водата. А акулата може!

Друга черта на тези необикновени риби навярно също предизвиква недоумение: акулите

са удивителни “домошари”

и всяка от тях в моретата и океаните си има свой собствен “дом”.

В продължение на десетки години учени улавяли във водите на Индийския океан, край южните брегове на Африка и Австралия, съвсем малки акули. Измервали ги, претегляли ги, прикрепвали към гръбния им плавник маркировка с номер и “адрес” на акулата, след което ги пускали обратно. Размахвайки опашка, рибката моментално изчезвала, за да попадне отново при изследователите след... десет-петнадесет години.

Това позволило да се направи изводът, че във всички морета и океани акулите избират за живот определен район, който смятат за свой дом. За разлика от киногероите във филмите на ужасите, реалните акули никога не мигрират. И дори ако изведнъж сред тях се появи людоед, не е проблем той да бъде проследен - та нали той постоянно се върти около своя дом. Ето защо, ако в някой район на океана бъдат унищожени всички акули, следващите ще се появят там отново след доста дълго време. На освободилата се територия никога не се заселват акули от други места, а случайно оцелелите риби могат да възстановят числеността на популацията не по-рано от няколко десетилетия. Огромното мнозинство от видовете акули се размножават бавно, а полова зрялост достигат почти като хората - на 15-18-годишна възраст.

В световния океан

не са повече от пет опасните места,

които дължат страховитата си репутация на акулите. Всички смразяващи кръвта разкази за кръвожадни хищници, нападащи мирни плувци и водолази на други места, са чиста измислица.

 Къде са разположени опасните райони? На първо място - по крайбрежието на Югоизточна Африка, Австралия и Тасмания, голяма част от Карибско море, Бахамските острови, бреговете на Флорида и Южна Калифорния. Във водите, миещи бреговете на Европа, няма никаква опасност от нападение на акули! Няма нито едно място, където да живеят видове, способни да наранят човек.

От 350 вида акули, обитаващи световния океан, само 28 вида в нещо са се “провинили” пред човека. Но далеч не всички акули са виновни за това, че отделни особи от техния вид понякога, може би чисто случайно или при самозащита, са причинявали вреда на човека.

Ихтиолозите знаят: сред многобройното хищно племе от “кръвожадни” акули повечето са напълно безобидни видове. Има акули джуджета, чиято дължина достига до 25 см. Разбира се, има и гиганти, дълги до 20 метра и с тегло над 20 тона! Но те никого не могат да нападнат, тъй като се хранят само с... планктон.

За стотици години наблюдения и събиране на статистически данни за нападенията на акули срещу хора се е изяснила удивителна подробност - акулата

напада човек само при температура на водата от 18 до 20 градуса

по Целзий, само през лятото и само когато е извънредно гладна! Но случаите със смъртен изход при нападение от акули са от 30 до 50%, т.е. жертвата има реален шанс да оживее.

Американски учени са установили, че през последните 300 години във всички морета и океани са регистрирани 800 случая на нападения от акули - средно по два случая и половина на година. При това, когато се появили аквалангите и увлечението по подводния риболов, честотата на нападенията значително се увеличила. Очевидно невнимателното и често безцеремонно поведение на хората в подводния свят, който съвсем не им принадлежи, до голяма степен провокирало стълкновението с акулите.

В последно време край бреговете на САЩ се регистрират до четири нападения от акули в годината, а на плажовете в Южна Калифорния, където има много туристи, за последното десетилетие са станали три нападения. Край бреговете на Африка, където туристите и подводничарите са значително по-малко, са отбелязани само две атаки от акули. Естествено, всеки подобен случай предизвиква огромен обществен резонанс, в основата на който лежи първобитният страх. Хората настояват да бъдат унищожени всички акули, да се оградят плажовете с бетонни стени и стоманени мрежи. Но според изчисленията на същите тези американски учени за същия период

са се удавили поради собствената си небрежност повече от хиляда и триста души,

при автомобилни произшествия годишно загиват над петдесет хиляди, а травми получават до два милиона! И все пак именно при всеки случай на сблъсък на човек с акула радиото, печатът и телевизията вдигат неистов шум.

Известният френски изследовател и признат авторитет във всичко, което касае моретата и океаните, Жак Ив Кусто, написал заедно със сина си Филип книга за акулите, в която заявява: “Аз не знам нито един документално потвърден факт, когато водолаз без всякакъв повод е бил нападнат от акула. Друго нещо е, че подводничарите понякога се държат доста непредпазливо... Може да се каже, че потапянето в тропическите води далеч не е толкова опасно, колкото карането на мотоциклет на сушата”.

В много книги и филми може да се открият немалко ефектни истории за невероятната кръвожадност на акулите. Словоохотливи моряци, бивши китоловци и матроси от търговските съдове на чаша бира или кана вино ще ви разкажат стотици неправдоподобни истории за акулите: че те поглъщат всичко, което падне от борда на кораба - бутилки, кокосови орехи, пантофи, дрехи, бижута и... хора.

Читателите, очакващи да научат поредната вледеняваща кръвта история, ще бъдат разочаровани:

главната храна на акулата не са хора, а дребни и средни риби, планктон

и калмари. Едни акули си намират храна на повърхността на водата, други ловуват дънни риби, октоподи или ракообразни, трети ядат морски костенурки и мекотели с раковини. При това здравите раковини на тези морски обитатели акулите чупят като орехи. Ако акулата изгуби или си счупи зъб, на негово място израства нов, здрав и издръжлив - нещо, което безспорно поражда голяма завист сред хората.

Разбира се, акулата не трябва да се идеализира: хищникът си е хищник. Тези морски обитатели активно ловуват тюлени и се занимават с канибализъм, поглъщайки акули от друг вид и дори себеподобни, без угризения на съвестта закусват със своите братя и сестри. Акулата се държи така, както се държи вълкът на сушата. Тя избягва да напада стадата делфини - те просто ще я убият! - затова пък няма да пропусне случай да подгони някой самотен или болен делфин. Могат да се полакомят и за такъв едър морски обитател като рибата тон, но като се има предвид, че нейната скорост достига 100 км/ч, акулите рядко се решават да я преследват.

 Измислени са и историите,

че акулите поглъщат всичко, което им попадне пред очите. Професионални ловци на акули са проверили съдържанието на коремите на триста уловени в топлите морета хищници, за да видят какво се крие там. Но в корема на нито една акула не е било намерено нещо интересно, да не говорим за бижута или човешки части. Така била развенчана още една легенда.

 “Нещастни създания” - именно така някои ихтиолози наричат акулите. Защо? Ами поради това, че техният живот в моретата и океаните съвсем не е сладък. Щом акулата се появи на бял свят, тя незабавно и до самата си смърт

е обречена на вечно движение

и практически без да спира, постоянно плува - от първата до последната минута на своето съществувание, денем и нощем, без да заспива никога и без да почива дори за миг!

Работата е там, че акулата не може да диша нормално, ако не се движи - тя не разполага с нужната за целта мускулатура като другите риби. Ако акулата спре, то за по-малко от час ще загине от асфиксия - задушаване! По-рано това не е било известно и акулите загивали в плен, но сега за тях се строят кръгли басейни, където могат ден и нощ да се въртят в кръг. Акулата плува с леко отворена уста, за да може непрекъснатият воден поток да промива хрилете й. Този поток при движението умива ноздрите и тялото на хищника, донасяйки маса информация за околния свят. Зрението на акулите е много слабо - те почти нищо не виждат на разстояние от три-четири метра, а над пет метра различават само смътни светли и тъмни петна. Все пак на разстояние до три метра акулата различава формата и цвета на предмета. Но какво представляват три метра, ако си дълъг двадесет? Ужасно късогледство!

Ето защо акулата се е приспособила да търси плячка с нос - в ноздрите й са разположени много чувствителни обонятелни клетки. Движейки се във водата с голяма скорост, акулата през цялото време насочва главата си от една страна на друга, стараейки се да улови и най-малките промени в миризмите. Носът на хищника работи уникално: ако се разтвори

само един кубически сантиметър кръв в 600 хиляди литра морска вода,

акулата почти мигновено ще улови тази миризма и ще стигне до нейния източник със скорост от 60 км в час!

Любимата храна на акулите са октоподите - в природата те нямат по-силен и безжалостен враг. На свой ред акулите служат за храна на друг много силен ловец - кашалота!

Кашалотите се хранят с над двадесет вида акули. При това те с еднакво удоволствие поглъщат и миниатюрни, и гигантски, достигащи до половин тон морски хищници. В периода на изключително активен улов на китове, практикуван от много страни, голяма част от кашалотите били изтребени, което довело да силно ограничаване на популацията им в световния океан. Това позволило на акулите да се чувстват в относителна безопасност. Още повече, че те са домошари, а кашалотите често мигрират на значителни разстояния.

Общо взето, много от това, което се разказва за акулите, не отговаря на действителността. При това в много страни по света съществува постоянен промишлен улов на акули - както организиран, така и неорганизиран, хищнически - заради кожата, за месото и плавниците, предназначени за ресторантите, за получаване на суровини за фармацевтичната промишленост и т.н. Но никой досега не е изчислил все пак колко акули живеят в световния океан. Никой не знае къде, кога и колко от тях може да бъдат уловени. И това е добре, иначе и с акулите може да се случи това, което се е случило с китовете, чието масово избиване довело до нарушаване на екологичното равновесие в моретата и океаните. Неслучайно казват, че човекът е най-страшният хищник. Но, за щастие, акулите все още нямат намерение да се предават...

Владимир Йонев