Размразяването на арктическата вечна замръзналост, в която има милиарди тонове парникови газове, не само заплашва критичната инфраструктура на региона, но и живота по цялата планета според изчерпателен научен преглед, информира "Франс прес".

Близо 70 процента от пътищата, тръбопроводите, градовете и индустрията - най-вече в Русия - изградени върху омекотяващата се почва в региона, са силно уязвими към огромни щети до средата на века според едно от половин дузина проучвания за вечната замръзналост, публикувани тази седмица от сп. Nature.

Друго проучване предупреждава, че метанът и CO2, освобождаващи се от дълго замръзнала почва, могат да ускорят затоплянето и да разбият глобалните усилия за ограничаване на повишаването на температурата на Земята до нива, годни за живот.

Излагането на силно запалими органични вещества, които вече не са блокирани от лед, също подклажда безпрецедентни горски пожари, което прави вечната замръзналост тройна заплаха, предупреждават проучванията.

Покривайки една четвърт от сушата на северното полукълбо, вечната замръзналост съдържа два пъти повече от въглерода в атмосферата в момента и три пъти количеството, отделено от човешката дейност от 1850 г.

По дефиниция това е земя, която е била при температури, по-ниски от нула градуса по Целзий в продължение на повече от две години, въпреки че голяма част от вечната замръзналост е на хиляди години.

Температурите в Арктика са се повишили два до три пъти по-бързо през последния половин век в сравнение със света като цяло - два до три градуса по Целзий над нивата отпреди индустриалната епоха.

В региона също така се случиха серия от странни метеорологични аномалии, като температурите през зимата се повишават до 40 градуса над предишните средни стойности.

Самата вечна замръзналост средно се е затоплила с почти 0,4 градуса от 2007 до 2016 г., "повдигайки опасения относно бързата скорост на размразяване и потенциалното освобождаване на стар въглерод", отбелязват изследователи, ръководени от Кимбърли Майнер, учен от лабораторията за роботизирано изследване на Слънчевата система към Калифорнийския технологичен институт. 

Тяхното проучване предвижда загуба на около 4 млн. кв. км вечна замръзналост до 2100 г. дори при сценарий, при който емисиите на парникови газове са значително намалени през следващите десетилетия.

Повишаващите се температури не са единственият двигател на ускореното топене.

Горските пожари в Арктика бързо разширяват слоя от вечна замръзналост, подложен на размразяване, посочват изследователите.

Тъй като климатът се затопля, тези отдалечени, неконтролирани пожари се очаква да се увеличат със 130 до 350% до средата на века, освобождавайки все повече и повече въглерод от вечната замръзналост.

Действително, размразяването прави заровения органичен въглерод по-запалим, което води до "зомби пожари", които тлеят през студените зими, преди да се разгорят отново през пролетта и лятото.