Apple отново успя да превърне нещо, което на пръв поглед изглежда като производствен проблем, в машина за милиарди, пише money.bg.
И не става дума за маркетинг, а за една от най-умните практики в полупроводниковата индустрия, известна като „binning“ — процес, при който чипове, непокриващи най-високите стандарти, не се изхвърлят, а се използват в по-достъпни устройства.
Темата избухна с нова сила покрай огромния интерес към MacBook Neo — първия „по-евтин“ лаптоп на Apple от години насам.
Според публикации в технологичните среди моделът използва версии на процесора A18 Pro, първоначално предназначени за iPhone 16 Pro, но отпаднали от най-високия клас заради частично неработещи GPU ядра.
Тук идва и голямото недоразумение. Тези чипове не са "счупени", а работят напълно нормално - просто не достигат максималните параметри, нужни за премиум моделите.
Например: ако едно графично ядро не функционира правилно, то се деактивира; ако консумацията е малко по-висока, чипът се използва в устройство, което не разчита толкова на батерия; ако има проблем при върхово натоварване, процесорът просто работи с по-ниски параметри.
Именно така Apple успява да извлече максимална стойност от почти всяка силициева пластина.
Само най-тежко дефектните бройки се рециклират. Всичко останало се „пренасочва“.
Практиката всъщност не е нова.
Според The Wall Street Journal Apple използва binning още от времената на първия iPad и iPhone 4. Тогава чипове с по-висока консумация на енергия били използвани в Apple TV, защото устройството работи включено в контакт, а не на батерия.
Същото се случва и с процесори за iPhone SE, iPad mini и HomePod, както и с по-достъпните версии на Mac компютрите с М-серия чипове.
При тях често липсва едно графично ядро — не защото моделът е проектиран така, а защото Apple използва чипове, при които конкретното ядро е дало дефект при тестовете.
И тук идва гениалната част. Вместо да губи милиарди от отпаднали компоненти, Apple продава тези чипове в устройства, които пак струват скъпо по стандартите на масовия потребител.
Така компанията минимизира загубите, увеличава печалбите, намалява производствения отпадък и едновременно създава нови продуктови категории.
Практиката е масова в индустрията и се използва не само от Apple, а и от производители като AMD, Intel и NVIDIA.
Разликата е, че Apple почти никога не говори публично за това. Защото за крайния потребител изразът „дефектен чип“ звучи като проблем.
