Генетичен анализ на древни останки разкрива нови подробности за жителите на Шимао – едно от най-значимите късно неолитни селища в Китай. Резултатите, публикувани в списание Nature, показват произхода на населението, семейните връзки и социалната организация, както и генетични връзки с общности в южната част на страната и разкриват, че масовите погребения, свързани с човешки жертвоприношения на това място, са се състояли предимно от мъже.
Проектът беше ръководен от професор Цяомей Фу от Института по палеонтология на гръбначните животни и палеоантропология (IVPP) към Китайската академия на науките. Към изследването допринесоха и специалисти от Провинциалната академия по археология в Шенси, както и от редица други научни организации.
Екипът работи в продължение на 13 години, като проведе детайлен анализ на ДНК от 169 проби на древни хора (144 неродствени индивида). Костните останки бяха събрани от археологическия обект Шимао, от съседни локалитети и от южната част на провинция Шанси.
Селището Шимао датира от преди около 4200–3700 години и се намира в северната част на провинция Шанси, Китай. Разстилащо се на площ от около четири квадратни километра, това голямо селище с каменни укрепления е имало ясно разделени функционални зони. Археологическите находки свидетелстват за съществуването на силно йерархично организирано общество с развити политически и социални структури. На място са открити и множество следи от ритуални практики и човешки жертвоприношения.
Учените сравниха полученото генетично материал с вече публикувани данни за древна ДНК от различни популации в Китай. Анализът показва, че по-голямата част от жителите на Шимао са потомци на местното население, което е обитавало региона около хиляда години по-рано. Изследването установи както генетични, така и културни паралели с неолитната цивилизация Яншао, която се развива на платото Лесо в близост до Жълтата река. Население на Шимао е имало и тесни връзки с общностите от культура Таоси, със степните групи, свързани с народа Юмин, както и с южните общности на ориз-производители.
Чрез генетичния анализ учените успяха да проследят родословни вериги на четири поколения. Данните разкриват, че обществената структура в Шимао е била основана на мъжката линия, а жителите са практикували патрилокално съжителство — обичай, при който жените се преселвали при семействата на съпрузите си.
Откритията поставят под въпрос устоялото мнение относно жертвите при Източната порта на Шимао. Предишните анализи предполагаха, че повечето са били женски, но генетичните резултати показват, че девет от десетте изследвани погребения там принадлежат на мъже. В различните зони на селището се откроява ясна картина: мъжките жертвени останки са концентрирани при Източната порта, докато женските кости са намерени в престижни некрополи като Хуанчентай и Ханцзягедан. Това пространствено разделение сочи, че жертвоприношенията в Шимао са били извършени по определена схема.
Генетичните доказателства показват, че жителите на Шимао произхождат главно от местни групи със своя Яншао наследство в северния Шънси, което потвърждава културна и генетична преемственост в региона за поне хиляда години. Едновременно с това контактите с далечни общности указват, че Шимао не е живял в отделение. Изследването предоставя и първите преки генетични свидетелства за изучаване на властната преемственост в Шимао, идентификуване на управляващите семейства и разбиране на начина, по който се оформили отделните социални слоеве.
Източник: Калдата
