Следващата пандемия може да дойде не прилепи или птици, а от материя в топящия се лед. Това сочат нови данни на учени от Университета в Отава, Канада.

Генетичният анализ на почвата и езерните седименти от езерото Хейзън в Арктика, най-голямото високо сладководно езеро в света, предполага, че рискът от разпространение на вирус, когато той заразява нов гостоприемник за първи път, може да е много по-висок, ако това се случва близо до топящите се ледници.

Констатациите предполагат, че след като глобалните температури се повишават поради изменението на климата, става по-вероятно вирусите и бактериите, затворени вътре в ледниците и във вечно замръзналата земя, да се събудят отново и да заразят местната дива природа.

За да разберат по-добре риска, д-р Стефан Арис-Бросоу и колегите му от Университета на Отава в Канада събират проби от почвата и седимента от езерото Хейзън, близо до мястото, където малки, средни и големи количества от стопената вода от местните ледници се събират.

След това секвенират РНК и ДНК в тези проби, за да идентифицират сигнатури, близки до тези на известните вируси, както и на потенциалните животински, растителни или гъбични гостоприемници, и пускат алгоритъм, който оценява шанса тези вируси да заразят несвързаните групи от организми.

Изследването, публикувано в Proceedings of the Royal Society B, предполага, че рискът от разпространение на вирусите към нови гостоприемници е по-висок на места, близки до големи количества стопена вода от ледниците.

Други скорошни изследвания доказват, че неизвестни вируси се крият в ледниците. Миналата година изследователи от Държавния университет на Охайо в САЩ обявиха, че са открили генетичен материал от 33 вируса, 28 от които са нови, в пробите от лед от Тибетското плато в Китай. Вирусите се оценяват на приблизително на възраст 15 000 години.

През 2014 г. учени от Националния център за научни изследвания на Франция в Екс-Марсилия успяха да съживят гигантски вирус, който те изолираха от замръзналата пустош в Сибир.

И още - предвижда се изменението на климата да промени обхвата на съществуващите видове, и потенциално да доведе нови гостоприемници в контакт с древните вируси или бактерии.

Източник: „Труд“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук