Български учени направиха крачка напред в рехабилитацията след инсулт, представяйки ново поколение роботи, създадени да подпомагат възстановяването на пациенти в домашни условия.
Технологиите бяха демонстрирани по време на дискусия, организирана от Асоциацията по инсулт и афазия и Института по роботика към БАН.
Сред представените решения е робот, който говори на български, разпознава емоции и предлага дейности, насърчаващи социалната адаптация на болния. Устройствата включват и прототипи за рехабилитация на горен крайник, които помагат за възстановяване на фините двигателни умения.
Проф. Анна Лекова показа социални роботи с разпознаване на лице, усмивка и реч, които подпомагат и логопедичната терапия.
Част от разработките включват използване на виртуална реалност и ръкавици, симулиращи движение на здравата ръка върху засегнатата – подход, който „излъгва“ мозъка и активира неговата невропластичност.
Терапията се покрива само за деца
„Роботизираната рехабилитация повишава самостоятелността на пациента и намалява риска от трайна инвалидизация,“ подчерта Дорина Добрева от Асоциацията по инсулт и афазия. Тя отбеляза, че у нас терапията чрез роботи се покрива от НЗОК само за деца, но има растяща подкрепа за разширяване на достъпа.
Домашната рехабилитация чрез преносими устройства позволява по-редовна терапия и намалява нуждата от пътувания до лечебни заведения, а използването на интерактивни технологии мотивира пациента да участва активно в лечението си.
„Комбинирането на физическа и емоционална рехабилитация дава значително по-добри резултати,“ коментира проф. Таньо Танев, директор на Института по роботика. По думите му екипът му работи по интегрирана концепция за роботизирана терапия след инсулт или травма.
