Серия от големи изригвания на вулкани са унищожили половината живот на Земята преди 200 милиона години, сочат резултатите от ново изследване. Учените са проучили доказателства от цялата планета – от САЩ до Северна Африка. По техните думи, те са успели да свържат внезапното изчезване на половината живот на планетата преди 200 милиона години с конкретна поредица от гигантски вулканични изригвания.
Мега изригванията може да са довели до климатични промени, които са били толкова внезапни, че съществата не са успели да се адаптират. Предполага се, че темповете на промените са били аналогични с темповете на промените в климата, предизвикани от човешката дейност.
Изчезването на половината живот дало възможност на динозаврите да еволюират и да доминират планетата в течение на 135 милиона години, преди те също да изчезнат от лицето на Земята. През последните години редица учени направиха предположения, че така нареченото масово измиране Пермиан-Триасик и най-малко четири други масови измирания на живот са били причинени, поне отчасти, от мега вулканична дейност и са довели до климатични промени.
При това, учените не са били способни да свържат изригванията с биологичните катастрофи. Сега новото проучване дава най-ясната връзка между двете събития. Според него, Пермиан-Триасик се е случило преди 201 564 000 години, точно по време на масивни изригвания. Съавторът му Пол Олсън, геолог от Земната обсерватория “Ламонт-Дохърти” към Университета в Колумбия, който изследва връзката от 70-те години на миналия век, казва: “Това може да не даде отговор на всичките въпроси за точните механизми на изчезването. Но съвпадението във времето с вулканичната дейност е доста точно”.
Водещият автор на изследването Терънс Блакбърн е използвал разпада на ураниеви изотопи, за да установи точните дати от застиналата лава. Пробите за анализа са взети от Централната атлантическа магмена провинция, серия от големи изригвания, които са започнали около преди 200 милиона години, когато цялата земя е била един голям континент.
Предишни проучвания предполагаха връзка между въпросните изригвания и измирането, но при тях маржа на грешката бе между един и три милиона години. При новото изследване маржът за грешка е само няколко хиляди години или мигване на окото от гледна точка на геологията.
Блакбърн и колегите му са на мнение, че изригването в Мароко е било първото, а тези в Нова Скотия и Ню Джърси са станали след около 3000 и 13 000 години по-късно. Фосили показват, че чувствителните на топлина растения са били засегнати най-силно; също има доказателства за увеличаване на въглеродния диоксид, причинено от химичните реакции, довели до по-висока киселинност на океаните, което на свой ред довело до масово измиране на ракообразните същества.
Също има доказателства, че по време на измирането на Земята е паднал голям метеорит, но се смята, че той като фактор е доста по-маловажен. /БЛИЦ
