Скален гроб на ритуално разчленена тракийска принцеса беше открит при археологически разкопки край село Бенковски, което се намира близо до границата с Гърция. На находката попаднаха младите учени от Националния археологически институт с музей при БАН Любен Лещаков и Яна Димитрова, чийто консултант е проф. Николай Овчаров, съобщава „24 часа”.
Разкопките се финансират от златоградския бизнесмен Александър Митушев. Археолозите проучвали изсечен в скалите кръгъл олтар, но на около 4 метра от него попаднали на богато погребение.
 

“Гробът е ограден от скални късове, а самата гробна камера е изсечена в скалата. Вътре разкрихме женско погребение с много богат инвентар от почти 60 предмета, две трети от които са сребърни”, каза Любен Лещаков.
 
След консултация със специалисти се оказва, че откритите накити са елинистически комплекти за глава и тяло - украси от обици, фибули, сребърни омеговидни висулки, 11 пръстена - 6 сребърни и 5 бронзови.
 
“Интересното е, че тялото е било разчленено, което отговаря на някои сведения за орфическите обичаи - знае се за Орфей, който е бил разкъсан от вакханките”, каза още Любен Лещаков. “Ритуалът е извършван при хора, които са от по-висшата прослойка на тракийското общество или служители на култа”, твърди Яна Димитрова.
 
Според Любен Лещаков вероятно става въпрос за тракийска принцеса. Основание за тази хипотеза дава разкритата под черепа част от сребърна диадема, която обаче е в много лошо състояние. Изработена е от много фино сребърно фолио и е почти пред разпадане.
 
“Диадемата показва, че това не е обикновен човек”, смята Любен Лещаков. Той се надява, че накитът ще бъде спасен от реставраторите.
 
Погребението се датира от втората половина на IV или началото на III век преди Христа и е от времето на управление на Александър Македонски. Датировката се доказва от откритите в гроба предмети, които са от този период, както и от намерената сребърна монета тетрадрахма, изсечена в Маронея. Тя изпълнява функцията на т.нар. харонов обол. Монетата се е поставяла под езика на мъртвеца, за да може да плати с нея на лодкаря Харон, който прекарвал мъртвите през реката на скръбта в подземното царство на Хадес.
 
“Антрополозите трябва да кажат дали костите са на един човек, или на двама. Разчиствайки гроба, установихме, че тялото е било разчленено, докато меките тъкани още не са били изтлели”, каза Яна Димитрова.
 
Отделни части от тялото са положени в гроба на различни места. Според Яна Димитрова връзката между костите и ставните повърхности е запазена и не е ясно как точно е станало разчленяването - дали чрез разрязване, или разсичане. Не може да се каже и защо главата на принцесата е била подпряна с два камъка.
 
“Твърде възможно е това да е направено, за да не падне настрани или за да заеме определена позиция”, смята Яна Димитрова.
 
Проф. Николай Овчаров твърди, че това е поредното голямо откритие в Източните Родопи.
 
“Проучванията на двамата млади учени допълват картината, която разкриваме на Перперикон, Татул и Пещерата Утроба. Става въпрос за вярванията на траките, започнали в дълбока древност и продължили в късножелязната или еленистическата епоха - IV-III век преди Христа”, каза проф. Овчаров.
 
“Интересното в случая е, че се хваща по археологически път орфическият ритуал. На скалния олтар в Бенковски може да се възстанови буквално целият обряд”, заяви проф. Овчаров.
 
“Вижда се, че бедрените кости са в горната част на гроба. Съществуват и някакви други.
 
Не е изключено да има и препогребване в тази камера”, каза проф. Овчаров. Той не изключи вероятността в гроба да се намират поне 2 скелета.
 
“Когато има препогребване, става дума за съоръжение, което е използвано повече от един път. Хипотезата на покойния археолог Георги Китов беше, че гробниците не са еднократни. Един цар се погребва, след това се погребва друг на същото място. Може би и тук ще хванем някакви подобни обреди”, смята проф. Овчаров. Според него част от находките са изработени в гръцки градове по Беломорието, които са на 100-тина километра от Бенковски. Възможно е гръцките предмети да са изработени в Маронея, откъдето е и откритата тетрадрахма. Останалата част от предметите отговарят на одриските обряди.
 
Проф. Овчаров е убеден, че близо до разкопките при Бенковски има тракийски храм. “Само на около 400-500 метра от олтара се намира постройка от IV-III век преди Христа. Тя е много подобна на храма, открит преди 10-ина години край село Татул. Лично моето предположение в случая е, че този много богат некропол е в подножието на храм.
 
Убеден съм, съдейки по тези скални изсичания, че в определен момент ще се разкрие един по-ранен период, т.е. ще отидем към златния век на траките от времето на Омир”, твърди проф. Овчаров.