Проф. Николай Милошев: Време е учителят да се почита като попа

<hr /> <strong><br /> - Проф. Милошев, как се чувствате на поста?</strong><br /> - Радвам се, че за втори път БАН поема това министерство. Надявам се след три месеца да излезем успешно оттук, постигна ли това, което сме си поставили като скромни цели, тъй като срокът е много малък. Много неща от нас не могат да се очакват. Най-важният приоритет е да запазим стабилността, с която в момента върви министерството. Предстоят матури и изпити, те трябва да си минат по нормалния ред, без притеснения. Няма друго министерство, което да е във всеки дом. Във висшето образование се подготвя Оперативна програма &quot;Наука и образование&quot;. Нашата задача е да подготвим максимално добри материали за следващото правителство, така че да получим в пълния размер финансиране от ЕС. <br /> <strong><br /> - Кой ще организира изпитите, зам.-министър Милена Дамянова подаде оставка.</strong><br /> - Няма да съм аз, нито заместник-министърът. Тук има дирекции, които работят отлично. Ще разчитам на тях, това са хора с доказан опит, самите те са създавали системата. Разбира се, моята функция да контролирам нещата, да се опитам да ги оптимизирам максимално си остава.<br /> <strong><br /> - Какво ще стане във фонд &quot;Научни изследвания&quot;?</strong><br /> - Във фонда нещата получиха изключително бързо развитие през последния месец. Сигурно има още неуточнени неща, но много разчитам на управителя акад. Владимир Овчаров, който е доказан професионалист. Още утре ще имаме среща с целия изпълнителен съвет, за да видим каквото е останало за изглаждане.<br /> <br /> <strong>- Ако има нови протести на учени срещу фонда?</strong><br /> - Ако има някакви проблеми, ще се срещнем с тях - ние сме интелигентно министерство. С думи нещата могат да се решат, просто трябва да се артикулират така, както ги виждат и двете страни. Няма нерешими проблеми, има изкривено поставени проблеми. И нежелание тези неща да се артикулират по правилния начин и да се търси разумен компромис.<br /> <strong><br /> - Кога ви поканиха за поста?</strong><br /> - За мен също беше изненада поканата. Тя дойде от президента. Аз бях в отпуска до неделя, а той ме покани в понеделник сутринта. Това е ситуация за държавата, в която никой не може да си позволи да откаже нещо, което смята, че е възможно да направи. Още повече че професионално съм ангажиран с това министерство. Моят баща е също в научната сфера. Това, което сигурно не се знае, е, че моята майка беше учителка по френски език, така че целият ми живот е бил свързан с това министерство.<br /> <strong><br /> - Напоследък обаче то и БАН бяха от двете страни на барикадата...</strong><br /> - Нека не се връщаме назад и не търсим кой какво е направил в миналото. Това няма да ни подобри бъдещето. Оттук нататък да гледаме напред. Мога да обещая, че няма да обърна гръб нито на висшето образование, нито на средното и началното. И няма да търся конфликти с никого. Обратното - търся разбирателството, защото нашето министерство не е толкова голямо, за да има за какво да пилеем сили в противоборство. Ние трябва да търсим разумния компромис, още повече че всички сме хора над средното интелектуално ниво. В по-стари времена хората на най-висока почит във всяко населено място са били даскалът, попът и кметът. Това нещо е доста забравено. Много ми се иска в този временен кабинет за три месеца да възвърнем поне част от достойнството на учителите. Защото това е първата стъпка, за да можем след известен брой години да се похвалим, че нашите деца /за мен вече внуци/ притежават тази обща култура, която трябва да даде българското училище.<br /> <strong><br /> - Ректорът на СУ проф. Иван Илчев каза, че в момента би трябвало да започне подготовката на бюджета за 2014 година и се надява вие да опитате да договорите повече пари за образование...<br /> </strong>- Ако е в моите възможности, ще го направя с удоволствие. За образование трябва да се отделя един много по-значителен финансов ресурс. Разбира се, държавата не е толкова богата, за да можем да си го позволим. Но това, което нашето министерство, образно казано, произвежда, това е възпитанието на нашите деца. Образованието е нещо, в което според мен трябва да се влага много. И то да се влага с желание, защото съм сигурен, че вложеното тук ще ни се върне в пъти.<br /> <br /> <strong>- Какъв процент от Брутния вътрешен продукт трябва да отива за образование?</strong><br /> - Вижте, съществуват европейски цифри, но нека не тръгваме към тях. Нека не се сравняваме с държави като Финландия или Германия. Не можем за една година да станем такава държава. Въпросът е да тръгне една точна и позитивна тенденция в това отношение. Аз съм почти убеден, че това нещо ще се случи. Защото е крайно време, вече няма за кога да отлагаме. Видя се, че 23 години, докато се лутаме в неща, които ни се струват важни, малко занемарихме тази сфера. Но негативният &quot;продукт&quot; за съжаление започва вече да излиза налице. Сега е моментът да спрем тази тенденция и да я обърнем в обратна посока. Мисля, че можем. Искам да внесем позитивизъм в хората, които в много отношения имат негативни очаквания. Помогнете да позитивираме. Много се намъчиха българите не от природни бедствия, а от друго. Внасянето на позитивизъм е процес, не революция. Опитът на всички, особено на нас, по-възрастните, от революциите е ясен. Нека еволюционно, какъвто е естественият път на нещата в природата, да доведем нещата дотам, че след 20 години, когато питате министъра, процентите от БВП, давани за образование, да бъдат съпоставими с финландските.<br /> <br /> <strong>- Успокоявате по същия начин, като след земетресението в Перник...<br /> </strong>- Аз не се старая да успокоявам, аз искам да бъда оптимист в това, което ни предстои. Защото ако не се стремим да променим нещата в бъдеще, първо защо живеем и се трудим? Защо създаваме и отглеждаме деца, защо се надяваме да дойде моментът, когато ще отглеждаме внуци? Аз не знам някой, който да каже, че има по-скъпо нещо от децата. Ами те са в това министерство, минават през него! Трябва да се опитаме да направим всичко възможно за тях, тъй като това е най-скъпият ресурс, който има държавата. Ако след известен брой години можем да се похвалим с това, че нашите деца отиват да учат в чужбина, но се връщат тук, или учат у нас и отново остават тук, по-хубаво нещо от това няма. Напатихме се много и на това.<br /> <br /> <strong>Стела Стоянова, &quot;Стандарт&quot;<br /> </strong><br /> <br />