Фибромиалгията е заболяване, което все още е рядко разпознаваемо от специалистите, защото може да се каже, че е болест на 21. век. Това споделя пред "Стандарт" проф. Ивайло Търнев - началник на клиниката по неврология на Александровска болница, който взе участие в 15-ата среща на фондация МОСТ. Пред медии и лекари проф. Търнев представи заболяването, което според проучванията засяга 10 пъти повече жените.
Основната група, засегната от заболяването, което променя живота на хората, са именно мъже и жени в активна възраст - между 35 и 60 години, като при напредване на болестта се стига и до спиране на работа, каза проф. Търнев. Защо може да се определи фибромиалгията като болест на 21. век - предимно защото до голяма степен е обусловена от начина на живот на съвременния човек, както и от високите нива на стрес, казва специалистът.

За появата на фибромиалгия влияние оказват някои генетични фактори, като специфични генни мутации могат да предразполагат за развитието на заболяването, но проф. Търнев добавя, че за развитието важно значение имат и въшните фактори - физическа травма, инфекции като хепатит С, лаймска болест и други, емоционален стрес.

При хората, страдащи от фибромиалгия, се наблюдава преждевременно стареене на мозъка, загуба на сиво мозъчно вещество, нарушения на работната памет понижена активност, депресивни състояния. Има решение на проблема и подходящи медикаменти, успокоява проф. Търнев.

В навечерието на 24 май проф. Търнев получи наградата "Питагор" в категорията "Утвърден учен в областта на здравето и медицинските науки". Проф. Ивайло Търнев, доктор на медицинските науки, за първи път в света описва две нови наследствени болести - автозомнодоминантната спинална мускулна атрофия и нова форма на автозомнодоминантната "Cone-rod" дистрофия.

Проф. Търнев създава и ръководи Експертния център по наследствени неврологични и метаболитни заболявания към Александровска болница в София. През последните три години установява сътрудничество с редица международни авторитетни научни институции и въвежда и осъществява селективни скринингови програми за редки болести. Той създава
българска школа по клинична неврогенетика и издига на европейско и световно равнище клиничната неврогенетика у нас.

Проф. Търнев въвежда и утвърждава професията "Здравен медиатор" в България и подготвя медицински кадри от ромската общност. В момента 195 здравни медиатори работят в над 110 общини под негово ръководство. Благодарение на организирани от него подготвителни кандидатстудентски курсове и осигуряване на менторство 106 роми учат в медицински университети.

Нова лаборатория изследва 4500 болести
От три месеца в България има лаборатория за геномни изследвания към Медицински университет в София и тази лаборатория може да предлага всички възможни генетични изследвания. Това съобщи проф. Иво Кременски в рамките на 15-ата среща на фондация МОСТ, провела се в Албена.

Той разкри, че лабораторията може да прави изследвания на всички известни 5 хил. гена за 4500 генетични болести, от които болшинството са в т. нар. - редки болести. "Това ще доведе до достъп на повече семейства, а от такива изследвания в България се нуждаят около 300 хил. семейства. Няма да се налага хората да бъдат изпращани в чужбина и непрекъснато да има конфликти, а и изследванията ще са по-евтини, отколкото зад граница", каза още консултантът на генетичната лаборатория.

Той сподели, че в момента текат процедури за доставка на реактиви и консумативи за изследванията. Според проф. Кременски на страна като България са нужни 5 лаборатории, но в момента в страната има 30 лаборатории и едва 15 специалисти.

Той препоръчва да има по-голям контрол. Сред спешните мерки, според него, са създаване на експертен съвет, в чийто състав да има и клиницисти, които биха могли да посочат след изследване възможните заболявания, както и създаване на национални ДНК банка и генетичен регистър.
"В момента всяка лаборатория си прави ДНК банка и регистър, а национална няма и затова не може да се изработи национална стратегия", коментира още професорът.