Земята има още един спътник, показват нови космически открития. Тази нова луна се нарича "квазилуна". Тя е космическа скала, която обикаля около Земята, но е гравитационно свързана със Слънцето, предава vesti.bg, позовавайки се на DailyMail.

Квазилуната, наречена 2023 FW13, е открита от експерти с помощта на телескопа Pan-STARRS на върха на вулкана Халеакала в Хавай и е една от малкото известни квазилуни.

Експертите смятат, че древният космически спътник е бил в близост до Земята от 100 г. пр. Н. е. и ще продължи да обикаля около нашата планета поне още 1500 години, до 3700 г. сл. Хр. За щастие, нито 2023 FW13, нито подобна квазилуна, наречена 469219 Kamoʻoalewa, се смята, че представляват опасност за хората на Земята.

Какво представляват квазилуните?

2023 FW13 е квазилуна - подкатегория близки до Земята астероиди, които обикалят около Слънцето, но остават близо до Земята.

Квазилуните следват елиптични (не съвършено кръгли) орбити около Слънцето, които са много подобни на земните. Те често изглеждат така, сякаш обикалят около Земята, като Луната, но всъщност остават гравитационно свързани към Слънцето, а не към Земята. Поради тази причина те получават префикса „квази“.

2023 FW13 е различна от нашата Луна, защото обикаля доста извън „сферата на Хил“ на Земята - регионът около планетарно тяло, където собствената му гравитация е доминиращата сила, привличаща спътниците. Сферата на Хил на Земята има радиус от 1,5 милиона км, докато радиусът на 2023 FW13 от Земята е доста по-голям – около 2,6 милиона км.

„Размерът на примката – около 0,18 астрономическа единица в радиус – е толкова голям, че Земята по същество не играе никаква роля в нейното движение. 2023 FW13 не е свързана по никакъв начин със Земята, освен случайно“, казва пред Sky&Telescope Алън Харис, старши научен сътрудник в Института за космически науки в Боулдър, Колорадо.

 

2023 FW13 е наблюдавана за първи път на 28 март от PanSTARRS, преди съществуването ѝ да бъде потвърдено от няколко други телескопа. След като беше потвърдена, 2023 FW13 беше включена в списъка на Центъра за малки планети към Международния астрономически съюз (IAU).

Въпреки че размерът на 2023 FW13 не е потвърден, специалистът по астероиди Ричард Бинзел изчислява, че е около 10 до 15 метра в диаметър. Това е само малка част от диаметъра на нашата луна, който е 3475 км (въпреки че луната се класифицира като такава поради орбиталните си характеристики, а не поради размера си).

Орбитата на 2023 FW13 около Слънцето отнема почти същото време като Земята – 365,42 дни (1,0005 земни години). Докато прави кръг около Земята по време на своето орбитално пътуване, тази орбита е толкова удължена, че достига половината път до Марс и достига половината път до Венера.

Земята има няколко известни космически спътника, много от които са квазисателити, въпреки че, както демонстрира 2023 FW13, вероятно има много други, които трябва да бъдат открити. Квазисателитите са склонни да следват „стабилен“ път около Земята за повече от няколко десетилетия, преди в крайна сметка да напуснат орбитата на планетата.

2023 FW13 е специален, защото е бил в своето квазисъстояние от векове и ще остане така „още много векове напред“, казва астрономът любител Тони Дън. Онлайн симулатор, създаден от Дън, показва орбитата на 2023 FW13 по отношение на Луната, Слънцето и други планети в Слънчевата система.

Друг известен квазисателит, известен като 469219 Kamoʻoalewa или 2016 HO3, също беше открит от PanSTARRS през април 2016 г. 469219 Kamoʻoalewa, който е с диаметър до 101 м, ще бъде в тази орбита само около 300 години в бъдеще според Рену Малхотра, експерт от университета в Аризона.

Малхотра е автор на скорошно проучване, според което 469219 Kamoʻoalewa може да е древен фрагмент от нашата Луна. Анализът на светлината, отразена от космическата скала, предполага, че тя е направена от същия материал като минералите в лунните скали от мисиите "Аполо" на НАСА.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук