От митовете за сътворението до политическите предзнаменования, северното сияние винаги е провокирало удивление и страх. BBC припомня как хората през вековете са виждали в тези небесни огньове послания от богове, предвестници на войни или знаци за променяща се съдба, предава Vesti.bg.
След потушаването на Якобитското въстание в Англия през 1716 г. небето било озарено от светлини, описвани като „чист пламък“, „органови тръби“ или дори „порой от кръв“. Европейците тълкували явлението според собствените си страхове и надежди – някои виждали гиганти с мечове, други армии, които се бият в небесата. Във време, раздирано от политически и религиозни конфликти, дори духовници смятали сиянието за знак – предупреждение, пророчество или небесна присъда.
Днес знаем, че полярното сияние се поражда от активността на Слънцето, но и сега, при силни геомагнитни бури, небето над Великобритания и САЩ се обагря в неонови и пурпурни цветове. Явлението остава също толкова впечатляващо, колкото за хората, живели преди хилядолетия.
Историческите записи разкриват, че първите писмени описания на сиянието датират от 193 г. пр.н.е. в Китай. Император от династията Западен Дзин разказва за „отворено небе на североизток“. По-късно Аристотел го споменава в „Метеорология“, а вавилонски хроники описват „много червена дъга“, възприемана като знамение за царе и техните съдби.
При северните народи сиянието е част от духовния свят. Саамите вярвали, че то носи сила, но и опасност – затова по време на появата му се пазело мълчание, не се правели резки движения, а жените покривали косите си. Смятало се, че светлините могат да „уловят“ невнимателния човек.
Съвременните имена носят отпечатък от различни култури. Латинското aurora borealis е комбинация от богинята на зората Аврора и северния вятър Борей. В Лапландия сиянието се нарича revontulet – „лисичи огньове“, вдъхновени от легенда за полярна лисица, която разпръсква искри от опашката си върху заснежения пейзаж.
През вековете небесните светлини се използват не само в митологията, но и в политически прочити. По време на войната за независимост уелският поет Хю Джоунс виждал в сиянието знак в защита на протестантите. Астрономът Едмънд Халей се опитал да даде научно обяснение още през 1716 г., но само няколко десетилетия по-късно светлинните явления отново били тълкувани като божествено послание.
Днес учените успяват да изследват механизма зад полярните сияния, но друга мистерия продължава да вдъхновява – звуците, които хората твърдят, че чуват. Доскоро смятано за илюзия, явлението вече се свързва с натрупване и освобождаване на статичен заряд в атмосферата.
Въпреки напредъка на науката, северното сияние остава обвито в легенди. Част от тях са пазени в местните култури, други са изчезнали заедно с древните езици, но fascinationът остава същият – едно небесно чудо, което свързва древното въображение със съвременната наука.
