Учени установиха, че астероидът, който сложил край на ерата на динозаврите преди 66 милиона години, е бил примитивен метеорит от типа CO хондрит. Той се разбил в полуостров Юкатан в днешно Мексико, изпарил се при удара и разпръснал останките си по цялата планета под формата на тънък слой глина - извод, направен чрез анализ на никелови атоми, съхранени в този пласт.
Учени вече съобщават, че никелови атоми, съхранени в този пласт, разкриват най-точното до момента доказателство за произхода на изчезналото небесно тяло. Благодарение на анализа на съвсем малкото запазено вещество се е установило, че астероидът, предизвикал масовото измиране, е бил примитивен метеорит от типа CO хондрит.
По-малко вероятно е да принадлежи към близкия му тип CT, но категорично не спада към останалите въглеродни астероиди, които досега се смятаха за най-вероятни кандидати.
Тази находка внася повече яснота за произхода на астероида Чиксулуб, чийто диаметър е между 10 и 15 километра, но същевременно поражда нови въпроси защо сблъсъкът е бил толкова разрушителен, унищожавайки около 75% от видовете на Земята.
CO хондритите съдържат относително малко сяра, въглерод и вода, което подсказва, че самото небесно тяло вероятно е отделило по-малко климатично активни газове, отколкото предполагат много от досегашните модели.
Възстановяване на отдавна изчезнал астероид
„Само съвсем малка част от космическото тяло е запазена в слоя глина на границата креда-палеоген, защото целият метеорит се е изпарил при удара“, обяснява геохимикът Филип Клейс от Свободния университет в Брюксел, един от авторите на изследването.
Но как всъщност може да се анализира астероид, който вече не съществува?
За целта учените взимат проби от глинения пласт на пет находища: Стевнс Клинт в Дания, Каравака в Испания, както и Фурло, Фронтале и Форначи в Италия. След това сравняват съдържанието на никел в тях с никела от 11 въглеродни метеорита, сред които представители на различни групи, а и редки екземпляри без официална класификация.
Никелът притежава няколко стабилни изотопа, а астероидите, възникнали в различни райони на ранната Слънчева система, носят специфични съотношения между тях. Именно тези уникални „химически подписи“ дават възможност на изследователите да съпоставят извънземния материал с вече познати метеорити, дори когато самото небесно тяло не съществува от дълго време.
„Това е част от усилията ни да установим какво точно е било тялото, ударило Юкатан преди 66 милиона години. Опитваме се да разберем откъде е дошло“, казва Клейс.
Откриването на този сигнал се е оказало трудна задача. Слоят от глина съдържа изключително малко никел, а земните вещества допълнително намаляват концентрацията на останките от астероида.
Поради това екипът е подложил микроскопични количества материал на химическо пречистване, след което ги е изследвал с високоточен масспектрометър в Париж.
Пробите с най-висока информативност — взети от Каравака и Стевнс Клинт — съдържат около 5% ударен материал. Получените резултати отхвърляват няколко потенциални варианта и разкриват най-голяма близост с хондритите от групите CO и предполагаемата CT.
Понеже метеоритите от тип CT са изключително рядко срещани и все още нямат статут на официално призната категория, учените приемат, че астероидът по-вероятно е принадлежал към типа CO. Все пак данните от никеловите изотопи не позволяват да се направи категорично разграничение между двете възможности.
Още през 2024 г. проучване, основано на изотопи на рутения, установи, че астероидът Чиксулуб е бил въглероден по състав и се е формирал отвъд орбитата на Юпитер. Настоящото изследване допълнително ограничава възможностите до конкретен тип космическо тяло.
По-сух астероид, но не и по-малко разрушителен
Хондритите от тип CO представляват своеобразни капсули на времето, съхранили следи от най-ранната история на Слънчевата система.
„Това е много примитивен материал, претърпял минимални геоложки промени след формирането на Слънчевата система“, обяснява Клейс.
Тези астероиди освен това съдържат относително малко вода. Изследването сочи, че астероид от типа CO би пренесъл около два пъти по-малко сяра в сравнение с астероидите от типа CM, залегнали в повечето досегашни модели.
Това не значи, че самият сблъсък е бил с по-слаби последици. Небесното тяло се е стоварило върху скали с високо съдържание на сяра в района на Юкатан, изхвърляйки в атмосферата огромни маси прах и скални обломъци.
Тези частици са задържали слънчевата светлина за години напред, създавайки нещо подобно на „ядрена зима“, която е унищожила хранителната верига.
Попитан дали новите данни променят представата за първите часове и дни след удара — пожарите, киселинните дъждове и атмосферните химични реакции — Клейс отговаря кратко: „Не.“
Според него по-съществено е онова, което е последвало по-нататък.
„Сярата вероятно не е била най-смъртоносното оръжие“, коментира той, насочвайки вниманието към микроскопичния силикатен прах, задържал се във въздуха продължително време и блокирал слънчевите лъчи.
Тази теза кореспондира с климатичните модели, представени през 2023 г. в списанието Nature Geoscience. Според тях финият прах е могъл да остане в атмосферата в продължение на години, да доведе до рязко охлаждане на планетата и почти пълно спиране на фотосинтезата.
Подкрепа за нея идва и от проучване в Nature Communications от 2025 г., установило, че при удара са били освободени около пет пъти по-малко серни съединения от предполаганото в по-ранните модели.
Остава обаче неразрешен въпросът как подобен рядко срещан тип астероид е стигнал до Земята. Сред възможните му произходни точки са външните области на астероидния пояс близо до Юпитер или още по-далечни зони от Слънчевата система, но изследването не позволява да се възстанови точната му траектория.
Според Клейс именно това — че динозаврите са загинали от удара на подобно рядко и далечно небесно тяло — показва колко изключително неблагоприятна се е оказала съдбата им. Ученият формулира заключението си по следния начин: „Фактът, че динозаврите са били ударени именно от толкова рядко и далечно космическо тяло, показва колко голям малшанс са имали“.
Източник: Glasnews.bg
