Руски учени са открили неизвестни по-рано видове амеби, съхранени във вечния мраз на Арктика в продължение на 30–60 хиляди години, става ясно от съобщение на Санктпетербугския държавен университет. Изследователите изучили подробно амеби от образци на арктическа почва с различна възраст, произход и преживели различни температури.
Общо учените са извлекли 26 щама на амеби, сред които били жизнеспособни представители на родовете Flamella, Acanthamoeba, Acramoeba и Phalansterium, както и амебовидни протисти от клас Heterolobosea.<br /> <br /> Освен това учените открили осем неизвестни досега вида амеби, които все още не са успели да класифицират. Възрастта на тези специфични &bdquo;находки&ldquo; според оценките е между 30 и 60 хиляди години.<br /> <br /> Изследователите са успели да &bdquo;възродят&ldquo; тези древни амеби, които по-късно не само започнали да функционират нормално, но и да се интегрират успешно в съвременната микробна среда.<br /> <br /> В неблагоприятни условия амебите се покриват с многослойна обвивка и микроорганизмът се превръща в т.нар. циста &ndash; състояние, подобно на анабиоза, при което почти спират всички процеси на жизнената дейност. След като амебата попадне в нормални за себе си условия, тя отново &bdquo;оживява&ldquo;.<br /> <br /> Но по-рано се смяташе, че тази фаза продължава само няколко години, а не няколко хилядолетия. Никой дори не предполагал, че амебите могат да оцелеят по този начин десетки хиляди години при минусови температури. Освен това е възможно това да не е пределът.<br /> <br /> &bdquo;Именно тази удивителна устойчивост прави амебите от многогодишните ледове на Арктика изключително перспективен модел за изучаване&ldquo;, отбелязва изследователят Алексей Смирнов. &ndash; Това е своеобразна &bdquo;снимка&ldquo; на еволюцията, спряна във времето.<br /> Ако успеем да открием техни преки потомци в съвременната фауна в същите региони, за първи път ще можем да разберем доколко гените на тези организми са се изменили за 60 000 години еволюция и вероятно да коригираме &bdquo;молекулярния часовник&ldquo; &ndash; метод, основан на оценката на скоростта на изменение на организмите на живите същества, който ни позволява да датираме важни еволюционни събития.&ldquo;<br /> <br /> По думите на експертите резултатите също са обнадеждаващи за перспективната методика криоконсервация. Този метод е показал ефективност при съхранение на популации на едноклетъчните организми &ndash; той изглежда много по-икономичен и технологично удобен от постоянното поддържане на културите в активно състояние.<br /> <br /> Във втората част на изследването амеби от вечния мраз били подбрани за участие в космическия експеримент &bdquo;Екзобиофрост&ldquo; през 2013 година. Тогава редица живи организми се отправили в Космоса със спътника &bdquo;Бион-М1&Prime;. След месец в космическото пространство 90% от организмите останали живи и съхранили способност за излизане от циста и размножаване.<br /> <br /> Резултатите за пореден път потвърдили необходимостта от стриктно стерилизиране на космическите апарати, тъй като някои земни организми могат да се отправят в космическото пространство и в бъдеще да подведат учените, които да ги вземат за извънземен живот.<br type="_moz" /> <br /> <strong>Източник: Мегавселена</strong><br /> <br type="_moz" />