Нашата Вселена се разширява. С ускорение. С всяка следваща секунда пространството между галактиките в Космоса се увеличава все по-бързо и по-бързо.

Каква ще бъде крайната съдба на Вселената – вечно разширение или Голям срив? Ключът към този въпрос е разбирането на „тъмната енергия“ - най-голямата загадка за съвременната астрофизика, която е и причина за ускорението, започнало внезапно преди 4-5 милиарда години.

Чак в края на двадесети век учените откриват, че Вселената се разширява с ускорение. Началото му е преди само около 5 млрд. г., сравнително скоро спрямо възрастта на Вселената, която е на почти 14 милиарда години. Това е огромна изненада за всички учени, тъй като според тогавашните теории Вселената би трябвало да забавя, а не да ускорява своето разширение.

Всъщност самият Айнщайн е срещнал проблеми с идеята за Вселена, която се променя, а не е статична. Почти до самия край на живота си великият учен вярва, че Вселената трябва да бъде статична и неизменна – тя нито следва да се разширява, нито да се свива. Именно затова той променя своите уравнения, които говорят за обратното, и добавя в тях т.нар. космологична константа, която не позволява на пространството да се разширява.

Когато през 1929 г. американският астроном Едуин Хъбъл открива т.нар. червено отместване на галактиките, става ясно, че

всички останали галактики в Космоса сякаш „бягат“ от нас.

Както когато лек автомобил се движи към нас, звукът му се променя, така и когато дадена галактика се движи, нейния „цвят“ се изменя и можем да определим дали тя се доближава или отдалечава от Земята.