В навечерието на празника на писмеността обръщаме поглед към езика ни и как COVID-19 създава нови думи. 

Ако преди пандемията думи като карантинирам, термометрирам, пътникопоток и тестуване щяха да ни се сторят доста странни, то сега те са широко използвани. И това изобщо не изчерпва всичко. В социалните мрежи се появиха изрази като "вкъществувам".

Езикът си има свои правила. Само че от време на време се намесваме в тях и се получава това:

"Карантинирам", "Коронясване по-скоро", "Вкъществуване примерно", "Карантинирам определено".

"Карантиниране на пътникопотока след термометриране и тестуване."

И това не е само при нас - езикът, според езиковедите, няма право да ни се сърди. Или пък тази дълга дума - "непротивокоронавирусо-карантиноизолационен-стователствувайте".

Оказва се, че COVID-19 определено е обогатил езика ни.

"Всяка промяна в обществото води до промени в езика. Езикът намира начин, по който да реагира", казва езиковедът доц. Владислав Миланов пред БНТ.

Eдно е сигурно - думата коронясан вече се използва по-внимателно. А дългата дума непротиво.... и така нататък, едва ли ще има дълъг живот. Карантинирам обаче, според експерти, има големи шансове, защото замества по-дългия израз "поставям под карантина".

"Езиковият носител търси по-кратки форми, чрез които да назовава един процес или едно явление. И е възможно да влезе в следващия речник", казва доц. Владислав Миланов.

Това създаване на нови думи няма да ни е за първи път.

"Експертите въведоха в употреба думата срутище", казва езиковеда.

И още - ваканцувам, входирам, агресирам, приоритизирам.

"Всяка дума всъщност носи посланията на епохата си", казва доц. Миланов.

А на COVID-19 не му трябваше епоха, а по-малко от три месеца, за да сложи отпечатъка си.

И за да е ясно, че новото не е само в българския език - отново в социалните мрежи се появи съчетанието COVIDIOT - човек, който не спазва наложените мерки.