Министерството на образованието и науката (МОН) ще въведе интегрални елементи в тестовете след 7-и и евентуално след 10-и клас, съобщи министър Красимир Вълчев.
Това означава, че в изпита по математика ще има задачи с елементи от физиката, химията и биологията. Основната цел е да се обърне по-голямо внимание на природните науки.
Днес министър Вълчев, заедно с учители по математика и природни науки, дискутираха над три часа как да се върне интересът на учениците към тези предмети.
МОН ще обяви до 1 септември тази година, че интегралните елементи ще бъдат включени в тестовете след 7-и клас от следващата учебна година.
Красимир Вълчев, министър на образованието и науката, заяви:
"Интегралният изпит в минимална степен с интегрални задачи може да стане още следващата година. Това ще го обсъдим през лятото. Казвам в минимална степен, тоест означава, че малък процент задачи ще има по тези изпити."
Министърът даде пример, че в изпита по математика една задача може да съчетава астрономия, а друга – здравно образование. Това ще е "първата скромна крачка към интегралните тестове", като тестът по математика ще включва и практически знания по физика, химия и биология. Тази промяна е необходима, тъй като природните науки са пренебрегнати.
Красимир Вълчев допълни:
"Интегрален изпит не означава, че това ще бъдат задачи, които ще включват от четири предмета изпити, а по-скоро, че ще бъдат интегрални, практически задачи. Това е нашата цел. В по-голяма степен да направим оценяването да мери интелигентност, разбиране."
Министърът успокои родителите, че новият изпит няма да доведе до повече частни уроци, а ще ги намали, защото няма да мери заучаване на материала, а обща култура.
Веселка Асенова, началник на РУО - Видин и учител по физика и математика, подкрепи идеята:
"Аз съм за интегрирания изпит, защото нашите деца имат обща култура и те трябва да я развиват. Развитието на общата култура е свързано с учене по всички предмети."
Стотици учители, участвали в днешната дискусия за липсата на интерес към математиката, бяха категорични, че предметът съдържа много тежки и ненужни академични знания. Според тях, има голяма пропаст в програмите между 4-ти и 5-и клас, която отказва учениците, а в 11-и и 12-и клас е заложена висша математика.
Петя Цанкова, зам.-председател на Комисията по образование и учител по математика, сподели:
"Втори гимназиален етап в сега съществуващия закон е профилиран като в профилите навлезе висшата наука. Смятам, че на възраст 17 - 18 - 19 години мозъкът не е в такава степен развит, за да може да възприеме тази сложна наука."
В отговор на тези притеснения, министър Вълчев обобщи, че учебните програми ще бъдат променени, за да има повече време за упражнения и затвърждаване на знанията. Математическите гимназии ще станат специализирани училища, а учениците, веднъж приети там, няма да полагат отново изпити. Ще има и повече паралелки за изучаване на математика извън математическите гимназии.
Красимир Вълчев заключи:
"И като цяло да направим преподаването и изучаването на математика и природни науки по-желано и по-практично."
Дискусията за математиката и природните науки ще продължи през следващите два месеца.
