Действията на Министерството на образованието не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование в България.

Това е изводът от одита на Сметната палата „Осигуряване на качеството на училищното образование“ за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2023 г.

Постигането на качествено училищно образование остава сериозно предизвикателство, като удовлетвореността на всички засегнати страни от резултатите на училищната образователна система е критична.

Образователните резултати по български език и математика се влошават на всеки следващ образователен етап.

Промени в съдържанието и обема на училищната подготовка и учебните програми искат 90 на сто от родителите, 70 на сто от учениците във втори гимназиален етап, 63 на сто от анкетираните директори на училища и 80 на сто от запитаните декани на факултети и ръководители на други структурни звена във висшите учебни заведения.

Картината на училищното образование показва различно равнище в постигането на целите, както и че качеството му не е на едно и също ниво в различните региони.

По отношение на намаляване дела на неграмотните на национално ниво и на преждевременно напусналите образователната система, поставените за 2020 г. цели са постигнати, макар и с известно закъснение.

Но сериозните различия в нивата на неграмотност в отделни части на страната, ниската функционална грамотност на 15-годишните ученици, ниските равнища на дигитални умения, по-ниската заетост на младежите на възраст 15-29 г. и 18-34 г., много по-ниският статус на страната ни в постигането на целта на ООН за качествено образование в сравнение със средния за ЕС, показват сериозни слабости в системата  и недостатъчна ефективност в управлението ѝ.

Неграмотност на населението

Поставената национална цел за намаляване на дела на неграмотните лица до под 1,5 на сто за отделни възрастови групи е постигната. Но в 36 на сто от областите в страната делът на неграмотните на възраст 20-29 г. е по-висок. Това се отнася и за 41 на сто от общините за възрастовата група 9-13 г., като в някои общини делът на хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърля 10 на сто. 

Най-високи нива на неграмотност са наблюдават в областите Сливен, Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра, Стара Загора. Към 2021 г. с най-голям дял на неграмотни жители е област Сливен (4,3% от възрастовата група 9-18 г., а за 20-29-годишните – 7,9% ).

„Първенци“ при общините в негативната класация са Перущица, обл. Пловдив  и Крушари, обл. Добрич – там съответно  17,8% от населението на възраст 9-18 г. и  19,3% от младежите между 20 и 29 г.  не могат да четат и да пишат. Сред общините с нива на неграмотност над 10 на сто в отделните възрастови групи са още Криводол, Малко Търново, Гурково, Мъглиж, Чирпан, Невестино, Ябланица, Стралджа.

Тези високи нива на неграмотност, предвид същественото им влияние върху възможността на формиране на качествена работна сила, пораждат рискове за икономическо развитие на част от областите и общините в страната.

Нивото на неграмотност е най-високо при населението от  ромски етнос и най-ниско сред българската и турската етническа група. Неграмотността в селата е два пъти по-висока от тази в градовете.

Това поражда рискове за задълбочаване на проблемите с обезлюдяването на по-слабо развитите селски райони. Невъзможността да бъдат компенсирани социалните, икономическите и образователните ограничения на семейната среда и да се осигури равен достъп до качествено образование на всички деца води до поколенческа мултипликация на неграмотността, посочват още от Сметната палата.

Последните три изследвания - от 2012 г., 2015 г. и 2018 г., показват, че четивната грамотност на учениците поставя България неизменно в групата на страните с резултат значително под средния за ОИСР, наред с държави като Колумбия, Бразилия, Малайзия, Йордания, Мексико, Черна гора, Кипър, Коста Рика, Уругвай, Румъния, Турция, Тринидад и Тобаго, Чили.

Средното ниво на четивна грамотност на българските ученици е с около 60 точки по-ниско от средното ниво за всички страни, участвали в трите изследвания. Имаме два пъти по-висок относителен дял на функционално неграмотните 15-годишни ученици в сравнение със средната стойност за ЕС.

Резултатите на българските ученици по математика също показват значително по-ниска степен на грамотност (с 55 точки) в сравнение със средните резултати на всички участници в изследването.

Нашите резултати са съпоставими със Сърбия, Турция, Румъния, Кипър, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Казахстан. По този показател сме на предпоследно място в рамките на ЕС (формат 27 държави-членки). 

Делът на учениците със слаби постижения в България по математика е два пъти по-висок в сравнение със средните за ЕС през целия изследван период, което индикира съществени пропуски в качеството на обучението по математика.

При представянето на българските ученици в областта на природните науки отново сме със значително по-ниски резултати в сравнение със средните за ОИСР. Стойността е най-ниска през 2018 г.

В същото време, тенденцията за ОИСР е обратна – на повишение на резултатите. ОИСР изрично обръща внимание, че България бележи един от най-големите спадове през 2018 г. в резултатите по природни науки.

Данните за 2023 г. показват, че относно целта на ООН - да се осигури приобщаващо и справедливо качествено образование и насърчаване на възможностите за обучение през целия живот за всички, страната ни е не само много далеч от средните нива на ЕС, но и продължава да се отдалечава от постигането на целта, като в сравнение с 2022 г. темпът на отдалечаване се засилва - от -0,3 до -1,4. Единствено Румъния е с по-лош статус спрямо средното за ЕС, но за разлика от България не се отдалечава от целта си.